Прочетен: 1596 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2020 18:58
Констатацията, че Петър Дънов – Учителя е този Световен Учител е направена за първи път в сборника „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее” на Вергилий Кръстев. Тя се съдържа в сведения от типа: “Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята. Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята. Но къде е - не можаха да разберат.” (Спомен на Мария Тодорова, 1. том.[2]) Както и: „Да, Мировият Учител наистина бе дошъл, но Той дойде в България. Това беше нашият Учител, Който бе на Изгрева. Това нещо те не можеха да го знаят, но трябва да се зачете, че техните вътрешни духовни антени бяха доловили, че Мировият Учител трябва да слезе на земята. А Той бе слезнал, бе се родил и крачеше из земята българска и сееше семето на Словото на Великия Учител.” (Спомен на Борис Николов в 3. том). Еднаквият начин, по който звучат и двете изказвания, показва, че те може и да са били измислени и добавени от редактора Вергилий Кръстев, който си е позволявал такива намеси, както и такива твърдения. В тях наистина не се казва, че Петър Дънов е Майтрея, но предвид значението на „Световен учител”, приписвано на Кришнамути, това се подразбира.
За авторските права на откритието с характер на хипотеза, че Петър Дънов е очаквания през 20 век Бодисатва Майтрея започва да претендира няколко години по-късно творческият колектив Филип Филипов – Преслав Павлов от варненското Бяло Братство, и същевременно приближеният до същото братство Димитър Мангуров с неговата наподобяваща на изследване книга „Пътят към Аза”[3], публикувана през 2009 г. Първите двама през 2007 г. публикуват своето изследване със заглавие „Учението за Ложата на Бодхисатвите и Бодхисатвата в 20 век”[4], в което формулират хипотезата и за първи път се опитват да я докажат подробно в писмена форма. За целта те използват богата гама от аргументи, сред които са сведения от Рудолф Щайнер, данни от „Изгревът” на Вергилий Кръстев, беседи на Петър Дънов – Учителя и др. От вторите те, явно не знаейки, че могат да бъдат фалшифицирани, взимат историята за изиграната от Петър Дънов роля да откаже Джиду Кришнамурти от позицията на Миров Учител. Това (уж) станало на теософския събор в Холандия през 1929 г. под давлението на двама последователи на Петър Дънов. Единият му предал писмо, написано (уж) от него (виж по-нататък), а другият – членът на българското Теософско общество Атанас Димитров, който бил участник в конгреса и, както се твърди, негов организатор, впечатлил Кришнамурти с разказите си за Дънов и така го отказал от натрапената му роля на Световен учител.
Кришнамурти
Основавайки се на спомена на Борис Николов от „Изгревът”, двамата автори цитират заявлението на Кришнамурти, че „Мировият Учител е в България”, за което свидетелствал и друг теософ – също присъствалият на конгреса председател на Теософското общество в България Софроний Ников. В спомена на Борис Николов обаче, то, първо, е предадено малко по-различно, а именно: „Мировият Учител е в България – той е Петър Дънов"[5], и второ, е записано, че неговият автор не е Софроний Ников, а айтоският брат Георги Куртев, на когото той (уж) го бил казал. Цялата история, записана в спомена, е следната:
„Софрони Ников, който е бил на този конгрес като представител на българската теософска ложа много години по-късно лично на брат Георги Куртев от Айтос бе предал думите на Кришна Мурти, който казал, че Мировият Учител е в България и че Той е Петър Дънов. Но Софрони Ников бе го казал това само на брат Георги Куртев, когато го бе посетил веднъж в градината в Айтос. Но той не посмя да го съобщи на останалите теософи в България поради лични и други причини. Кришна Мурти каза Истината, а Софрони Ников я укри за българските теософи и за българската общественост. След 1944 г. той бе арестуван от комунистите и изпратен в концлагер като враг на новата власт и там намери смъртта си. Ако беше казал и изнесъл Истината неговият живот щеше да протече по друг начин. За Истината човек трябва да се бори и да отстоява.”
Авторите на изследването недоглеждат обстоятелството, че въпросните думи не са на видния български теософ Ников, а на друг, който уж ги е чул от него. Това обаче, че освен в „Изгревът”, те не се срещат записани никъде другаде, показва, че най-вероятно са му били приписани, още повече, че той е известен като отявлен враг на Дънов. Подобен подход се среща и в спомена на Мария Тодорова в 1. том на „Изгревът”, където на антропософския „враг” Боян Боев е приписана ролята на търсещ името на „виновната” (за изгарянето на Гьотеанума) антропософка Мария Щайнер.[6]
Странно е обаче не само това, че авторът на холандската „блага вест” е един „враг” като Ников, но и, че освен от него, тя не е чута от никой друг от присъстващите на събора! Новината не е отразена нито в официалното изявление на Кришнамурти, нито в това на ръководството на Теософското общество, нито в пресата, където, ако се беше появила, несъмнено щеше да предизвика световна сензация. При това положение вниманието щеше да се насочи към новия български Световен Учител с всички, произтичащи от това последствия, но сведенията говорят точно за обратното. Такава новина няма и не може да има, защото дори и след разпускането на ордена през 1929 г. и напускането на Теософското общество година по-късно Кришнамурти не се отказва от ролята си на такъв, за какъвто го смятат всички. До края на живота си той се изявява в международен план и дори в последните си дни съобщава, че не може да бъде наследен от никого, а обитаващата го „върховна интелигенция” ще го напусне с неговата смърт.
Това показва, че отразената в „Изгревът”, както и в изследването на Филипов и Павлов, информация за холандската „блага вест” не е възможно да е вярна. А тя означава, че или също е манипулирана от редактора Вергилий Кръстев, или е плод на развихрената фантазия на хора от Братството по онова време. Филип Филипов и Преслав Павлов обаче не се съмняват в нея, както в тази, разказана в спомена на Мария Тодорова от 1. том на „Изгревът” – а именно за „специалния пратеник” на Петър Дънов, който „непосредствено преди момента на организираното обявление на Кришнамурти за Миров Учител му предава писмо”. Става въпрос за прословутата сестра Магдалена и нейната среща (по-точно - пресрещане) с Кришнамурти, на която тя му предала въпросното писмо, като преди това прескочила оградата на имението му в Холандия. (Дори в „Изгревът” се твърди, че тя го е насилила да го прочете!) След което той нямал друг избор, освен да размисли и да се откаже от „трона” на Мировия Учител в полза на Петър Дънов...
Тази история също е малко вероятно да е вярна, защото решението на Кришнамурти да се оттегли от Теософското общество не е взето в последния момент, а след няколкогодишен размисъл и пълна трансформация на възгледите му, белязано най-вече от разочарованието от смъртта на брат му през 1925 г.[7]. След нея той постепенно се отчуждава от теософското ръководство, преформулира учението си и се освобождава от теософската терминология и общество.
Филипов и Павлов не се замислят и за това, че ако тази история беше вярна, тогава посланието на Петър Дънов до Джиду Кришнамурти щеше да бъде от типа „Не ти, а аз съм (Световния Учител)”, или, отнесено към „престола” на Бодисатвата, щеше да бъде „Стани да седна”! Подходящо ли е за човек като Петър Дънов – Учителя, за когото мнозина подозират, че е с ранг на свръхчовек и член на Всемирна Бяла ложа, подобно поведение? Ако съдим по това на „колегите” му от Бялата ложа на Учителите на Мъдростта и Хармонията на Чувствата (така наречените Махатми) – със сигурност не! Тяхна отличителна черта по отношение на контактите с хората е пълната анонимност и неналагането на волята им над тяхната, което иначе е така лесно предвид неограничените, вкл. и магически способности, за материализация и дематериализация на физичеки предмети, както и на тях самите. Тя става ясна, например, от разказания от Рудолф Щайнер и други хора случай с изместването, или „фалшифицирането” на Махатма Кутуми[8] като инспиратор на Елена Блаватска от един представител на американските окултни масонски среди, знаещ и умеещ да се представя в съзнанието на Блаватска под негово име, както и под това на Мория – друг от оригиналните Махатми. По този начин той я въвежда в дългогодишно заблуждение по време на нейния „индийски период”, от което тя така и не може да излезе до края на живота си. В това време истинският Учител Кутуми, както и който да било друг от неговите шестима колеги Учители, не се намесва и не я предупреждава за случващото се, макар и то да предрешава съдбата й (както и тази на Теософското общество). Тоест нито той, нито който да било друг от оригиналните Учители, не прошепва в ухото й „Не е той, а аз съм!”, нито някой от тях й се явява в сгъстена етерна форма, в каквато фалшификаторът се явява пред нейния най-близък сътрудник полковник Олкът.[9] Блаватска е оставена сама да се справи със ситуацията и да прецени „кой кой е” (и въобще има ли някой друг инспиратор, освен нейният любим Учител). Различаване, което тя така и не успява да направи.[10]
От приведената от „Изгревът” и Филип Филипов и Преслав Павлов информация обаче излиза, че Дънов прави точно обратното – не остава настрана от фалшификацията „Кришнамурти”, а се намесва с името си в нея, предупреждавайки „конкурента” Кришнамурти да напусне „трона”. Което прави и тази разказана в „Изгревът” история трудна за вярване.
Двамата автори застъпват и друго неубедително сведение от този сборник – а именно това, което се отнася до прословутата среща на Боян Боев с Рудолф Щайнер в спомена на Нестор Илиев в 4. Том, в който се казва, че Щайнер (уж) упътил Боев да се върне в България и да намери Петър Дънов. Такива инструкции обаче, съдейки по сведенията на самия Боев, както и от писмата му до Щайнер, не е имало. Най-вероятно те са измислени от Вергилий Кръстев или пък са плод на твърде богатото въображение на някои хора в някогашното Бяло Братство. Двамата автори обаче не се съмняват в тях и дори наричат разговора между двамата „съдбоносен”. Няма истина и в преразказаната от тях история, че Дънов се виждал с Щайнер „не тук на Земята, [а] горе на Небето”. Тя е също „аргумент” в изследването им.
* * * *
Всичко това, но най-вече общото залагане на несигурната информация в „Изгревът”, отнема от стойността на труда на Филип Филипов и Преслав Павлов. Отпадането на последната като доказателствена база (която и без това не е достатъчна), прави да остане като основна (или пряка) само тази от Щайнер. Тя обаче, макар и да е автентична, също не доказва връзката Петър Дънов – Майтрея. Щайнер не е посочил Дънов за Бодисатва – нито пряко, нито косвено. В този случай проблемът е друг – а именно използването на неговите сведения в погрешен контекст, който е измислената от авторите необходимост Бодисатвата на 20 в. да бъде идентифициран на всяка цена в името на ефикасността на Второто пришествие, или, както казват те, заради „правилно[то] разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината”[11] Това било „неформално” поставена от Рудолф Щайнер „практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия”.[12]
Рудолф Щайнер обаче никога не е поставял такава задача на антропософите, свързана с апела Майтрея на 20 в. да бъде търсен като някакъв Свещен Граал (с такъв е сравнен от авторите) и на всяка цена да бъде открит. Дори, ако имаше такава, тя щеше да бъде противоестествена предвид насочеността на Пришествието не само към тях, но и към всички останали хора, които трябва да го видят по естествен път. Той обаче, както излиза, не е естествен, е обусловен или предпоставен от откриването на Бодисатвата или Граала.
Рудолф Щайнер повдига и разглежда въпроса за Бодисатвата в напълно различен контекст, а именно в този на появата на Кришнамурти на историческата сцена. Изглежда неслучайно в деня на неговата т.нар. първа инициация (по стандартите на Ледбитер), извършена на 12 януари 1910 г., той да изнеся лекция в Стокхолм, в която за първи път говори за Второто пришествие на Христос. Тогава той го свързва също за първи път с годината 1933![13] Но нито тогава, нито когато и да било после през годините, той не обвързва това събитие пряко с появата на Майтрея. Това прави Теософското общество по онова време, погрешно смесвайки появата на Майтрея с тази на Христос и свеждайки двете до Кришнамурти. Щайнеровото безпокойство е свързано с това, че обожествяването на земния Майтрея може да маскира появата на свръхземния Христос, което го кара само в следващите две години да предприеме разяснителната кампания, завършила с неговото изключване от Теософското общество в края на 1912 г. Именно през този период се появяват най-важните му изявления за Майтрея, някои от които сме подбрали тук. От тях при внимателен прочит се вижда, че целят не друго, а разобличаването на аферата, както я нарича той, „Кришнамурти”:
„Ще настъпи време, когато ще бъде възможно благодарение на пречистената морална атмосфера на Земята да бродят Синовете на светлината и огъня, невъплътени във физически форми, а като чисто Акашови. Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудни форми, тези чисти огнени и светлинни форми. Този учител ще бъде Майтрея Буда, който ще се яви след три хиляди години и който отново ще може да учи хората на Христовия Импулс. ... Също в нашата епоха, сега, в 20 в., от този Бодисатва, който не сега, а някога ще стане Майтрея Буда, [ще] изхождат най-важните учения за Христовото Същество и за Синовете на огъня, или, както ги наричат индийците, Агнишватас. Онова, по което човек ще може да познае този, който някога ще стане Майтрея Буда, е нещо добре познато на всички истински мистици на Изток и на тези, които притежават християнско знание. Онзи, който някога ще стане Майтрея Буда и който, за разлика от Синовете на огъня, ще се яви като Бодисатва във физическо тяло, ще може да бъде познат по това, че на младини няма да предчувствува каква индивидуалност се крие в него [за разлика от Кришнамурти, на когото още на младини е внушено, че ще стане Майтрея]. Винаги ще става така, че онези, които разбират нещата, ще познаят, че в такъв човек е въплътен Бодисатва едва между неговата 30. и 35. година. Тогава ще настъпи нещо като смяна на личността. И самият Майтрея Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в 33. година на неговия живот. [за разлика от Кришнамурти, счетен за такъв още на 14. годишна възраст]. Както Христос Исус започна своето дело на 33. години, така и Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще могат да бъдат разпознати в 33. година на техния живот.”[14]
„В епохата на интелектуализма аз не апелирам към вярата ви в авторитета, а към интелектуалното проверяване на нещата от ваша страна. И Бодисатва на 20 в. няма да разчита на глашатаи, обявяващи го за Майтрея Буда [за разлика от Кришнамурти, който е разгласен от други за Майтрея и Месия], а на силата на собственото си слово, утвърждавайки се в света напълно самостоятелно [за разлика от Кришнамурти, на когото още на младини се помага да стане „Майтрея”].” „Бодисатва Майтрея ... като един вестител, като един проповедник на изявата на Христа във физическо тяло ... е въплътен също и сега, и ще бъде истинският [за разлика от фалшивият Кришнамурти] проповедник на изявата на Христа в етерна дреха, в етерно тяло, както някога е бил такъв предвестник.”[15]
От всичко това става ясен стремежът на Щайнер на фона на качествата и обстоятелствата около Майтрея да направи да изпъкнат тези на Кришнамурти, които са противоположни и следователно неправилни. И с изобличаването на вторите да премахне заплахата от маскиране на Второто пришествие, което е неговата истинска цел! Изследователите Филип Филипов и Преслав Павлов обаче разглеждат общо случая като желание на Щайнер да се потърси и да се намери непосочената от него в прав тест историческа личност на Майтрея. Такова обаче той не е формулирал. Те превратно тълкуват специално последното от горните изречения, на което базират изследването си, а именно това, че „Бодисатва Майтрея ... е въплътен също и сега, и ще бъде истинският проповедник на изявата на Христа в етерна дреха...” Според тях то означавало „практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия [да потърси и открие историческия Майтрея], както и предупреждавало (!), че „ако ние нямаме истинно и точно разбиране на Бодхисатвата на 20 в., ние всъщност няма да имаме правилна подготовка и пълноценно преживяване на най-важното събитие на настоящата Михаелична епоха – Второто етерно преживяване на Христос.”
Както се вижда, тези разсъждения на Филипов и Павлов са извън контекста на казаното от Щайнер. Произходът им става ясен по-нататък от едно друго ключово в изследването им сведение – а именно това на Адолф Аренсон (кой точно е той, не е посочено), който се опитва да тълкува следните думи на Рудолф Щайнер: „Едва когато сме се ориентирали чрез Бодхисатвите, ние се издигаме по един правилен начин до рабирането на това, което е бил Христос за човечеството, което Той може да бъде и ще бъде непрестанно в бъдещето.” Тълкуването, което предлага Аренсон е следното: „Ние можем да се издигнем до едно истинско познание на делото на Христос, само когато сме се оставили първо да бъдем ориентирани от Бодхисатвата. Това не означава нищо по-малко, освен че ако не познаваме Христовия пратеник от 20-то столетие, би съществувала опасността да не познаем също и самия Христос, когато Той ще се яви в етерен образ”.
От това става ясно, че Аренсон неправилно свежда принципната опитност на един посветен като Рудолф Щайнер на опознаване на Христос чрез Бодисатвите (мн. число) в духовния свят до тази на обикновения човек на земята, който евентуално може да опознае етерния Христос с помощта на Бодисатвата (Майтрея – единствено число). Двете опитности не са равностойни и втората не може да бъде изведена директно от първата. Защото не е задължително между двете да има някаква връзка. Наистина Бодисатва Майтрея трябва да се появи по времето на Пришествието, но не може да се каже, че това представлява категорично условие за успеха му сред хората. Аренсон прави подобно заключение с помощта на асоциативното си мислене, което се харесва на Филипов и Павлов и те го приемат като един вид изворово сведение[16]. След което, без каквато и да било уговорка, го втъкават в разсъжденията си, независимо, че то, първо, не е изворово, и второ – не е правилно. Но на негова основа изказват ключовото си твърдение, че „е жизнено необходимо за цялостното развитие на съвременното езотерично християнство да се възприеме не само инспиративната проява на Бодхисатвата чрез Рудолф Щайнер, но да се стигне докрай в грааловото търсене и да се открие и конкретно-исторически проявената проповед на Бодхисатва Майтрея в името на Второто пришествие на Христос, а не прибързано да се обявява [както правят антропософите до момента], че тя просто не се е случила. Търсачът на Граала [т.е. на Петър Дънов] е верен на търсенето докрай.”
С други думи, двамата създават своя реалност, паралелна на истинската, в която вярват и която се опитват да наложат. Тук се забелязва и вмъкването без уговорка на някакво учение на Майтрея в поставения от тях пред всеки антропософ въпрос: „Как мога да се докосна до учението [?] на физически проявения в 20 в. Бодхисатва Майтрея, защото то ще бъде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос?”.
„Учението” на Майтрея е намесено без уговорка с подход, който не е научен, а сугестивен. Щайнер наистина споменава за проповед на Майтрея, но не и за учение. В същия смисъл те употребяват и думата „Слово” в поредната, поставена от тях на антропософите „граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея – посланика на Светия дух в 20 век”. „Слово” е изписано с главно „С”, така както е прието да се изписва това на Петър Дънов, с което се внушава равенство между двете. Според Щайнер обаче първото ще се появи в истинския си вид едва в далечното бъдеще „на един език, който тепърва трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрея Буда ще говори на хората. Днес не може да се говори така на хората, понеже все още не съществува физически орган за това. От устата на Озареният ще се разливат не само учения, а неговите учения ще вливат в човешките души морални импулси, морални подтици. Такива думи още не могат да бъдат изговорени от един физически ларинкс.”
След като по този начин са сметнали тезата си за доказана, авторите правят и поредната констатация, че антропософските изследователи днес са забравили „грааловото търсене на предсказаната от Рудолф Щайнер втора мощна проповед в името на Етерното пришествие, произлизаща от физически проявения Бодхисатва на 20 в.”[17] и „неявно” са признали, че за тях то повече е „невъзможно или нежелателно [??]”. Те били заявили: „Ние не можахме да решим поставената задача от нашия Учител.”[18] Реално обаче - да повторим, такава задача никога не им е била поставяна! Нито темата за Майтрея, въпреки че е била обект на вниманието на мнозина, някога е била централна за тях. Това е идея-желание на Филипов и Павлов, която те абсолютизират, претворявайки реалността на това, което сериозно е безпокояло Рудолф Щайнер – а именно прецедентът „Кришнамурти”. Концентрирайки се върху него, английските и холандските теософи отклоняват своето, както и общественото внимание от задаващият се свръхфизически „случай” с Христос, както става и в България с пристигането на „благата” холандска вест. С което теософският проблем сякаш се е предал на Бялото Братство в България, за да се „бори” то с него вече близо век. Затова свидетелства изследването на Филипов и Палов, както и редица спомени в и извън „Изгревът”, свързани с това, че Дънов е Мировия Учител Майтрея и едновременно с това и Христос. Този въпрос, както ще видим след малко, е вълнувал и Димо Даскалов от Стара Загора. Цитиран е и от Филип Филипов и Преслав Павлов от един спомен на Борис Николов без посочване на източника:
„Понякога казвате: Господин Дънов дали е Христос, или Христос е в него. Ще ви кажа: Христос не съм, но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек,не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.”
Това, заедно с други подобни сведения, показва, че в България след 1929 г. се е получил римейк, или повторение в малък мащаб, на грешката на английските и холандските теософи да сложат знак на равенство между Христос и Майтрея чрез намирането и обожествяването по материалистичен начин на Кришнамурти. С което погледът им, вместо да се насочи нагоре в очакване на етерния Бог[19], слиза долу на земята в търсенето и обожествяването на един човек.
* * * *
В защита на тезата, че Петър Дънов е бил Бодисатвата на 20 в. Филип Филипов и Преслав Павлов използват и ред други, косвени аргументи, единствено сериозен от които е този, че Петър Дънов се изявява самостоятелно в публичен план. Така Щайнер е виждал и Майтрея. Сякаш има подобие и в това, че Петър Дънов преживява смяна на личността на 33. годишна възраст – непосредствено преди началото на 20 в. Случаят, разказан от Боян Боев, е следният: „Една сестра беше приета от Учителя и Той й каза: Аз съм вселен и това стана на 19 Март 1897. Тогава получих мисия от Небето. Тогава ми казаха, че съм Учител за цялото човечество. Възложената мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса.”[20] Както се вижда обаче, това сведение не е сигурно, защото е информация „трета ръка” с голяма вероятност да се окаже „белобратски фолклор”. Което, ако е така, е добре, защото ако се окаже истина, със сигурност да докаже, че Дънов не е Майтрея, защото главна черта на последния е да се изявява самостоятелно, а не по „назначение” – дори и такова, което е отгоре.
Друг привидно добър косвен аргумент са цитираните сведения от Петър Дънов – Учителя, които се отнасят до Второто пришествие. Те трябва да докажат, че той е очакваният проповедник на етерния Христос. Те обаче, първо, са малко на брой, второ, са твърде общи и неясни, и трето – никое от тях не засяга времето на самото Пришествие от 1933 г., както и след това, когато същинската „етерна” проповед на Майтрея би трябвало да започне. Такава обаче в Братството няма, или поне не се чуло да има, нито има резултати от нея – а именно хора, които обективно да засвидетелстват срещите си с Христос в етера.
Неслучайно след изключването му от Теософското общество през 1912 г. Рудолф Щайнер спира да говори за случая „Кришнамурти”, но след това продължавайки да „агитира” за наближаващото Второ пришествие. Никога повече в следващите повече от 10 години интензивна лекторска дейност обаче той не се спира на Майтрея, нито обвързва неговото разпознаване от хората с Христос.
Неточно е приведеното от Филип Филипов и Преслав Павлов сведение (взето неизвестно откъде), което те смятат за косвен аргумент, че основателят на старозагорската антропософия Димо Даскалов е бил последовател на Петър Дънов, както и, че е имал лични срещи с него. Първото е вярно дотолкова, доколкото около две години след пристигането си от Румъния в България в началото на 40-те години на 20 в., той живее в квартала на дъновистите в Стара Загора. Тогава той може да е добавил към антропософските си интереси тези на Братството, но според информацията от сем. Абаджиеви (домакини на тогавашната антропософска група), не става последовател на Дънов. Той пожелава да се срещне с него. И се среща веднъж – за кратко. Задава му два въпроса, единият от които е: „Защо вашите последователи ви обожествяват и се прекланят пред вас като пред Бог?” Отговорът: „И ти да беше на тяхно място и ти щеше да мислиш така!” не удовлетворява Даскалов, който взима съвсем съзнателното решение занапред да се занимава само с антропософия. Така и прави в следващите около 45 години, което не му пречи да остане приятел със старозагорските си съседи от Братството и да посещава салона им до неговото разтуряне от властите.
Катя Папазова
Неточното предадено от двамата автори е и сведението (отново без посочен източник), че Рудолф Щайнер е казал по адрес на Петър Дънов - Учителя, че той е имал да изпълни „мисия с българския народ”. Най-вероятно с това те имат предвид думите, чути от Ита Вегман по време на посещението й в България, а именно, че според Щайнер „България има свой собствен духовен учител”.[21] Явно Петър Дънов е този, който тя има предвид, но това, първо, не е сигурно, и второ – то съвсем не означава, че посоченият от Щайнер духовен учител е Майтрея на 20 в. Съдейки по незаинтересоваността на Ита Вегман да се срещне с него, по-скоро не е той, в подкрепа на което е и фактът, че д-р Катя Папазова[22], която е домакиня на Ита Вегман по време на посещението й в България, не я запознава с него, а с принц Кирил от царското семейство. Това е показателно и означава, че най-вероятно Щайнер не е казал нищо повече за този учител, с което не е предизвикал вниманието на Ита Вегман. Но явно с него са свързани отклоняваните покани да посети България, което неминуемо е забавило развитието на българското Антропософско общество. В това несъмнено роля е изиграл и отказът на Боян Боев от „услугите” му на Учител!
Няма пряки сведения за това, самият Дънов да се е определял за Световен Учител или за Майтрея, а само за Учител – какъв точно, до ден днешен остава загадка!
Бележки:
[1] В негова чест се основава Ордена на Звездата, разпуснат от Кришнамурти 1929 г. на състоял се събор в Холандия, на който той последно заявява: „В момента, в който последвате някого, Вие преставате да следвате истината. ... Вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е Царството на Вечността“. Вследствие Ледбитер признава, че ясновидската му визия е била погрешна.
[2] В него съборът в Холандия неправилно се датира, както и още се казва: „През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години.”
[3] Изд. Хелиопол, София, 2009
[4] Първа глава от книгата „Бодхисатвата в 20 век”, Издателско ателие Аб, София, 2007
[5] Според спомена на Мария Тодорова в 1 том на „Изгревът”, Кришнамурти заявил: „Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България.”
[6] В него, наред с допълнителната информация по въпроса, видният теософ и масон е и злепоставен и омаскарен: „Но Софрони Ников не се поучи от доблестта на Кришнамурти. След като дойде в България трябваше да го отпечата в многобройните си издания, за да каже истината. Значи Кришнамурти се определи за истината и призна, че Всемировият Учител е в България. Но забележете, че нито един теософ в Европа и в България, начело със Софрони Ников, не призна това и не го обяви, като изключим изказването на Софрони Ников тайно на ухо на брат Георги Куртев. Но истината така не се казва, за истината човек се бори и когато се добере до нея, той живее за нея. Какво стана по-нататък със Софрони Ников? Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си.”
[7] Ръководството на Теософското общество му обещава, че независимо от крехкото здраве на брат му, той ще остане незасегнат от смърттта
[8] Един от седемте, действащи на земята, автентични Учители на човечеството
[9] Самият Олкът свидетелства за това, от което може да се съди за изключителните умения на хората от висшите нива на масонските окултни ложи
[10] Нейният случай има две продължения с подобни фалшификации, упражнени от същия или други подобни псевдомахатми – това са Кришнамурти и Елена Рьорих! Петър Дънов изглежда е бил наясно поне с втория с тях, за което свидетелства Влад Пашов в книгата си „Необикновения живот на Учителя Петър Дънов”. В нея той твърди, че Дънов специално е предупреждавал за „опасността Мория”
[11] Виж стр. 14 от тяхната книга
[12] Пак там
[13] Виж записките на Мария Щайнер от тази лекция в книгата на Томас Майер „Под знака на числото пет”, изд. „Даскалов”, Стара Загора, 1917 г
[14] Рудолф Щайнер, Събр. Съч. 130, лекция от 1. Октомври 1911
[15] Рудолф Щайнер, Събр. Съч. 130, лекция от 21. Септември 1911
[16] Това е грешка, допускана и от други изследователи в България, които третират сведенията на свои колеги изследователи като изворови. Реално обаче за такива могат да бъдат считани само тези от Рудолф Щайнер, както и тези на някои от най-близките му сътрудници, общопризнати за автентични
[17] Пак там, стр. 26
[18] Пак там, стр. 27
[19] От 1933 г. по сведенията на Р. Щайнер там трябва да се изявява Христос
[20] Пак там, стр. 41
[21] Виж „Ръководни мисли. Епохата на Михаил”, Ита Вегман, САЛПСТ, Варна, 2019, стр. 24
[22] Катя Папазова завършва образованието си в Германия, където става доктор на науките. След завръщането си в България става частен учител на царското семейство. След като е помолена от Ита Вегман да напише книга за богомилството, на бял свят се излизат “Надгробни камъни на богомилите в Босна и Херцеговина”, Български художник, 1971 и “Christen oder Ketzer - Die Bogomilen”, Verlag am Goetheanum, 1983Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Виц -На мач,да ти .....
