Това гласи текстът на бележката, написана от ръката на Рудолф Щайнер, под който е нарисувана една издута като плондер човешка фигура. Тя се отличава с малка глава и свързана в едно цяло гръдно-коремна област с малки, подобно на придатъци долни крайници. Набляга се на коремната област, встрани на която е написано „закуска” с изброени четири продукта: половин печена гъска, пет яйца, шест чаши чай и една паржола.

Бележката е недатирана от Щайнер. Открилият я и публикувал Емануел Зелманс предполага, че е от 2 - 3 септември 1924 или по-малко от месец до Михаиловден, когато физическото състояние на Щайнер се влошава окончателно и той повече не е в състояние да стои на крака и да изнася лекции. Вероятно тя има връзка с това, което той казва на графиня Кайзерлинг през юни 1924, а именно, че импулсите на проведеното шест месеца преди това Коледно събрание на неговото Антропософско общество и езотеричната школа за Духовна наука не се възприемат от антропософите. (1) Както и с казаното от него през същия месец на свещеника на Християнската общност Рудолф Майер, че “все още има време, но ако (въпросните импулси) продължат да не се приемат до есента (или Михаиловден), тогава ще навлязат ариманическите сили.” (2) 

Това има общо с друго подобно изказване на Рудолф Щайнер, гласящо, че духовният свят му е предоставил девет месеца за реализацията на импулса на Коледното събрание. (3)

Емануел Зелманс предполага, че нарисуваната на нея фигура е карикатура на демон, с която Щайнер се опитва да симпатизира на природата на демоните. Той не коментира значението на “четвъртото” (das vier), нито на изброената встрани "закуска". Има вероятност обаче по този начин да е обозначена стомашната област на Рудолф Щайнер, която е най-вече засегната от отровата, от която той е покосен на 1 януари 1924 - точно 9 месеца преди въпросният Михаиловен.  С времето той все по-малко е в състояние обработва храната, която приема и която, според думите на наблюдаващият го лекар Ита Вегман в последните месеци му влияе като отрова. 

Именно за този увреден на 1 януари 1924 г. стомах на Рудолф Щайнер може да се отнася заканата на демоните и може би именно него те са имали предвид под “четвърто” (das vier). Ако това е така, тогава общото състояние на Антропософското общество през последната малко повече от година от живота на Рудолф Щайнер пряко се е отразявало на неговото физическо здраве. Във всеки случай изводът, който може да се направи, е че импулсите на Коледното събрание са били невъзприети от антропософите! 

Бележки:

1.     Виж повече подробности на адрес http://med.anthrobg.net/bg/node/450

2.     Пак там

3.     Пак там