Боян Боев, един от приближените на Петър Дънов – Учителя, заминава за Мюнхен, Германия, за да завърши образованието си, прекъснато заради затварянето на Софийския университет в началото на 1907 г. [1] Не е известно кога точно става това [2], но със сигурност през юни 1908 г. той все още е в Германия, където (виж по-нататък) присъства на посветения на „Апокалипсиса” лекционен цикъл на Рудолф Щайнер. Той е държан от 17-и до 30-и юни в Нюрнберг, а преди това, по сведения на самия Боев (виж по-нататък), той посещава заниманията на мюнхенския клон на Антропософското общество на ул. Адалберт 55, където се запознава и с Рудолф Щайнер, Мария фон Сиверс – Щайнер и цялото му ръководство. По това време подготовката за създаването на антропософска централа в Мюнхен [3] и проведеният там от 18-и до 21-ви май 1907 г. Световен антропософски (теософски) конгрес правят града световна антропософска столица. Времето е съдбовно и с това, че след конгреса става разделянето на Западната (на Щайнер) и Източната (инициирана в миналото от Елена Блаватска) езотерични школи, свързани със западните и съответно – източните Учители на Мъдростта и Хармонията. [4]

Боев изглежда не присъства на този конгрес (виж по-нататък), а стъпва на антропософска сцена след него. Най-вероятно той завършва образованието си в Мюнхенския университет през учебната 1907 – 1908 година и тогава се запознава с Рудолф Щайнер. По това време или по-късно той става и член на Антропософското общество.

На следващата година, 1909-а, Боян Боев вече е учител в Никопол [5], откъдето пише първото си писмо до Рудолф Щайнер с дата 17.06.1909 г. [6] Той се обръща към него с „Мой уважаеми Учителю”, а шест месеца по-късно във второ писмо от 20.12.1909. с „Мой високопочитаеми Учителю”! Боев отправя молба да бъде допуснат в, както е записано във второто писмо, „Розенкройцерската школа” на Рудолф Щайнер, докато в първото иска допълнителни указания за упражненията в книгата „Как се постига познание за висшите светове”. Второто писмо той пише от софийския гарнизонен арест, където е затворен заради отказа да служи в армията. Независимо от това и изрично упоменавайки го, той се надява да получи достъп до Розенкройцерската школа [7] и също – което е интересното – търси начин за сближаване с Учителите на Мъдростта и Хармонията на Чувствата. В случая явно недооценява факта, че един от тях – Учителят на Розенкройцерската школа, в която кандидатства – e Християн Розенкройц!



Боян Боев (левият) по време на службата си в Скопие

В следващите години се случва запознанството на Боян Боев с Учителя Петър Дънов, което, доколкото е известно, става на събора във Велико Търново през 1912 г. Четири години по-късно, на 10.07.1916 г., от Скопие, където служи в армията като санитар, той пише трето писмо до Рудолф Щайнер, в което вече се обръща със „Скъпи докторе”! Първо му се извинява, че не му е писал отдавна (7 години) и си спомня удоволствието, с което е посещавал неговите лекции (в Мюнхен) [8], както и посещението му на цикъла от лекци за „Апокалипсиса” през 1908 г. (в Нюрнберг). Също така пише, че за него би било удоволствие отново да посети негови лекции и че се надява това да стане след войната.

В това писмо Боев информира Щайнер и за това, че би искал да обсъди с него „няколко въпроса”, които не е удобно да бъдат изложени писмено. Иска да говори за тях лично с него при евентуално негово посещение в Германия и на два пъти подчертава, че вече е „много щастлив” от мисълта, че ще може да го направи. След което му пожелава по-нататъшен успех в неговата дейност и изпраща поздрави до няколкото си, поименно споменати, негови познати от Антропософското общество.

По всичко личи, че това е прощалното писмо на Боян Боев до Рудолф Щайнер, в което той му показва, че повече не го счита за свой (езотеричен) Учител. За това говори обръщението „Скъпи докторе”, както и едно друго в следващо писмо, което обаче пише по принуда. То носи дата 18.03.1917 г. и е изпратено по повод превода на книгата „Как се постигат познания за висшите светове” от неговия приятел Петър Чорбаджиев от Сливен (виж по-нататък). В него отново липсва обръщението „Учителю”, а вместо това семплото „Скъпи господине”.

По-хладното отношение в последните две писма на Боян Боев до Рудолф Щайнер може да се обясни с неговата среща с Петър Дънов, състояла се през 1912 г., след която той започва да го счита за свой нов Учител. При това положение „услугите” на стария логично отпадат и той го информира за това, откъдето идват и по-сдържаните обръщения към него, както и странните намеци за личността на новия Учител, която трябва да е била предмета на планирания личен разговор. Тя всъщност трябва да е тази, която предварително го прави „много щастлив”. Боев не посмява да каже нищо конкретно по въпроса и дори допуска, че срещата и разговорът може и да не се осъществят, както изглежда и става в крайна сметка, защото липсват сведения за провеждането й.

Боян Боев обаче никога не губи уважението си към Рудолф Щайнер и през цялата си творческа кариера ревностно се позовава на неговите сведения. Той остава член на Антропософското общество в Германия, за което говорят липсата на данни за върната негова членска карта. В последното, запазено до днес, четвърто писмо на Боев, той иска одобрението на Рудолф Щайнер за превода на книгата „Как се постигат познания за висшите светове”, направен от неговия приятел Петър Чорбаджиев от Сливен.

Един екземпляр от издадената вече книга се пази в Дорнах с посвещение на Жени Патева от Боян Боев. Жени Патева е видна българска и световна общественичка, родена през 1878 г. в Сливенска околия. Тя завършва Сливенската девическа гимназия „Нанчо Попович“ и придобива философско образование в Берлин и Париж. Омъжва се за Иван Патев – учител, адвокат, а по-късно и заместник-кмет на Бургас. Тя е сред най-дейните създатели и организатори на създаденото през 1901 г. женско движение в България. Катоделегат на Международния женски съюз в Амстердам (1908) успява да наложи приемането на Българския женски съюз в световната организация. Участва и в конгресите на Международния женски съюз в Стокхолм (1911), Норвегия, в Хага (1918) и в Рим (1922). [9]

В случая с тази книга прави впечатление „сливенската” линия или червена нишка – Жени Патева получава образование в Сливенската (тогава девическа, а днес природоматематическа) гимназия „Нанчо Попович”, чийто главен учител през 1917 г. е преводачът на книгата „Как се постигат познания за висшите светове” Петър Чорбаджиев. Той е първият известен досега преводач на антропософска литература (на книга на Рудолф Щайнер) в България. От същия град и директор за няколко години на същата гимназия е и първият известен български окултист – забележителният д-р Георги Миркович [10], който е издателят на първото окултно списание в България – „Нова светлина” (1891 – 1896 г.), както и на продължението му „Виделина” (1902 – 1905 г.) [11]. Той е един от първите сподвижници на Петър Дънов, Учителя, в ранния период на неговата дейност. Негов сътрудник е Анастасия Желязкова [12], превеждаща от френски спиритическа и теософска литература и пишеща статии за тези две списания.

Възможно е именно по „сливенска” линия да е дошло вдъхновението на Петър Чорбаджиев да преведе „Как се постигат познания за висшите светове” на Рудолф Щайнер през 1917 г. Несъмнено около него тогава е имало кръг от съмишленици, за които преводът е бил предназначен, което прави Сливен в началото на 20. век един от първите антропософски центрове в България (вероятно първият). [13]


Д-р Георги Миркович  


Бележки:

[1] Става въпрос за студентските протести от края на 1906 г., заради които на 04.01.1907 г. с министерска заповед Университетът временно преустановява дейност

[2] Единственото, което се знае по въпроса от самия Боян Боев, е това, казано в лекцията му на 11.08.1945 г. в София, а именно – че е бил студент там „преди Балканската война”. Виж в „Свещеният огън. Разговори с Учителя. Писма на Боян Боев”, Беинса Дуно, 2 част, изд. Алфадар, 2000 г. или на адрес: https://beinsa.bg/students_s.php?s_type=plus&id=854&status=1&high=%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%20%D0%B2%20%D0%9C%D1%8E%D0%BD%D1%85%D0%B5%D0%BD#result_start

[3] В крайна сметка тя е построена не там, а в Дорнах, Швейцария

[4] Източните Учители на Мъдростта и Хармонията на чувствата са Мория и Кутхуми, западните са Християн Розенкройц и Исус (Заратустра), а по средата са останалите трима. Процесът на въпросното разделяне е следствие от упадъка на Теософското общество в началото на 20. в., представено на конгреса в Мюнхен главно от английската, френската и холандската секции. Последната, казва той, е особено реакционно настроена спрямо случващото се под негово ръководство. В него тогава, по думите му, не било останало „нищо езотерично”. Процесът на упадък продължава по-нататък и кулминира в аферата „Кришнамурти” от 1909 г., а след това във фалшификацията „Рьорих”

[5] Вероятно е от значение фактът, че Боев започва учителската си дейност в града, който е своеобразно родно място на германската литература. В трако-римския тогава Nicopolis ad Istrum в средата на 4. век се заселва християнския епископ и, според Рудолф Щайнер, посветен на готите Вулфила, който създава първата готска (старогерманска) азбука и превежда на нея Библията от гръцки на готски (старогермански) език

[6] Това и всички следващи писма на Боян Боев са публикувани в книгата на Emily Michael „Sealed by the Sun. Life between Rudolf Steiner and Peter Deunov", Varna, 2014

 

[7] Става въпрос за езотеричната школа на Антропософското общество, което до 1912 г. носи името Теософско

[8] За проведения там конгрес не споменава нищо, което означава, че не е присъствал на него

[9] Домът й в Бургас е културно средище, посещавано от видни българи като Александър Стамболийски, Петко Росен, Найчо Цанов, проф. Александър Балабанов, проф. Асен Златаров, Никола Сакаров, Адриана Будевска, Анна Карима и др.

[10] Роден около 1826 г. в Сливен. Учи в Сливен, Котел, Киев, Цариград и Монпелие. Бележит революционер, лекар, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V Обикновено народно събрание (1887 г.) и член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Активно участва в създаването на първото в България дружество „Червен кръст“, което е учредено в Сливен през 1878 година. Д-р Миркович е издател и на първия печатен вестник в Сливен „Българско знаме” (1879 г.), либерално издание, създаден е по идея на Петко Р. Славейков и с финансовото участие на д-р Миркович, д-р Начо Планински, д-р Добри Минков и др. От Цариград е закупена и докарана в Сливен печатницата на П. Карапетров, в която започва да се печата вестникът. Първи български хомеопат. През 1885 година, отново в родния му град, е публикуван най-известният му труд – „Домашен хомеопатичен лекар“, в който се разясняват и защитават основните принципи на хомеопатията. На базата на личен опит авторът съпоставя алопатичната и хомеопатичната терапии и доказва, че „лечебният хомеопатичен метод има всички преимущества, които някой може да иска“.

[11] От 1905 г. до 1910 г. излиза с нов редактор – Тодор Бъчваров 

[12] Родена през 1845 г. в семейството на копривщенския чорбаджия Цвятко Узунов. Сестра е на революционера Атанас Узунов. Съпруга на Младен Желязков. Живее във Варна, където се прочува като спиритистка и теософка. Председател е на Женското благотворително културно-просветно дружество „Майка” от 1892 до 1897 г. Умира през 1931 г. във Варна; нейното име днес носи улица в града

[13] Днес малка антропософска група има в съседния Ямбол, а по-голяма – в недалечната Стара Загора