Tази молба обаче не е отчетена от Вергилий Кръстев и през следващите повече от 20 години, до 2017 г., когато умира, той не променя отрицателното си отношение към Бялото Братство,  нито подхода си към събираните и редактирани от него спомени в още цели 30 тома! Той оприличава Братството като Тресавище и Ад, а ръководството му като Черна ложа (виж по-нататък). Същевременно той определя своите „Изгреви” като „спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител Беинса Дуно”, но реално, заради фалшифицираното съдържание на някои от тях (неизвестно колко) чрез собствени интерпретации на текстовете, изкривяване и манипулативно добавяне на ново такова, тяхният характер е променен. В тях днес като цяло истината трудно може да се различи от лъжата, което идва от твърде сложния начин, по който двете са оплетени, както става ясно от разгледаните случаи с Николай Райнов, Георги Томалевски и особено от този с Рудолф Щайнер.

Реално „Изгревът” представлява собствено съчинение на Кръстев, или „програма”, както я нарича, на която той е авторът! Затова той самият се смята за писател, на когото тази програма е възложена и продиктувана „свише”, и като такъв се оприличава на различни места в нея, както и в публикуваната в YouTube поредица от негови биографични видео-интервюта.[1] В едно от тях той подробно разказва за предопределеността му да стане писател още от времето, когато майка му била бременна. Още тогава тя му избрала името Вергилий, защото предусещала, че щял да стане „много голем писател и много велик писател”.[2] Към което Кръстев добавя: „Значи аз идвам с този потенциал” и си спомня за заръката на майка си „да стане много по-голям писател [от античния Вергилий]!” И според него, той наистина е станал такъв, с тази разлика, че докато Данте позиционира своя античен Вергилий в Ада на „Божествена комедия”, неговият бил този на Бялото Братство, който се състоял от 23 кръга, през които той преминавал като „от ад в ад”.[3]

В тези интервюта Кръстев разкрива особената роля на своето ясновидство за написването на „Изгревът”. Благодарение на него един ден – след като вече му се били „отворили очите”[4] – той се видял да седи с Учителя Дънов до един голям огън. Той лично му казал да започне да пише, защото това, което щял да напише, щяло да „остане като вечен идеал на идното човечество.”[5]

Това наставление с характера на предсказание е затвърдено от втора ясновидска среща на Кръстев с Учителя. Тя станала на последния етаж на болницата в Своге, където той пребивавал в началото на своята докторска кариера. Там получил „сън-видение” с него, който, отбелязвайки първо неговите способности да прави предсказания на хората, му заявил:

„Ти си главният жрец на храма на Аполон! ... И за това аз ти давам този жезъл!” [!]

Кръстев получил един сребърен жезъл, който видял Учителя да му подава. Той първо го отказал, но Учителя настоял на три пъти, и накрая той го взел. Учителя му казал:

„Това, което искаш да направиш, ще го направиш. Когато решиш да го направиш, ще го направиш! Този жезъл ти дава сила и власт да го направиш”.

Това е втората свръхсетивна среща на Вергилий Кръстев с Учителя във въпросната поредица интервюта. След което Кръстев явно се е почувствал упълномощен от Учителя – негов наследник, който има за задачата да продължи делото му на земята с програмата „Изгревът”. Очевидно за нея става въпрос в последното чуто от Учителя:

„Докато не вземеш властта в твои ръце, нещата няма да се оправят! Но така да стане, че да не бъде нито църква, нито религия.”

Явно става въпрос за програмата „Изгревът”, която „не е нито църква” (организационна структура), „нито религия” (учение като това на Бялото Братство). Тя сякаш е жезълът на Кръстев! Историята (сякаш логично) продължава с това, че малко по-късно – също по ясновидски път – той видял да слиза от небето над Своге един храм, който бил..... храмът на Аполон – неговият храм! Учителя му го бил изпратил в добавка към жезъла..[6]

Така благодарение на ясновидските си и ясночуващи прозрения В. Кръстев още на около 33 – 34 годишна възраст се оказва снабден с храм и жезъл от Учителя, с които, независимо, че тогава едва е познавал Бялото Братство, се е чувствал предопределен да го управлява. Това явно провокира Вергилий Кръстев да започне да събира спомените на учениците на Учителя Петър Дънов, както и всякаква писмена документация от онова време. С натрупването й, което му се удава лесно, той решава, че всичката тази даже му принадлежи по право и започва да настоява, дори да заплашва, всеки, който има такава, да му я предаде. И постепенно се превръща в архивиста на Бялото Братство – „собственикът” на неговата памет!

Така се оформят сборниците от спомени в „Изгревът”, които Кръстев явно на основата на своята „високопоставена” жреческа позиция решава, че има право да променя по собствено усмотрение, което, както в случая с Николай Дойнов, нарича „истина”. Тя, което е любопитното, е свързана и с нещо друго, а именно по-висшето, невидимо „ръководство”, за което той дава да се разбере на много места както в „Игревът”, така и по време на публични изяви (концерти и интервюта). Например, по време на последния, организиран от него, концерт в чест на Учителя, той заявява, че „Изгревът” му се „диктува”[7]. А за ръководството си „свише” пише в 32. том на „Изгревът” следното:

„Онзи, Който ръководи „Изгревът” е Небесният човек. А кой е този Небесен човек, може да проверите в „Изгревът”, том XXIX - ВЕРУЮ НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА - БЕИНСА ДУНО. А МЕН МЕ ПОСТАВИХА ДА Я РЪКОВОДЯ НА ЗЕМЯТА.”[8]

Освен за своето „ръководство”, тук Кръстев говори и за назначението си да ръководи нещо на земята – явно програмата „Изгревът”, насочена не само към Бялото Братство, но и към цялата земя!  Което означава, че „Изгревът” не е замислен само като сборник със спомени за живота в Бялото Братство, а  като световно ръководство!

В същия дух е написана и главата със заглавие „Нема лабаво” от 8. том на „Изгревът”, в която Кръстев говори за Ръководството си като за „ОН”:

„И така „Нема лабаво”, българи! Рано или късно ще четете Словото на Учителя Дънов. И не само Него. Но и „Изгревът". Защото: „Нема лабаво!” Това пък ви го казва моя милост с име Вергилий Кръстев, „защото  „ОН" си знае работата", както тук говорят шопите в Софийско. И „ОН" ще  оправи нещата на българите. Но преди това "ОН" ще вкара насила българите  в пътя, който им е определен да извървят от Невидимия разумен свят.  Защото „ОН" е Оня, гдето управлява Небето и земята!”[9]

Тук Кръстев сякаш размахва своя сребърен жезъл и се заканва на всички българи – не само тези в Бялото Братство, с които непрекъснато воюва в продължение на 17 години, а всички, които смята, че ще застави (насила при това) да четат Словото на Учителя, както и неговия така важен сборник-продължение на това Слово.

В бележките си към 14. том дава също така да се разбере, че няма да се спре пред нищо, независимо, че е заплашен от някакви хора, от които обаче „Онзи”, или неговият Ръководител, го пазил:

„Явиха се да ми попречат и да ме отстранят. И успяха, защото те бяха мнозина, а аз бях сам самичък. Сам! Напълно сам. Но в мене и над мене беше Онзи, който бе ме изпратил и аз изпълнявам Неговата воля.”[10]

За такава човешка опозиция и за такова „божествено” ръководство става въпрос и в следната негова бележка в 14. том:

„Сам се боря, но аз ще спечеля, защото съм изпратен от Небето, за да довърша работата на Школата. И в никакъв случай няма да отстъпя пред някого, който е никого!....... В Бялото Братство има един закон, че се изпраща накрая онзи, десетия подред, който трябва да свърши започната работа. Аз съм именно този - десетият от веригата, който трябва да довърши несвършената работа на предишното поколение. Каквото можах, то направих. От мен толкова. А другото е от вас - да го четете и приложите в живота си.”[11]

Странното, насилническо „небесно” ръководство на Вергилий Кръстев може се датира от следното негово изказване в 16. том:

„..онзи мой ръководител, който ме ръководеше 30 години, постепенно ме насочи какво трябва да направя - за да издавам от мое име, трябваше да бъде еднолична фирма. Направих го.”[12]

Тук той признава, че е издал от свое име спомените на учниците, както и, че е ръководен „свише” от около 1972 г., когато е бил на около 34 години, или от времето, когато Учителя го определя за „главен жрец на Аполон”. Така се стига до 33-те тома на „Изгревът”, в които спомените на хората в Братството реално са само повод той да изложи своите собствени мисли по редица въпроси, както и да коригира неправомерно редица чужди. Като „жрец” на Аполон (Учителя) той се е чувствал упълномощен да прави това, както и за нещо друго, свързано с писателската му дарба, за което говорят следните негови думи в последния том на „Изгревът”:

„Вие как смятате, че аз, ей така, случайно ми хрумва и създавам този том?! Напротив, концепцията се ръководеше от Невидимия свят от ОНЗИ, Който ръководи „Изгревът”! Има един закон. А той е следният: Ти не можеш да присъствуваш по времето на Христа, ако не си бил по времето на Мойсея! Ти не можеш да бъдеш по времето на Учителя Дънов, ако не си бил по времето на Христа! Ти не можеш да правиш том от „Изгревът” за евангелистите, ако не си бил по времето и на Мойсей, и по времето на Христа! И задължително е да си бил един от онези, които са писали Евангелието! [!] А това означава пряка връзка със Святият Дух, Който е диктувал и е припомнил на учениците, какво е говорил Христа! Виж „Евангелието на Йоана”, гл. 14, cm. 26; гл.15, cm. 26; гл. 16, cm. 13-14. Тази връзка е хилядолетна, и тя преминава от поколение на поколение! ТАКА СТАРИЯТ ЗАВЕТ ПРЕМИНАВА В НОВИЯ ЗАВЕТ, А НОВИЯ ЗАВЕТ ПРЕМИНАВА В „ИЗГРЕВЪТ”, КОЙТО Е ПЪТЯТ ГОСПОДЕН НА ЗЕМЯТА! АМИН”[13]

Това са едни от последните думи на Вергилий Кръстев в „Изгревът”. Законът, за който говори, е измислен от него, както е измислено и това, че Учителя Дънов е инкарнираният на земята Христос. От тази своя презумция той прави изводът, че той е неговия (на Христос-Учителя) главен жрец на земята и от тук, че „Изгревът” е Новият Нов Завет. Той, от своя страна, „логично” е продължение на „стария” Нов Завет, а той съответно на „стария” Стар такъв! Това е Кръстевата логика. „Логично” всичките тези Завети са написани с негово участие, или с други думи – той е инкарниран на земята един от четиримата Евангелисти (може би Йоан, защото е най-великият), който в преден живот е бил и някой от съставителите на Стария Завет (може би на самият Мойсей). До такива изводи стига Вергилий Кръстев в края на живота си.

Подобен вид спекулативно мислене, извлечено от самозаблуди като тази, че Учителя Дънов е физически инкарнираният Христос по време на неговото Второ пришествие през 20 в. (когато всъщност се очаква неговата поява на Небето), е елементарно, наивно и даже налудничаво. То не стъпва на никаква сериозна кармично-изследователска база, каквато само един посветен в Мистериите може да поднесе, а само хрумванията на В. Кръстев, повлияни от увереността му, че е назначен от Учителя за главен жрец на Аполон на земята. Оттук и усещането му, че той е негов наследник, на когото се пада цялата памет на Бялото Братство, заради което десетилетия наред обикаля страната и ревностно я събира. Всъщност така той сякаш събира „своето” – спомените на братята и сестрите от Изгрева, заедно с всички прилежащи им документи, за да фиксира интереса и манипулира общественото мнение. Затова още в първия том на „Изгревът” той оцветява спомените на някои свои събратя със свои собствени мисли, които с времето набъбват и накрая оформят сборника, наречен „програма”.

В основата на всичко това са „свръхсетивни” способности на Кръстев, за които той признава, че има още от детство. В едно от интервютата си, споменати по-горе, той се хвали със свръхсетивните вмешателства на някакво невидимо присъствие, което го преследвало, подтиквало към едно или друго действие, бутало, а на моменти и обучавало на сън.[14] То много искало да го „ликвидира”, или както казва, „те вече ме улучиха и знаеха вече в кое тяло съм и почнаха да ме преследват.” Сред преследвачите и тези, които искали да го „улучат” били и американците, които със самолетните си бомбардировки през 1944 г. над София целели не друг, а него (!), заради което той и семейството му напуснали София..... Увереността, че е цел на американците не го напуска и по-късно, когато е лекар в Либия – тогава те отново искали да го „ликвидират” със самолетните бомбардировки от онова време.[15] Но бил спасен от Тодор Живков и Aтанас Малеев, които го отзовали..[16]

Подобен вид обсебващи мисли говорят за определено страдание – а именно обсесивно-компулсивно разстройство, свързано с тревожност и недоброволни натрапчиви мисли. Както и за параноя, определящо патологичното надценяване на собствения му аз, съпроводено с гордост от постигнато, мечтаене за участие в ситуации, в които този аз се вижда като най-добрият, водещо до развитие на огромна гордост, мнителност, както и до измислената мания за преследване, ранимост, егоистичност и асоциалност, с която е бил известен.

Окултната наука говори за обсебване в случаите, когато „в етерното тяло побеждава Ариман”  –  „ако победи или е близо до победа, тогава човекът бива обсебен, става вътрешно обсебен от ума, от интелигентността [на Ариман] в него. Тя го завладява и прониква етерното му тяло.”[17] Трябва да кажем, че неговият случай изглежда точно такъв! Което обяснява манията му за „жреческо” величие, даваща му основание своеволно и безотчетно (или както му продиктува ръководството), да нанася промени в спомените на братята и сестрите си. Това обяснява и грозното му, безпардонно поведение към тях и околните, както и повтарящите се еднотипни разсъждения като тези, че Петър Дънов е бил едновременно прероденият Бог Отец, прероденият Христос, както и Мировият Учител, Всемировият Учител, Всемировият Учител на Вселената, Великият Учител без въобще да е ясно какво точно означава това. Обяснява и патологичното му агресивно поведение към всички, които оспорват авторитета му, както и откровени налудничавости като тази, че „Изгревът” е „магическото” ограден с два (явно привидяли му се) архангела:

„Над „Изгревът" стоят два архангела, които държат по един меч в ръката си и посичат всеки, който воюва срещу „Изгревът". Единият архангел е служител на Бялата ложа и посича онези от тази ложа, които отхвърлят и воюват срещу „Изгревът". Другият архангел е служител на Черната ложа и посича онези от тази ложа, които отхвърлят и воюват срещу „Изгревът". И така „Изгревът" е охраняван от тези два архангела. И който воюва срещу Изгрева ще бъде посечен. Примери досега има много. ... Но те са поставени сега за стража и Божи меч в поредицата в „Изгревът" и над „Изгревът".[18]

Това са само една малка част от странностите на Вергилий Кръстев, в основата на които явно са неговите повече от ясно псевдоясновидски и псевдоясночуващи състояния. Именно такива феномени са накарали Рудолф Щайнер да говори за необходимостта, специално способността за ясновиждане в наше време да се допълни от истинското посвещение (в мистерийни школи като тези на древните Мистерии), което да гарантира неговата точност и истинност. Такива „професионални” школи обаче днес, за съжаление, или няма, или така съществуващите, като тази на Антропософското общество, не функционират правилно, и именно това позволява възникването на подобни „свръхсетивни” произволи като описаният от Вергилий Кръстев. Той седи в основата на всички проблеми в сборника „Изгревът”, заплашвайки да компрометира цялото учение на Бялото Братство.

Случаят на Вергилий Кръстев прилича на този, описан от Рудолф Щайнер:

 „... сред по­ве­че­то хо­ра има склонност – до­ри и сред мно­го на­ши приятели, на никаква це­на да не изос­та­вят нор­мал­на­та фор­ма на съзнание, а да ос­та­нат в нея и да вка­рат ду­хов­ния свят в оби­чай­но­то съзнание: с дру­ги думи, да не ос­та­вят Аза да се издигне, а да вне­сат ду­хов­ния свят в Аза. Познанието за ду­хов­ния свят е това, ко­ето би тряб­ва­ло да се вна­ся в обик­но­ве­но­то съзнание, а не са­ми­ят ду­хо­вен свят. Ако точ­но прак­ти­ку­ва­те съ­дър­жа­що­то се в спо­ме­на­ти­те книги, ще до­ве­де­те се­бе си в условия, пос­ред­с­т­вом ко­ито ще из­жи­вя­ва­те ду­хов­ния свят, ус­ло­вия, с ко­ито по­лу­че­ни­те от то­зи свят опит­нос­ти мо­гат да бъ­дат пре­не­се­ни в сфе­ра­та на нор­мал­но­то съзнание. Има мнозина, ко­ито не ис­кат това; те ис­кат опит­нос­т­та да бъ­де всъщ­ност в нор­мал­но­то съзнание, до­ка­то тя би тряб­ва­ло да про­из­ли­за от съзнание, раз­лич­но от нормалното. Много от на­ши­те при­яте­ли оба­че се опит­ват да имат ви­де­ния в нор­мал­но съзнание, а не нещо, ко­ето е от­з­вук от раз­ли­чен вид съзнание. Обаче ако има­те ви­де­ния в нор­мал­но съзнание, с дру­ги думи, ако на­ис­ти­на не же­ла­ете да раз­ви­ете раз­ли­чен вид съзнание, а да за­па­зи­те съз­на­ни­ето си в не­го­ва­та оби­чай­на фор­ма и въп­ре­ки то­ва да виж­да­те в ду­хов­ния свят, то­ва означава, че вие не же­ла­ете се­ри­оз­но да оти­де­те отвъд, а искате да ос­та­не­те в оби­чай­но­то съзнание, очак­вай­ки да ви­ди­те там фор­ми и фигури, ко­ито при­ли­чат на оне­зи от фи­зи­чес­кия свят. Много хо­ра усър­д­но се опит­ват да ви­дят ду­хо­ве или дейнос­ти на духове, но ис­кат да ги ви­дят точ­но така, как­то виж­дат фи­зи­чес­ки­те неща. Те ис­кат да ви­дят дух, но очак­ват то­зи дух да има фор­ма­та на мъж или на же­на или мо­же би на пудел, как­ви­то виж­дат във фи­зи­чес­кия свят. В дру­гия свят оба­че не е ка­то тук. Самият про­цес про­ти­ча из­вън оби­чай­но­то съз­на­ние и в съз­на­ни­ето нав­ли­за на­й-м­но­го картина, образ, кой­то се по­явя­ва после. Накратко, не тряб­ва да очак­ва­ме ду­хов­ни­ят свят да бъ­де прос­то един вид по­-фин се­ти­вен свят, ни­то че той ще го­во­ри с чо­веш­ки думи, ка­то един­с­т­ве­на­та раз­ли­ка ще бъде, че ду­ми­те ще ид­ват от ду­хов­ния свят. Някои на­ши при­яте­ли чес­то же­ла­ят да слу­шат по то­зи на­чин гласове, ко­ито ся­каш им говорят; очак­ват те­зи гла­со­ве да бъ­дат по­доб­ни на оне­зи от фи­зи­чес­кия свят, прос­то пре­да­вай­ки различна, по­-фи­на вер­сия на не­ща­та от фи­зи­чес­кия свят. Тези хо­ра же­ла­ят да вля­зат в ду­хов­ния свят с оби­чай­но­то съзнание, ко­ето при­над­ле­жи са­мо на фи­зи­чес­кия свят. Всъщност по­ве­че­то от ви­де­ни­ята и гласовете, ко­ито ня­кои получават, са от то­ку­-що опи­са­ния характер. Във всич­ки случаи, след­но­то е мно­го сигурно: винаги, ко­га­то има­ме та­ки­ва ви­де­ния или чу­ва­ме та­ки­ва гласове, е лес­но за Луцифер и Ариман да на­ме­рят лес­на пляч­ка в на­ше лице; те сграб­ч­ват те­зи опит­нос­ти за се­бе си, по­не­же хо­ра­та ви­на­ги са склон­ни да ги ин­терп­ре­ти­рат неправилно.”[19]

В крайна сметка може да се каже, че проблемите в „Изгревът” имат свръхсетивен произход във връзка с ръководството „свише” на Вергилий Кръстев. Етерен (ариманически) двойник е другото му име – за него д-р Щайнер неведнъж е говорил. От подобни влияния, както личи от горния цитат, идващи от първоначалната спиритуалистическа основа на Теософското общество, са страдали много хора в Антропософското общество, а някои страдат и днес. Те са разпространени във всички подобни общества, както и в Бялото Братство днес, в което изглежда е непоклатима практиката на „виждане” и „чуване” на гласове свише, както и оповаването на методи като „даде ми се”, „спусна ми се”, „сънувах”, „жена ми ясновидката ми каза” и пр. Неведнъж Рудолф Щайнер е обръщал внимание на подобни зловредни феномени, но без особен резултат. С това в крайна сметка е свързано и изказването на В. Кръстев, засягащо ръководството на Бяло Братство по принцип:

„Представителите на Черната ложа и техния Учител промениха Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Те го отпечатаха променено по негово време и от 1945 до 1950 г. Доказателствата са налице в отпечатаните книжки и запазените оригинали. Те промениха песните Му, Паневритмията, създадоха устави, Братски съвети, че Върховен Братски съвет, правеха опити и правят и днес да се регистрират като организация, та да направят от учението му църква и накрая да го превърнат в религия. Ето това са истинските врагове на Учителя Дънов.”[20]

Тези и други подобни изказвания, с каквито „Изгревът” е пълен, показват, че за Вергилий Кръстев (и неговото свръхсетивно ръководство) ръководството на Бялото Братство още от времето на Учителя е „Черна ложа”. Той (и ръководството му) е крайно негативно настроен спрямо него, както и срещу всички следващи, смятайки, че с тяхна помощ истинското Слово, вкл. песните и паневритмията, са променени или подменени. Той има предвид редактираните оригинални стенограми на Словото, забравяйки, че това е станало с разрешението на Учителя, заради което, наред с издаването на събраните от него спомени на учениците, той предприема и кампания за издаването и на оригиналните нередактирнини беседи. Това обаче, ако беше продължено и завършено, практически щеше да „отмени” всички, издадени дотогава в продължение на почти 100 години беседи на Учителя, всички от които щяха да бъдат преиздадени наново под редакцията на Кръстев, с което той щеше да сложи ръка не само върху спомените на учениците и документацията на Бялото Братство, но и върху цялото наследство на Учителя Дънов, с ефекта на отстраняване на всички, заети с това хора и институции, и завещаване само на неговата воля и тази на свръхсетивното му ръководство!

[1] https://www.youtube.com/watch?v=Mojx-Xduwuc&fbclid=IwAR156cP6P0Tzn0AfMEEcMLE-gSUnvurRoWpxDYMKFfTSWHxtWos5fH6n4Dw (25.26 мин. – 1.21.14 мин.)

[2] Пак там

[3] Пак там

[4] Пак там. На страниците на сайта му пък може да се прочете: „Отвориха ми няколко центъра в мозъка, отвориха ми се очите и умът за един друг свят. И се уплаших от този свят!” http://www.izgrevat.com/cat_4.html

[5] Пак там

[6] Пак там

[7] https://www.youtube.com/watch?v=GfvLKk3_DYE&t=2026s (46.30 мин.)

[8] https://beinsa.bg/izgrev.php?id=11698

[9] https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=2918&status=1&high=%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D0%B0%20%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BE#result_395518

[10] https://beinsa.bg/izgrev.php?id=5470

[11] Пак там

[12] https://beinsa.bg/izgrev.php?id=6063

[13] https://beinsa.bg/izgrev.php?id=12337

[14] Виж клипа в началото.

[15] Според него заплаха за програмата „Изгревът” се явява и случайно падналата върху една къща в софийския квартал Горна баня американска ракета по време на сръбско-американската война.

[16] Странно звучат и думите му, че при отиването му в Либия, Кадафи лично дошъл да го вземе от София – той го видял да му маха с ръка на излизане от мавзолея в София...

[17] Рудолф Щайнер, Събр. съч. 218

[18] https://beinsa.bg/chronology_s.php?s_type=plus&id=801&status=1&high=%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_43091

[19] Рудолф Щайнер, Събр. Съч. 254, 10

[20] https://beinsa.bg/chronology_s.php?s_type=plus&id=801&status=1&high=%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_43091