Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2020 20:22 - „Изгревът” на Вергилий Кръстев днес
Автор: bgmart Категория: Други   
Прочетен: 1008 Коментари: 0 Гласове:
-2

Последна промяна: 30.05.2020 20:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Предупрежденията на старото ръководство на Бялото Братство относно „Изгревът” са отдавна забравени или са пренебрегнати от мнозинството, което, противно на очакваното, го издига в култ. Има и такива гласове, които, точно както си е представял авторът му, започват да го считат за истинско християнско ново Ново Евангелие, а него самият за нов Нов евангелист! Проблемът нямаше да е толкова сериозен, ако той служеше само за лична употреба, а не беше превърнат в обществено достояние от редица изследователи, считащи го за надежден информационен източник. Затова се налага да се спрем и на тях, тъй като именно те играят ключова роля в развитието на казуса днес.

 

Първо, трябва да кажем, че има и автори, които забелязват проблемите в „Изгревът” и имат смелостта публично да ги заявят, като например Калоян Гичев (сайта „Здрав живот”), Теодор Николов (сайта Истина), антропософската преводачка Нели Хорински и Иван Стаменов (сайта „От Извора”), последният от които по случая „Щайнер” пише:

 

 

Имам основания да смятам и че историята за връзката Питагор-Щайнер е съчинена от съставителя на томовете „Изгревът“ или от неговите източници. Единият от аргументите ми е доволният коментар на автора, омаловажаващ Щайнер и фанатично издигащ Учителя в единствен възможен авторитет, като в култ. Нещо, което, впрочем, прави редовно – не само за Щайнер, но и за Михаил Иванов, и всякаква друга „конкуренция“. С други думи, в тази история е намерил точно това, което е търсил.”[1]

 

Други автори обаче, в името на писателската си кариера предпочитат да разглеждат сборника като за надежден извор на информация, както и за оръжие за по-нататъшно злепоставяне на антропософията и Рудолф Щайнер. За такова, например, той бе използван в края на 2019 г. на страниците на сайта „Приятели на дъгата”, където без никаква уговорка, с манипулативно заглавие и със спестен край, за първи път отделно от „Изгревът” бе публикуван явно фалшифицираният от Вергилий Кръстев спомен на Мария Тодорова.[2] С новото си заглавие “Отношение на Учителя към Рудолф Щайнер” той стана част от една нова завоалирана анти-антропософска пропаганда, с помощта на която старите, негативни анти-антропософски внушения бяха осъвременени. На изразените по-късно във фейсбук възражения, списващият сайта Георги Христов от Бялото Братство в Бургас признава за своето отрицателно отношение с думите: Има някакви свидетелства на жена му Мария Щайнер и на Ита Вегман и това е всичко, приятели. Да, те били авторитетни жени! Добре! Мария Тодорова също минава за авторитет. Не мога да преценя кой е по-голям авторитет от тези три жени....”. Както става ясно, той се съмнява не в автентичността на сведенията на Мария Тодорова, а в тези на Мария Щайнер и Ита Вегман, независимо от световното признание на вторите, признавайки, което е парадоксалнто, че всъщност му липсва преценъчна способност за това.

 

Подобен сравнителен подход Христов упражнява и в публикацията си със заглавие Историята през призмата на езотеричната наука – Бейкън и Коменски” на страниците на същия сайт.[3] Нейният смисъл е сравнение на сведенията на Рудолф Щайнер с тези на официалната наука[4] (застъпвани в неговата дипломна работа), с подобно на горното признание в по-късен фейсбук коментар[5], че той не може да прецени кои са по-вярни!? Аудиторията обаче е предупредена, че думите на Щайнер може и да не са вярни (точният израз беше „доколкото може да им се вярва”[6]). В този дух е издържан и публикуваният от него за първи път извън „Изгревът” друг, явно фалшифициран спомен по темата „Щайнер” – този на Милка Периклиева със заглавие „Разликата между Паневритмия и Евритмия”[7], с който, както никога досега, темата бе сведена до знанието на широката публика, а за малкото информирани бe актуализирана с ефекта на повторно компрометиране на Рудолф Щайнеровата евритмия и свързаната с нея антропософия.

 

Псевдонаучен, безкритичен и наивистичен е подходът на Георги Христов и в издадената от него книга „Младият Петър Дънов”[8], в която също се използват съмнителните данни от „Изгревът”. Вместо да се съобрази с предписанията на старото ръководство на Бялото Братство, той стъпва на тях, с което ги легитимира в публичното пространство и дава лош пример и на други преписвачи като него.

 

А такива не липсват! Сред тях най-виден е Христо Маджаров от Бялото Братство във Варна, на когото пикантериите на тема „Щайнер” в Изгревътса особено любими. Той най-подробно ги цитира, преразказва ги и дори добавя към тях измислени от него подробности в книгите си и публичните си изяви, в които с ядовит тон изисква от хората с антропософска насоченост отговор на въпроса „Кой е учителят на Рудолф Щайнер?”. С очакването в духа на „Изгревът” те да му кажат, че това „Учителят Беинса Дуно!”

 

С подобни сведения за Щайнер, например, изобилства книгата на Христо Маджаров „Мистерии в зората на епохата на Водолея”[9], където в главата „Хронология” на Боян Боев се приписват думи, неказани от него дори в „Изгревът”. А именно, че „Щайнер не носи случаен дух. Той си припомня древното познание от Школата на Питагор.” Източникът на това изказване не е посочен. Отделно от него се цитират (псевдо)спомените на Мария Тодорова по случая, без да е пропусната и компрометиращата Боян Боев история за неговото търсене на името на „виновницата” за подпалването на Гьотеанума през 1922 г., Мария Щайнер, независимо, че той е бил от малцината българи, лично познавал се с нея още от края на 1907 или началото на 1908 г.

 В духа на „Изгревът” в същата книга Рудолф Щайнер е представен като един предтеча на Петър Дънов[10], или като едно „стъпало” от неговата „стълба” към „Новата епоха” на Бялото Братство в България. Той е позициониран в теософската епоха (по-късно антропософска), която обаче се била „ориентализирала” и „сепарирала” езотеризма на западен и източен. Преодоляването на тази „схизма”, или повторното „обединение на света” не било по силите на Щайнер (!), заради което задачата била възложена на друг „духовен водач към Новата култура”. Това бил Макс Хайндел! Същият, който Рудолф Щайнер обвинява в изплагиатстване на неговата антропософия, въз основа на която той основава през 1909 г. в Оушънсайд, Калифорния на псевдорозенкройцерски орден, наречен Розенкройцерско братство (Rosicrucian fellowship).[11] Издаването на неговата литература в България (трилогията „Космогонията на розенкройцерството”) е поверено на Христо Маджаров, което сякаш обяснява пристрастията му към този нов „духовен водач към „Новата епоха”. Но след като (дори) и той не успял да се справи с поставената му задача, се наложило „обединението на света” да се осъществи от Бялото Братство в България под ръководството на Петър Дънов!


Това е идеята на Христо Маджаров, която той обяснява с уникалното географско разположение на Бялото Братство в България – „на границата между двата свята”. Тя, според него, била зададена и Рудолф Щайнер с „меридиана, тръгващ на север от Хеопсовата пирамида” – поредна измислица на Христо Маджаров, за която той не е привел точен източник на информация. Следват още следните цели пет, подобни измислици:

 

1. „Ясновидският поглед на Щайнер следи като скенер тези земи”

2. „Там открива Учителя”

3. „Общува на духовно ниво с него”

4. „Праща тук Боян Боев”

5. „Отказва кандидатурата на Кришнамурти за Миров Учител”.

 

Тези скълъпени духовно-фантастични твърдения на Христо Маджаров целят да обосноват вменената от него необходимост от обединението на разделения, според него, източния и западния езотеризъм в рамките на Бялото Братство в България, което Рудолф Щайнер и „розенкройцерите” на Макс Хайндел не успяли да осъществят. И след като това вече става в Бялото Братство – как точно, не се казва - на последните, или на „останалите водещи предтечи на Новата епоха”, благосклонно се разрешава да „продължат да носят своите факли и своите кръстове [!] според траекториите на техните общочовешки мисии.”

 

Във всичко това витае мегаломанския, фанатичен дух на „Изгревът” на В. Кръстев, от който се ражда тенденцията Маджаров систематично да подценява и омаловажава Рудолф Щайнер, както и в случая с абсурдният му опит в същата книга да докаже, че Петър Дънов е очакваният през 20 век „Миров Учител”. За това той, разбира се, отново черпи сведения от „Изгревът”, както и такива от Рудолф Щайнеровото творчество, като това, че „Докато оставаме във връзка с Великата ложа, с нас няма да се случи нищо лошо в действителност... Само при тази непоколебимост с нас ще пребъде помощта на Всевишния Учител.” Такова изказване на Рудолф Щайнер наистина съществува и от него стават ясни две неща – първо, наличието на Велика ложа, и второ, присъствието на някакъв „Всевишен Учител” в нея, с който Рудолф Щайнер е особено свързан. Както можем да се досетим, това е неговият личен учител и посветител, когото той обожава и за когото говори в автобиографията си. Това е Учителя на Петата, западноевропейска културна епоха Християн Розенкройц, който е един от седемте Учители на Мъдростта и Хармонията на чувствата. Както става ясно от размишленията на Маджаров обаче, не той е учителят на Щайнер, а той не можело да бъде друг .... освен Петър Дънов! За доказването на която теза Маджаров си служи многозначителното възклицание „Нима Щайнер е имал алтернатива?”.[12]

 

Към това повече от странно „доказателство” Маджаров добавя и сведенията от „Изгревът”, отнасящи се до срещата на Боян Боев с Рудолф Щайнер в Мюнхен, на която е отделил цяла глава със заглавието „Българският студент на Щайнер”. Тя започва с невярната датировка на срещата – 1910 г., докато всъщност тя се е състояла не по-късно от 1908 г.[13] В характерния си стил по-нататък той привежда и сведението от „Изгревът” за посетените от Боев не само „официални” лекции на Щайнер (в университета), но и „вечерните събирания на будни хора в дома му”. Нито едните, нито другите, от които Боев е посещавал – просто защото такива въобще е нямало. Към това Маджаров добавя и едно вестникарско сведение от в. Феномен (без посочване на броя и годината), където трябва да фигурира материала на Ангелина Васева със заглавие „Забранената книга”. От него той цитира следният отговор на Боян Боев на желанието му „Искам да стана Ваш ученик и да следвам естествени науки”, отправено към Щайнер, на което той уж отговорил „Няма защо да правите това – в България е Световният Учител. Ще се върнете там и ще бъдете негов ученик!” Кой е източникът на информацията на Ангелина Васева така и не става ясно, но повече от ясно е незнанието или неразбирането й, че Щайнер не е бил преподавател в университета в Мюнхен, което, смесено с желанието на Боян Боев да стане негов окултен ученик, изразено в писмото му от България през 1909 г., би трябвало да доведе до нон сенса, че Рудолф Щайнер е отказал на Боев следване в Мюнхенския университет, а вместо това го е отпратил в България да търси Учителя Дънов.

 

image

Христо Маджаров с една от своите книги (снимка petel.bg)

Подобни неща се съдържат в книгата на Маджаров, основана на информация от вестниците и „Изгревът”, откъдето е взето и това, че Дънов се бил срещал с Щайнер „не на физическото поле”. Към което, за пореден път, без да посочи на източника, той добавя и измисленото, или взето неизвестно откъде, потвърждение на Рудолф Щайнер за такива срещи, с което счита теорията си, че Петър Дънов е Мировият Учител за напълно „доказана”.

В основата на цялата тази информационна „каша” несъмнено е „Изгревът”. Тя е отразена и на задната корица на книгата, където на Рудолф Щайнер Маджаров е приписал твърдението „В България е Световният Учител” . Освен това образът му седи наред с тези на трима псевдоучители: Михаил Иванов, Кришнамурти – псевдомесията на 20 в., комуто „Изгревът” приписва документално недоказаното негово публично изявление: „Търсете Мировия Учител в България”, и псевдорозенкройцера Макс Хайнел, от когото се цитира характерното фактологически погрешно твърдение „От славяните ще произлезе един народ, който ще образува последната от седемте раси на Арийската епоха”[14]. То е красноречиво за качествата на псевдорозенкройцерската космогония, издавана от Христо Маджаров. Едва след тях е класиран Рудолф Щайнер, от което личи степента на уважение, изпитвана към него. На първо място, разбира се, е поставен Петър Дънов, а на последното Елена Блаватска.

Същият псевдонаучен подход е употребен от Христо Маджаров и в брошурата „Учителят Беинса Дуно и Бялото Братство”.[15] В нея отново се използва арсеналът „факти” от „Изгревът”, както и измислени твърдения като това, приписано на Фридрих Рителмайер, че Рудолф Щайнер „контактува с Учителя Исус на Каю-Кайон – старогръцкото име на Мусала”. Смисълът или „логиката” на твърдението е, че щом Учителя Исус[16] е посещавал Рила, значи и Дънов, който също я е посещавал, е Учител като него.

В предната книга, в която в духа на „Изгревът” Рудолф Щайнер е счетен за нищо повече от един „предтеча” на „Новата епоха” на Петър Дънов, тази Епоха е определена и като време, когато „човек ще е надраснал животинската си природа”, с което сякаш се прави намек за „нерегламентираните” и така безсрамно дъвкани в „Изгревът” женитби на Щайнер, които са обект и на вниманието на проф. Косю Златев от софийското Бяло Братство. В книгата си „Учението на Бялото Братство, 3 част” в главата „Женитбата”[17] той пише по въпроса:

„Малцина са онези измежду нас, хората, които не се интересуват от същността, целите и съдържанието на общуването между двата пола. Към тях – незаинтересуваните или невълнуващите се от проблема, които в същност са преминали този етап от личната си духовна еволюция – бихме могли да отнесем единствено великите Посветени, духовните Учители на човечеството. Те като правило не създават семейства и не оставят след себе си поколение. Макар историята да свидетелства, че и сред тях е имало такива, които са нарушили това правило: Питагор, д-р Рудолф Щайнер и др.”

 

Всичко това показва колко „заразна” може да бъде информацията в „Изгревът”. Тя е „заразила” и други книги на Братството, като да кажем, тритомната поредица „Петър Дънов: Учителят. Лечителят. Пророкът”[18], в която се спряга несъществуващото отпращане на Боян Боев обратно в България:

 

„През същата 1910 г. един от бъдещите най-изявени ученици на П. Дънов – Боян Боев, е студент на д-р Рудолф Щайнер. При една лична среща между двамата Щайнер му заявил: "На славянството е отредена велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Аз нямам какво да Ви науча. Върнете се в България, където работи вече Мировият Учи­тел."

 

Подобно е положението и в книгата „Светъл лъч към човешките души”[19] на Светозар Няголов, с която той още в далечната 1998 г. дава заявка, че няма да се съобрази с мнението на ръководството на Бялото Братство, а ще предпочете да остане в историята, предоставяйки спомените си на Вергилий Кръстев: „...в някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее” и му изказвам своята благодарност за голямата работа, която върши в Братството”.

 

Дезинформациите в „Изгревът” по неведоми пътища са „заразили” и българската страница на Петър Дънов в Уикипедия, където към днешна дата, без посочване на източника, се казва:

 Според мемоарите на Боян Боев, един от учениците на Петър Дънов, в разговор с него в Мюнхен през 1910 Рудолф Щайнер, основателят на антропософията му казва: „На славянството е определено велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Върнете се в България, там има мощно духовно движение, начело на което стои велик духовен посветен.“

Безброй са вариациите за това как Рудолф Щайнер е отпратил Боян Боев в България, една от които стои и като мото на изданията на Издателство Бяло Братство, посветени на Боян Боев. В иначе авторитетната поредица „Акордиране на човешката душа – архив на Боян Боев”[20], още в началото се казва, че той е бил в „личен контакт с Рудолф Щайнер и изявява желание да следва неговата духовна школа, но той го отпраща с лаконичните думи, че Мировият Учител е слязъл в България”. Това е свободен преразказ на информацията от „Изгревът”. Приложен е и в луксозната книга „Из нашия живот” от същото издателство.[21]

Всичко това показва, че днес „Тресавището”, за което говори Вергилий Кръстев, имайки предвид Бялото Братство, е неговият „Изгрев”! Някои, но съвсем не всички, от  злоупотребите в него, се разпознават от по-възрастните братя и сестри в Братството, но техният глас все повече се губи сред тези, на което те не са известни, както и сред другите, които търсят „зрънцата истина” в тях без да подозират, че именно така попадат в „капана” му – хитро скроена смес от истини, полуистини и неистини, ролята на спойка, на които играят сантиментите на хората – обичта им към предшествениците, както и към всичко, свързано с доброто старо време на Изгрева.


Бележки:

[1] https://www.otizvora.com/2013/08/5682

[2] http://friendsoftherainbow.net/node/2033

[3] http://friendsoftherainbow.net/node/2031

[4] По техен адрес оценката на Р. Щайнер не е така възторжена като тази на официалната наука. Според него, първият от двамата в свой минал живот е бил известният багдатски халиф Харун ал Рашид, а вторият - неговият основен съветник по онова време. Двамата са в основата на най-големите антихристиянски военни походи, а във философско отношение - на материалистическия начин на живот и мислене, заченат някога на Изток и пренесен и развит от тях в следващата им инкарнация на Запад

[5] Линк към коментара не можем да предоставим, затова молим той да бъде приет на доверие

[6] Това е безпрецедентно в българската езотерическа история усъмняване в достоверността на сведенията на Рудолф Щайнер – нещо, което дори Вргилий Кръстев не си е позволил

[7] http://friendsoftherainbow.net/node/2035

[8] Сдружение "Слънчогледи", Бургас, 2014

[9] Самиздат („Алфиола”), Варна, 2011

[10] Пак там, стр. 186

[11] През 1924 г. от него се отделя една част, която се нарича Лекториум Розикруцианум, или Интернационалната Школа на Златния Розенкройц.

[12] В западните антропософски кръгове циркулира сведението, че веднъж при пътуване с кола в Лондон Щайнер моли колата да спре пред някаква къща. Той слиза, звъни на вратата, тя се отваря и се показва човек, пред когото той пада на колене. Малко след това се връща в колата при своите спътници, с които в пълно мълчание продължава напред. Дали това е бил Петър Дънов?  

[13] Невярно е датирана и срещата на Боян Боев с Учителя, която не става през 1911 г., а на следващата 1912-та

[14] Последната седма раса от Петата (арийска) голяма епоха е американската, а славянството, което е шестата такава раса, няма да допринесе с нищо за нейното развитие. Тя ще даде началото на следващата голяма Шеста епоха, в което е нейната важност.

[15] Самиздат „Алфиола”, Варна, 2009 

[16] Друг от седемте действащи на земята Учители на Бялата Ложа, особено близък с Християн Розенкройц

[17] Изд. Бяло Братство, София, 2005

[18] Изд. Азът на българите - ДЕН, Стара Загора, 2008

[19] Изд. Виделина, София, 1998

[20] Изд. Бяло Братство, София, 1999

[21] Изд. Бяло Братство, София, 2010




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgmart
Категория: Други
Прочетен: 93951
Постинги: 59
Коментари: 19
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031