Това е едно произведение на старомасонското изкуство (Бартоломеус Шпренгер, 16 в.), показващо дълбочината на познанието на старото ренесансово масонство преди неговия заник и възхода на новото - съвременното масонство от 1717 г., чийто неявен патрон е Граф дьо Сен Жармен (Хр. Розенкройц).

Илюстрацията показва по своеобразен начин "сексуалния" акт между Хермес и Афродита, за което се съди по позициите на двамата - изпъкналият, закръглен корем на Афродита, бедрото, с което тя докосва половия орган на Хермес, шеметно спускащият се отгоре Амур и не на последно място специфичните жестове, който тя показва с пръстите на двете си ръце - известният масонски портретен жест "средни пръсти"

 

От този "полов" акт трябва да се роди Хермафродит! Което е свързано с миналото, както и с бъдещето, когато, според д-р Рудолф Щайнер, размножаването (отново) ще стане безполово. Тогава телата на хората, намирайки се в едно по-фино състояние, ще носят белезите и на двата пола - с доминацията на мъжкия.

В случая най-забележително е брачното ложе, което е от "масонски" тип. Покрито е с шахматнообразен дюшек или покривка, имитираща подовете на масонските храмове, които също са шахматообразни! С други думи, в случая имаме един вид масонски "под" или "храм", върху/в  който се осъществява въпросният (без)полов акт, водещ до безсмъртие!