Липсата на македонска нация в началото на миналия век се доказва със следното сведение на Рудолф Щайнер:

“Има, или по-скоро имаше, много спорове по въпроса за националността на македонците. В политическия живот на Балканския полуостров много се разчиташе на статистиките, правени там. Таблиците са точно толкова стойностни, колкото и онези за каквито и да било други статистики. Независимо дали статистиките са за реколтата от жито и ръж, или пък за бройката гърци, сърби и българи в Македония – по отношение на възможното за “доказване” на базата на тези стойности възможностите са еднакви. От данните, изброяващи гърците, българите и сърбите, могат да се направят много достоверни заключения. Но трябва да имаме очи (или нюх) за качествения елемент, като тогава откриваме, че даден баща е записан грък, единият от синовете му е българин, а другият – сърбин. Какво означава това, можете и сами да се сетите! Тези статистики се смятат за представителни, а в този пример просто са съставени за подкрепа на партийни цели. Разумно е да се предположи, че, ако бащата наистина е грък, синовете също са гърци (ако е българин, има синове българи и пр.). Обаче практиката да се правят подобни статистики там (на Балканите) е само един от примерите за нещата, които могат да се правят като цяло с такива данни. Ариман може да извади голяма полза от таблици и статистики, създадени по този начин с цел “доказване” на нещо.”

Според казаното, към 1919 г. на територията на Македония фигурират народностите на гърците, българите и сърбите, но не и такъв, съставен от македонци! Това показва липсата на отделна македонска нация по онова време. 

от съществуването на баба и дядо. Баба ми Ружа Атанасова е родом 1901 г. в Охрид. Когато нейният баща вижда , че няма да има живот в Македония , натоварва каруците с жена си и челядта и заедно с цялата си рода и приятели се преселват в Свободна България. Родът на дядо Ангел Грунчев е дошъл от Охрид преди 1895г.Дядо се ражда в София през 1895 , а брат му Кирил през 1899г. Майка им Фанка е от Прилеп , а вуйчо им Григор умира в Бунархисар през 1916г. за България. Дядо е бил кавалерист от Първа Софийска Конна Дружина и се е бил за освобождението на Добрич и Тутракан 1916г. После се връща и се жени за Ружа , като им се раждат 4 деца , най-голямата е майка ми Елена.
Когато питах дядо си , ние какви сме ? Той отговаряше - Ние сме Българи от Македония. Дядо се е бил за България и знаеше какви сме ! Поздрав !