Тези, както и други, подобни спомени от „Изгревът”, които дискредитират видни български и световни общественици, повдигат въпроса за евентуалната неправомерна редакторска намеса на техния събирач Вергилий Кръстев. Известно е, че той обикновено е записвал спомените на хората, които е интервюирал, на магнетофон, след което те, както пише той, „във всички случаи досега бяха прехвърляни от Марийка Марашлиева на машинописен текст. Следващият етап бе да бъдат прослушани отново и  сверени с текста от моя страна.”[1] Това изглежда е обичайният процес на записването на спомените, което е давало възможност за намеса без свидетели през последния му етап, след което те са били отпечатвани.

Възниква въпросът: Имало ли е случаи на такава редакторска намеса на Вергилий Кръстев, която да доведе до промяна на смисъла на оригиналните записи? Отговорът на този въпрос е положителен и е даден от самия него на много места в „Изгревът”. Едно от първите такива е още в четвъртия му брой[2], където в главата „Мория и «Агни йога» в България” той разглежда случая със спомена на Николай Дойнов, който е издал още в първия том! Неговото съдържание Николай Дойнов е открил, че е променено от редакцията, за което е сигнализирал. Добивайки публична известност, случаят достига до Вергилий Кръстев, който след две години го е коментирал в четвъртия брой на сборника. В него той не отрича промените, които е нанесъл в спомена (дописал го е), но и не съжалява за тях. От думите му излиза, че той е имал право да направи тези промени заради невярните или неточни данни, които Дойнов е изнесъл, заради което е променил спомена му, описвайки „нещата точно”, което е равносилно на неговото дописване или фалшфициране.

Вергилий Кръстев фактически без позволение е отнел авторските права на Николай Дойнов и се е превърнал в съавтор на спомена му, дописвайки го. Накрая той триумфира, превръщайки се в негов съдник за това, че е „наказан” от съдбата заради реакцията му. Ето как разказва случая самият той:

„През 1993 г. излезе том I на „Изгревът" и бяха поместени част от спомените на Николай Дойнов, които лично съм записал. На стр. 507-510 има заглавие „Мория и Кут Хуми", където нещата са описани точно [описани „точно” от редактора]. Бях подарил една книга на Николай Дойнов. Той прочита статията и там където е написано, че "Мория и Кут Хуми са Учители на Черната Ложа", той отбелязал собственоръчно с химикал, че това не било вярно и че това не го е казал и се подписва. И какво означава всичко това? Това означава, че изнесеното не е вярно, че не го е казал, и че думите на Учителя за Мория са абсолютно неверни. [Имат се предвид думите на Учителя. Те се отнасят до влиянията на Мория, които той е счел, че могат да разрушат Изгрева.] При една от срещите си с Таня Дякова й казах, че Мория е Учител на Черната Ложа и е враг на Славянството, понеже знаех, че тя е славянофилка. А тя най-победоносно и тържествено ми заяви, че Николай Дойнов лично е задраскал в книгата ми този израз и се е подписал под него. Тогава аз й казах следното: „Е, ще дойде време Николай и той да си научи урока за Мория." И той дойде много скоро.”

Това е самопризнанието на Вергилий Кръстев, че самоволно и без разрешение е дописал, променил или фалшифицирал спомена на Николай Дойнов – един от видните ученици на белобратския Изгрев. Който, от своя страна, сдобивайки се с книгата, е открил разминаването, отбелязал го с химикал, и се е подписал.

Коментарите на Кръстев в случая са подвеждащи. Първо, той наистина не отрича промяната, която е направил без знанието на автора, но, което е парадоксалното, той я смята за „правилна”, защото се изразява в добавяне на мисли, които той смята за правилни, защото съвпадат с тези на Учителя. Това му дава право да каже, че е „описал нещата точно”. И дори заема атакуваща позиция, смятайки, че е бил в правото си да напише това, независимо, че то се явява фалшификация на позицията на автора. Всъщност той не се интересува от неговия спомен, а той е само повод за него да каже какво той мисли. Накрая дори манипулативно настройва читателите, сблъсквайки позициите на Дойнов и Учителя.

Случаят е интересен и с това, че засяга семейство Елена и Николай Рьорих, и този, който те смятат за Махатма Мория[3]. Последният, според автентични свидетелства на ученици на Петър Дънов – Учителя като Влад Пашов, издадени извън сборника „Изгревът”, е представлявал заплаха за някогашния Изгрев. За такъв го смята в разгледания случай и Вергилий Кръстев, който мисли, че с редакторската си намеса ще превъзпита последователите на Бялото Братство, едни от които са заблудени „поради незнание и заблуда. Други се прикачиха поради това, че самите те принадлежаха към тази верига от души. Вина носят много хора. Затова бе изнесено и направено това изложение, за да може онези, които са заблудени поради незнание, да се коригират.”[4] Изглежда, че Учителя е знаел за явлението „псевдомахатма”, за което алармира Рудолф Щайнер[5], и за такъв той изглежда е считал този, наричащ себе си в случая с Рьорихови „Мория”.

Така деформираният спомен на Николай Дойнов е превърнат от Вергилий Кръстев в възпитателно и назидателно средство срещу „виновниците” или инакомислещите в Бялото Братство, които се увличат по чужда литература – в случая учението Агни Йога на Мория, застъпник на което в България е Николай Райнов, а по-късно и сина му Богомил Райнов, който оказва влияние по-късно на Людмила Живкова. Покрай което парадоксално потърпевш се оказва самият автор, който само заради това, че се е възпротивил публично на промените, нанесени в неговия разказ, е нарочен за почитател на Мория и следователно за враг на Изгрева без реално да е такъв. Накрая Вергилий Кръстев дори дръзва да направи следните „кармични” връзки, смятайки, че независимо от стореното съдбата е на негова страна, а „рода Дойнови” са наказани „кармично”:

„Николай Дойнов имаше вила, която беше национализирана след 9.IX. 1944 г. След реституцията са направили постъпки и тя им бе върната. Но отново се получиха възражения и вилата отново трябвало да се върне на предишните собственици. Вече три години се водят дела за вилата. Едни доказват, че вилата е на Николай Дойнов, а други доказват, че не е негова, и че е направена с пари, които са подлежали на национализация. По това време Николай Дойнов е един от най-богатите хора в България. При национализацията са му взети 18 милиона лева от банката. Пари, събрани чрез търговия. Вилата е построена също от такива пари. А вилата има история, която никой не знае. Освен това и Таня Дякова се е включила като собственичка на мястото след реституцията, където е построена въпросната вила.

Ето, Николай Дойнов се подписва, че това не е вярно за Мория, а други веднага се намериха и се подписаха, че вилата не е негова, и че тя принадлежи на държавата. При рода Дойнови е винаги така. Когато направят едно нарушение, веднага биват санкционирани. Това го знам, понеже аз съм този, който е записал историята на рода им, както и спомените на Борис Николов, на Николай Дойнов, които са двама братя, както и на сестра им Цанка Екимова. И отгоре на това съдействам на Ина Дойнова, като тяхна дъщеря и племенница, в нейните концертни изяви, които са изключително сполучливи според мен. Но това го правя за Школата на Учителя и Неговото Учение, но не и за Мория. А как ще се развият нещата с подписа на Николай, който защити Мория и с онези, които се подписаха и заявиха, че тази вила не е негова, а държавна. Последователите на Мория [Николай Дойнов] имат една и съща съдба в България: Пълен провал по всички линии. Защо? Защото Мория бе този, който насъска Германия срещу СССР и започна голямата война -1941-1945 г., наречена от руснаците Великата Отечествена война, а пък Учителят бе този, който разреши въпроса, че руснаците накрая на войната ще забият червеното знаме над Райхстага. Това стана. А по-подробно може да се запознаете от стр. 334-342 на „Изгревът", том I.”[6]

Подписът на Дойнов, удостоверяващ злоупотребата на Кръстев, е изтълкуван като защита на Мория, който пък от негова страна по незнайно какви причини е обвинен в възбуждането на Втората Световна война.

Случай на фалшификация с „благородна цел” има и при публикуването на спомените на Мария Златева в 1. том на „Изгревът”. След излизането им тя също алармира за злоупотреба и също става обект на натиск от страна на Вергилий Кръстев в един от следващите броеве на „Изгревът”. В коментара си със заглавие „Защо се оспорват спомените на Мария Златева в «Изгревът»”[7] в 3. брой на сборника той казва:

„Години наред Весела Маркова по мъж Руменин върви нашир и надлъж в София и говори, че лично Мария Златева й е разказвала, че аз съм й променил спомените. Заключението е, че всичко, което е публикувано в „Изгревът", е моя измислица, и е променено от мен. Разнася се този слух. И досега! В „Изгревът" том I на стр. 381 е публикуван текст, който удостоверява автентичността на спомените на Мария Златева. Но понеже дойде времето за развръзка, то сега публикуваме копиран на скенер оригиналния текст и подписа на Мария Златева (фиг. 1). Ясно и точно.”

     Фиг. 1 Вергилий Кръстев

От публикуваното копие обаче „ясно и точно” става едно – а именно, че Вергилий Кръстев неправомерно е редактирал, или, както се изразява той, „преразказал” спомените на Мария Златева. Тя самата нарича това „тълкувание” и изрично го е подчертала в документа, който е подписала. С тази уговорка тя се е съгласила, или по-точно казано, капитулирала е спомените й с Учителя да бъдат издадени от Кръстев, само и само да се появят на бял свят.

Изумително и парадоксално е, както и в предния случай, че независимо от нанесените явно сериозни промени,  Кръстев счита окончателния текст за „автентичен и достоверен”. Той е сигурен в това, въпреки, че намесата му надхвърлят нормалната редакция и е с характера на съавторство или фалшификация. Той смята за достоверни собствените си разсъждения, а не тези на автора, приписва му го и настоява той да се съгласи с него! Това той съвсем не е скрил, а откровено е казал, че „изнесените факти, събития и лица са променени от редактора, а същите са останали достоверни и правдоподобни. Редакторът смята, че именно така трябва да се представи този материал.”

Трети подобен случай е този със сестра Стратева, която е участник в процеса на издаване на 1. том на „Изгревът" и като такъв сигнализира за злоупотреба, засягаща добавянето на смущаващ със своя смисъл пасаж към спомена на Ангел Вълков „Кой бе Учителят?”[8]. Той е следният:

„Няколко човека бяхме около него. Един запита: „Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, който бе преди 2000 години?" Отговори ни: „Исус Христос не беше още от Съвършените! А аз съм от Съвършените! Аз съм най-големия Светия на небето, но тук на земята съм взел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята. Аз съм Бащата, а Христос преди 2000 години бе Синът. Днес Бащата е на Изгрева и Всемировия учител е тук." 

Тези думи, според Йоанна Стратева, Вергилий Кръстев самоволно е добавил, приписвайки ги на Учителя. Което Кръстев не отрича, а гордо заявява:

„А това, което съм изнесъл, е Светая Светих, но то се отнася за учениците по Дух в Словото на Учителя.”[9]

Този вид „творчество” на Вергилий Кръстев не остава незабелязано от страна на ръководството на Бяло Братство в България, което реагира своевременно. След поредица от протести още през 1995 г. в един брой на сп. „Житно зърно” то излиза с декларация, подписана от председателя му Благовест Жеков, в която се прави анализ на случая и се отбелязва, че Ръководството не е възлагало на Вергилий Кръстев задача да отпечати такъв сборник със спомени, заради което не стои зад него и не носи отговорност.[10] Отправя се предупреждение към читателите, че изложените факти са силно лично оцветени и към тях трябва да се подхожда резервирано. Целият текст на декларацията заслужава да бъде припомнен:

„След излизане на горната книга, до Управителния съвет бяха отправени многобройни протести. Поставен ни беше въпросът да вземем отношение като ръководен орган на Общество Бяло Братство.

Голям брой братя и сестри негодуват срещу това, че в книгата се представят в негативна светлина дълбоко уважавани в Братството личности като Петър Димков, Жечо Панайотов и други, както и музикантите на Братството.

Управителният съвет изказва следното становище:

1. Намира, че изрази като „подписал лъжливи показания" (относно Жечо Панайотов) "лъжесвидетелствал, психически изнасилил" (относно Петър Димков) е неправдоподобно да са изказани от брат Борис Николов срещу горните две лица. Съвременници, присъствали на процеса през 58-59 година, са свидетели, че в показанията си Борис Николов и Жечо Панайотов не са имали никакви противоречия помежду си. Борис Николов не е обвинил никого в нищо и с горепосочените лица е бил в най-приятелски отношения до края на живота си.

2. Окачествяването от д-р Кръстев на братските музиканти като „продажници", които „със своите деяния работят срещу Школата на Учителя" не отговаря на истината. В момента точно те са лицето на Братството пред обществеността, и със своята най-безкористна дейност разпространяват, облечено в музика, Словото на Учителя.

3. Управителният съвет декларира, че не е възлагал на д-р Кръстев отпечатването на този сборник от спомени, свързани с живота на Братството и не носи никаква отговорност за начина, по който са изложени фактите, както и за коментарите към тях. Съвременните събития до 90 г. до сега са предадени със силно изразена личностна оценка на д-р Кръстев.

Молим читателите резервирано да приемат изложеното в книгата, защото считаме, че то е предадено с много субективна намеса от страна на д-р Кръстев.

5 юли 1995 г. Председател на Управителния съвет:

Благовест Жеков

Отговорът на Вергилий Кръстев е незабавен. В следващ брой на своя Изгрев той решително обявява цялото ръководство на Бяло Братство в България за „не съществуващо в Учението на Учителя”.[11] Той заявява, че „според Словото на Учителя не може да има Управителни съвети, Ръководни органи, Устави, Регистрации юридически с цел да впримчат Учението на Учителя в една организация и от Него да направят църква”. И на тази основа обявява ръководителите на Бялото Братство за „обикновени самозванци [нямащи] нищо общо с Учението на Учителя и със Словото на Учителя Беинса Дуно”, както и за такива, които работят против Словото му, с което пък той от своя страна явно напълно се идентифицира. Накрая В. Кръстев заклеймява всички свои противници като „членове на Черна ложа”.[12]

По случая „Изгревът” скоро се появява и друга реакция от водеща група членове на Бялото Братство, начело с управителя на Издателство Бяло Братство Елена Николова. В същия брой на „Житно зърно” от 1995 г. те публикуват отворено писмо, в което се прави още по-подробен анализ на издадените три тома от поредицата „Изгревът” като, първо, се подлага на съмнение достоверността на съдържащата се в тях информация. Разглежда се подхода на редактора и са отбелязани коментарите му, които според тях трудно се различават от тези на авторите на спомените. Редакторският му подход е счетен за недопустимо некоректен и като форма на скрито съавторство. Задава се и въпроса за целите, поставени с този сборник и се прави констатацията, че той компрометира Бялото Братство в очите на българската общественост. Ето целия текст на отвореното писмо:

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

Любезни братя и сестри,

Считаме за свой дълг да вземем отношение по въпроса за истинността на информацията, изложена в книгите „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", издадени от д-р Вергилий Кръстев през 1993 и 1995 г.

Тези трудове са плод на една значителна по обем събирателна дейност, обхващаща издирването и съхранението на лични архиви на редица братя и сестри от Братството от по-възрастното поколение, анкети и многобройни разговори с тях, снимков и музикален материал из живота на Братството с Учителя, както и оригинали на непубликуваното Слово на Учителя. Тази дейност, извършена от д-р Кръстев в продължение на дълги години, сама по себе си буди респект и уважение. Вероятно той я счита за призвание на своя живот, защото с изключителна всеотдайност и с цената на много труд и усилия е създал архив с уникална стойност - един от най-богатите лични архиви с братски материали.

Възниква обаче въпросът: С каква цел се прави архив на братски материали и защо ги считаме за ценни? - Естествено, защото те имат отношение към бъдещите поколения и защото съдържат информация, която представлява интерес за тях.

Следващият въпрос е - как тази информация трябва да бъде представена на другите? - Първото задължително условие, когато става дума за публикуване на архивни материали е - те да бъдат предадени ДОСТОВЕРНО. Само тогава можем да говорим, че дадено издание е документално - т. е. има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения.

Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат.

Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало.

За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие.

Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят.

Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други.

Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.)

Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.)

Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.)

Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме?

Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката.

В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух...

Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите?

Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев?

И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешката на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм?

Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си. Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше.

Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага!

Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова

П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на д-р Кръстев, който ни предостави оригинали на непубликувани текстове от Учителя, бяха подготвени и отпечатани следните издания: "Молитви и формули", "Призвание към народа ми", "Вечният завет на духа", "Запалена свещ, две годишни Утринни слова". С болка се подписвам под горното писмо, защото напълно го споделям. Д-р Кръстев извършва една наистина колосална работа в името на Учителя, но вживявайки се в ролята на прокурор и съдник на Братството, той стига до крайности, които е трудно да приемем, че са за наше и общо добро.

Елена Николова

 ........................................

Последно ще приведем писмото, изпратено до Вергилий Кръстев и други хора, от две негови временни сътруднички след двете предупредителни писма от ръководството на Бялото Братство. То е писано 6 години след това от габровките Теодора и Меглена Шкодреви, които първо се съгласяват да му помагат, но после, откривайки произвола в редакторските му намеси, се отказват. Писмото е публикувано от самия Кръстев в 15 том на „Изгревът” и гласи следното:

Здравей Вергилий,

Изпращаме ти разпечатките на направеното от нас дотук с всички оригинали и дискета. Тъй като се работят Свещените думи на Учителя, максималната автентичност и прецизност в работата е много необходима. За съжаление според нас четвъртата част - „Трите образа на Великият", която е машинописен текст не може да се счита напълно за оригинал. В нея мисли от първите страници се повтарят към края и то с редакции, така, че не може да се разбере коя мисъл е автентична. За пример виж стр. 13 и стр. 89 от IV част „Трите образа на Великият" - оригинала, както и много други на съседните страници. Други повторения с мисли от предната част и то десетки също открихме. Проблемът не е в повторенията, а в това, че те не съвпадат напълно, а са доста редактирани в единия или другия си вариант. Такива нелепи повторения открихме десетки и в изданието на Мария Митовска, защото те са работили с този машинописен текст също.

Нашето мнение е, че за тази част трябва да се потърси и ползва автентичен източник, а този препис е късен и с неизяснен произход, поне за нас. Онези части от Свещените думи, които са с почерка на Борис Николов сме набрали без вмъкнатите от тебе допълнителни мота, защото смятаме, че това накърнява автентичността. Шестте папки с твоя препис на тефтерчетата на Савка ще направим, ако ни дадеш тефтерчетата, за да изчетем нещата в оригинал преди издаването. Все пак излиза, че ще подготвим за печат важни оригинали без изобщо да сме ги виждали, а грешки винаги могат да се допускат.

Така нашата работа спира до тук. Ако искаш да вземеш предвид това мнение за издаването на Свещените думи и ни предоставиш оригиналите на шестте папки от тефтерчетата на Савка, може да се свърши една добра работа за Учителя. Но при това положение, ние свършихме тази част от работата, която считаме за възможна - отговорността пред Учителя е голяма. Затова, ако завършиш и издадеш Свещените думи въз основа на тези материали, без оригинали или внасяш допълнение по набраното дотук по оригинал, ние не желаем да участваме по-нататък и да се подписваме под работа в такъв вид.

За нас е изключително трудно да ти напишем това, защото винаги много сме ценили работата си с теб. Затова и толкова се забави работата по Свещените думи, но компромис не можем да си позволим.

За съжаление работата за Учителя, която винаги ни е свързвала, засега ни разделя.

03.03.2001 г.

Теодора и Меглена[13]

 
Бележки:

[1] Виж 54. Послеслов в том 8 - https://beinsa.bg/izgrev.php?id=2916

[2] „Изгревът”, 4. том, „Житен клас”, 1995 г.

[3] С това име се обозначава единият от общо седемте т.нар. от Рудолф Щайнер Учители на Мъдростта и Хармонията на Чувствата, наречени в Индия Махатми.

[4] Виж бел. 1

[5] Рудолф Щайнер говори по въпроса в Събр. Съч. 254, 2 и Събр. Съч. 173, 2. и 11. Лекции. А в първа глава на книгата на Harrison "Das transzendentale Weltenall", считана за надеждна от него, по случая пише: „(Kут-Хуми) е на­ет от рус­ко­то пра­ви­тел­с­т­во ве­ро­ло­мен мерзавец, ко­му­то за из­вес­т­но вре­ме се уда­ва да заб­лу­ди г-жа Б., но чий­то ис­тин­с­ки ха­рак­тер и лич­ност тя в край­на смет­ка разпознава".

[6] Виж бел. 1

[7] https://beinsa.bg/izgrev.php?id=5287

[8] https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1287

[9] По-нататък в същия спомен В. Кръстев добавя и разсъжденията: „Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус, а сега е дошъл Бащата в лицето на Всемировия Учител. А кой е Исус и как се казва Неговото име в Невидимия свят ще си го намерите в Словото на Учителя. Трябва да научите също какво означава Божествения Дух, какво означава Христовия Дух и какво означава Господния Дух. Това нещо е [д]описано в том I и том II на „Изгревът". Следващите поколения няма да ви се смеят за проявено невежество, но ще ви обвинят, че сте отхвърлили книгите на „Изгревът", където е поместено Истината за Духът Беинса Дуно. А това се изнася за първи път 50 години след заминаването от този свят на Учителя Дънов (1944-1994 г.). И то от мен. Запомнете това!”

[10] Сп. Братски живот, изд. Бяло Братство, бр. 3-5, 1995 г.

[11] https://beinsa.bg/izgrev.php?id=1284

[12] Пак там

[13] https://beinsa.bg/izgrev.php?id=5847