"Ако нямате куража за конфронтации, какво правите в школата на Михаил?"

Tова е въпрос, който задава Рудолф Щайнер, звучащ странно на фона на днешните тенденции към спазване на, най-общо казано, благоприличие на всяка цена в средите, занимаващи се с езотерика в България - Антопософското общество и Бялото Братство. 

Затова може би изненадващо ще прозвучат думите на биографа на Ита Вегман Eмануел Зелманс, който казва, че Рудолф Щайнер „е говорел много свободно и често се е изразявал много гневно (fiercely). Изблиците на гняв, макар и най-вероятно да са били педагогически обусловени, той е използвал също и когато съветвал валдорфските учители. Много хора казват, че е правел така. Вероятно това е оставяло дълбоко впечатление в тях.” „Ако хората проявяваха повече интерес към общата история на Антропософското общество, бързо щяха да разберат колко безсмислено е общоприетото мнение, че животът в него може и трябва да протича в хармония! ‘Някога това е било така, казват те, и едва след смъртта на д-р Щайнер започват всички тези ужасни срещи заради определени хора, на които им харесва да вдигат врява. Всеки от нас просто трябва да остави нещата да се случват и да се държи „човешки” с другите.’

За оборването на тази идея е достатъчно да се прочат изобилните сведения, публикувани като официални описания на срещи през изминалите години. Те разкриват, че д-р Щайнер, който сам ръководи срещите, непрекъснато и енергично се противопоставя на всякаква сантиментална пазеща „мира” и престорена толерантност. Дори когато се е решавало прекъсване на дебатите по неприятни теми, той е настоявал всичко да се каже докрай, докато напълно се изясни. Подобни теми понякога са дори по-малко поучителни от някои от последните години. Всеки, който си спомня срещите на делегатите, първо в Щутгарт, а после в Дорнах, знае колко малко време д-р Щайнер отделяше на „толерантността” и на „държането по човешки”, ако това означаваше прикриване на неудобни факти и лъжи.

Можем най-добре да бъде охарактеризираме настоящата ситуация с думите на д-р Щайнер в края на неговите лекции върху „Съществото на света и аза”:

„Хората [от Антропософското общество] взимат страната на тези, които са сгрешили и пишат писма до техните жертви с молба да направят нещо за запазване на приятелството, за поправяне на положението – в края на краищата нали трябва да покажат любов...  Когато някой направи нещо лошо другиму, на него не му пишат. Вместо това пишат на пострадалите от вежливост и заради това, че би било много „безлюбно” да не се направи нищо по въпроса. А на никой не му хрумва да помоли за същото този, който е сгрешил. Такива странни неща се случват в нашия кръг.”

Не възникна ли Антропософското общество през 1913 от един конфликт с огромни размери, завършва Зелманс? А за какво се бореха хората по онова време? Срещу безсмислието на реинкарнациите, „специалните длъжности”, мисиите и фалшивия езотеризъм (визира се аферата с псевдосветовния Учител Кришнамурти") – накратко, срещу жаждата за власт."  

 

 

многоо ми допадна...
Благодаря ви..

Всеки, който си спомня срещите на делегатите, първо в Щутгарт, а после в Дорнах, знае колко малко време д-р Щайнер отделяше на „толерантността” и на „държането по човешки”, ако това означаваше прикриване на неудобни факти и лъжи.