Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01 21:45 - Прекрасният нов антропософски свят и неговата мистерийна алтернатива (Част 2)
Автор: bgmart Категория: Други   
Прочетен: 965 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.01 22:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

9. Съдбата на естественото ясновиждане и връзката му с троичния ред

Така, може би изненадващо за някои, се оказва, че крайният срок, или „графикът на приложение”, както е най-точно да се нарече, на новите масови ясновидски способности е 20. век и той е един и същ с този на Троичния ред. Те трябва да излязат „наяве” тогава,  но, разбира се, любителите на забиването в детайли могат да подложат на обсъждане значението на тази дума. Какво означава тя – тези способности да възникнат вътрешно в отделни хора или освен това те да се изявят и  външно, обществено? Според нас става въпрос за второто, тъй като това Второто пришествие също трябва да има обществен характер като Първото, макар и да не е физическо, а „ясновидско”. И двете обаче трябва имат масов, обществен характер, защото са предназначени за всички и светът като цяло трябва да знае за тях. Затова за придружаващата Второто пришествие антропософия има риск да бъде осмяна или обявявена за глупост публично, с което да бъде осмяно и потулено и то. Това показва, че хората като цяло трябва да знаят за него, както и да го приемат и внедрят в обществото (каквото и да означава това), а не само „малките колонии” с ясновиждането. Ако това стане, тогава то може да бъде и приложено по определения начин, графикът за което е 20. век!

По тази причина Второто пришествие върви в „комплект” с възможността за ясновиждане, която то трябва да предизвика, за разлика от Първото, за което такава необходимост няма. Но от обществото зависи дали ще го разпознае, приеме и след това приложи или напротив – ще му се присмее и отхвърли. За това става въпрос и когато  Щайнер казва:

„Лесно може да се случи това велико събитие да остане незабелязано от хората. Ако това стане между 1930-а и 1940 г., тогава материалистите ще могат да триумфират и да кажат: „Да, наистина имаше известен брой глупаци, но няма признаци от великите събития, които се очакваха“. Но дори и да кажат това, това не омаловажава казаното от нас. Ако те триумфират обаче и човечеството напълно пропусне тези събития, това ще бъде голямо нещастие“.[19]

Тук отново става въпрос за общественото разпознаване и приемане на Второто пришествие. При всички положения за това има срок, след изтичането на който материализмът ще триумфира и човечеството ще изпадне в блатото на материализма и той не е безкраен, както обикновено се смята, а е точно определен – 20. век. За това говорят и други изказвания на Рудолф Щайнер, например:

„И може би именно в наше време, в нашето столетие, когато се решава голяма част от това, което има значение за еволюцията на човечеството, са налице всички основания да обърнем душевно внимание на тези три падения (апокалиптичните падания на Вавилон, Звяра и Сатаната – бел. моя). Защото тези три събития ще нахлуят в земното развитие под определена форма след първата поява на Христос в етерно тяло”.[20]

На друго място Щайнер също задава 20. век като такъв срок, но засягайки и нещо друго, което е интересно – съдействието, оказвано на христовото ясновиждане в отделните случаи от страна на етерното тяло на Християн Розенкройц:

„Обаче 20. век има мисията да направи това тяло толкова мощно, че то да действа също и екзотерично. Онези, които ще бъдат завладени от това тяло, ще могат да изживеят събитието, което апостол Павел изживя пред Дамаск. Досега това етерно тяло действаше само в школата на розенкройцерите; през 20. век ще има все повече и повече хора, които ще могат да изживеят явяването на Христос в етерно тяло”.[21]

За 20. век става въпрос и тук:

„Всички вие знаете как 20. век трябва да изгради особено отношение към Христос в развитието на човечеството, доколкото в течение на първата половина на 20. век трябва да настъпи събитието, загатнато в първата от моите мистерийни драми, че за достатъчно на брой (eine genьgend groЯe Anzahl) хора Христос ще се появи като действително същество в етерния свят”.[22]

Виждаме, че към фактора време тук вече се добавя и факторът достатъчност, за който става въпрос и на други места. Той също влияе върху успеха на естественото ясновиждане. И двата трябва да са налице, за да се стигне до изява в обществен план, без което Пришествието би било само „домашно”, каквато обаче не е неговата цел.

За 20. век, „достатъчността” и алтернативното мистерийно обучение става въпрос и тук:   

„И Христос ще може да бъде виждан от хората в света, в който се намира след Мистерията на Голгота и в който посветените винаги го откриват. Тъкмо в този свят се враства човечеството, за да възприема в условията на физическата реалност това, което иначе е възможно само в условията на по-висшата реалност, или казано с други думи, в мистерийните центрове. И въпреки това мистерийното обучение няма да бъде излишно. То винаги представя нещата в малко по-друга светлина, различна от тази, в която ги вижда необучената душа. Обаче мистерийното обучение, и то главно чрез преобразяването на човешкото физическо тяло, ще хвърли съвършено нова светлина върху Мистерията на живия Христос. … И ще бъде едно изпитание за самата Духовна наука да види дали чрез духовно-научните възгледи достатъчно голям брой хора ще се издигнат до степента на духовното виждане, до виждането в етерния свят, където да станат свидетели на новото Христово откровение… Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит пред човешките души! Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20. век [!] хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля. Ето защо нещата се свеждат до това да имаме ясно разбиране за това, което предстои”.[23]

Тук трябва да отбележим, че задача точно пред „Духовната наука” или антропософите е да види дали достатъчно на брой хора са станали ясновидци, но тя не бе изпълнена. Това е въпрос, по който тя мълчи, но той е пряко свързан с този за макротроичния социален ред. Той трябва да възникне точно по времето на естественото ясновиждане и, което е интересното, трябва да го направи възможно, за което красноречиво говорят думите на Щайнер:

„Ние ще призовем духовното познание, което говори за едно невидимо царство, царство, което не е от този свят, в което Христовият импулс може действително да се укрепи. Това може да се случи само ако социалният ред е Троичен, ако той се раздели на три: икономиката се зауправлява самостоятелно, държавата повече не е абсолютна, всеобхватна единица, а се занимава изключително с право, и духовно-културният живот е наистина свободен, което означава реално да бъде организиран свободен духовен сектор”.[24]

Така освен всичко друго става ясна и връзката на макротроичния социален ред с Христовото макроясновиждане, имащи един и същ срок за реализация, който е 20. век! Едното предпоставя другото, което при неговото отсъствие става невъзможно, обясняващо липсата и на двете в публичното пространство днес! Това ние отговорно трябва да заявим, изпълнявайки поставената пред „Духовна наука” задача.

Днес липсва не само каквото и да било масово, обществено и особено признато, каквото трябва да бъде спонтанно христово ясновиждане, но и свързаният с него масов „спонтанен” макротроичен социален ред, който да го прави възможно. Само в неговата среда то, което зависи от етерното тяло на Християн Розенкройц, може да се реализира. Но днес няма дори съзнанието за това, което отваря другата възможност – мистерийното микроясновиждане в условията на микротроичен социален ред. Последният е алтернатива както на макротроичния социален ред, така и на макроболшевизма, което е третата, спасителна алтернатива, схематично представена тук. (Фиг. 1)

image

Фиг. 1


10. „Детето” в малките колонии от ясновидци

В едно свое изказване Рудолф Щайнер казва: „Тези, които действат в братство, са магьосници, защото привличат висши същества в своите кръгове. … Ако сме обединени в братство, това калява, укрепва нашите органи. И ако тогава  действаме или говорим като членове на такава общност, в нас говори или действа не отделната душа, а Духът на общността”.[25] В това се заключавала тайната за прогреса на бъдещото човечество – действието „на основата на една общност”.[26]  

Макар и за не съвсем същия, но за подобен групов дух става въпрос и когато Щайнер говори за сведения до човека пети световен свръхсетивен член или Дух-Себе, който може да се нарече също и духовен Аз. Той се придобива от посветените в мистериите, а може би потенциално и от тези с ново естествено ясновиждане. Това е едно отделно същество с ангелска природа, което, свързвайки се душевно с човека по време на акта на посвещение, придобива човешко измерение, но също така и общностно, за което Щайнер казва:

„Особеностите на Духа-Себе се състоят в това, че на него трябва да му бъдат осигурени три характеристики на човешката душа: братски съвместен социален живот, свобода на мислите и пневматология (наука за духа – бел. моя.). … трябва да си представяме, че благодарение на събирането ни в братски работни групи, невидимо над нашата работа витае това, което като „дете” на тази сила, която е силата на Духа-Себе, се подхранва от съществата от висшите йерархии, за да може да влезе по-късно в нашите души, когато те са отново тук през Шестата култура. … Духът Себе трябва да слезе, но може да направи това само в човешка общност, проникната от братство”.[27]

Това обяснява необходимостта от някакво мистерийно братство или подобна друга общност, в рамките на които както посветеният, така и Духът-Себе да се изявят. Последният обича да се „споделя” в общност, което определя неговата същност на „общинско” същество с природа, по-висша от човешката. Така то осигурява връзката на хората с духовния свят, на който е неизменен член. Със земния то се свързва само дотолкова, доколкото навлиза в душевността на посветения и е забележително, че Щайнер го нарича дете. Така то е нарисувано по негови инструкции симетрично в двата края на малкия купол на първия Гьотеанум, летейки отвън навътре с протегнати напред ръце към представителя на Петата културна епоха, който трябва да се отвори, за да се свърже с него. (Фиг. 2) В случая последното е под въпрос.

image

Фиг. 2

Всеки истински посветен в мистериите носи в душата си такова „дете”, което не се отнася за всеки аномалиен ясновидец. И именно то е това, което го прави такъв. То е това, което се призовава по време на акта на посвещение и съответно изпращано от силата, която го владее в по-висшите йерархиии. Тя трябва да е Светият Дух, душевна проекция на когото е това „дете”, сравнимо с Ерос на Афродита. 

Такова посвещение трябва да е изобразено на сцената на фиг. 3. То се изпълнява от двама облечени в черно монаси, които ръкополагат трети човек, коленичил и гол до кръста, който държи нещо златно в ръцете си. Единият от тях с решителен жест прогонва двамата „конкурентни” католически свещеници, присъстващи на сцената и сочещи догматично към Библията. Те явно настояват за нейното съблюдаване.  По облеклото им не личи да са доминиканци, каквито в предния живот са били повечето приближени на Рудолф Щайнер, както и той самият, който е бил противник на манихейството.

image  

Фиг. 3

Противостоенето между тези два свята – светско-католическия и мистерийно-манихейския – тук е драматично представено. Сцената изглежда стандартна предвид аналогичната на нея сцена от по-ранна сръбска фреска, показана на фиг. 4. Тя изобразява две групи свещеници, едната от които този път не е католическа, а православна, но въоръжена със същата Библия, която показва на другата група. Тя е богомилската и нейните представители се пазят от това, което другите искат. Те нямат толкова много кръстове по дрехите си и стоят с решително наведени напред глави.

image

Фиг. 4

Това обяснява защо според историческите извори перфектите, както са били наричани от католиците манихейските посветени[28], са организирали живота си в общности или общини. В кармичните си лекции Щайнер твърди, че те са били съставени от хора с ясновидски способности (както естествени, така и придобити с посвещение), с което те са се разпознавали едни други. Но останалите хора се плашели – от погледите им, които виждали повече!

Става въпрос за „професионални” ясновидски общности, каквито трябва да има и в бъдеще. Майстори на старите са били непрераждалите се на Земята от тогава досега богомили, албигойци, катари, патарени и други „българи”, които са част от втория антропософски поток, наречен платонически. Аристотелическо-антропософският, съставен изцяло от бивши католици, също трябваше да разполага със своя мистерийна школа, водеща до посвещение и съответните „деца”. Тя обаче се провали, след като нейните два по-висши класа не бяха завършени. След преждевременната смърт на Рудолф Щайнер в тях няма и кой да посвещава. Накрая остана само Първият окултен клас, който при отсъствието на останалите два е бутафорен. Неслучайно в следсмъртното си послание до графиня Йоана фон Кайзерлинг Рудолф Щайнер обещава, че когато се прероди отново на Земята (в края на 20. век), ще създаде нови мистерии. Но такива липсват, което означава, че и прераждането му не се е осъществило.


11. Микротроичният социален ред като отражение на душата на посветения 

Манихейската мистерийна традиция пребъдва общо около 1 000 години преди последните ѝ посветени да бъдат физически унищожени от католическите им противници, прокарващи пътя на материализма в света. Те са приключени до края на 13. век, когато изгрява орденът на техните окултни заместници – розенкройцерите. Предводителят им Християн Розенкройц е окончателно посветен от предводителя на манихеите Манес през 15. в. и благодарение на традицията, установена от него, днес знаем за характерното душевно разкъсване между мисленето, чувстването и волята на посветения. Това е описано от Рудолф Щайнер в книгата „Как се постигат познания за висшите светове”, която с негово знание на френски излиза със заглавието „Посвещението”.  Става въпрос за разпадането на съзнанието на посветения на трите си съставни члена, което е един вид здравословна триклофрения – една от целите на посвещението, а може би подготовка за него. 

Именно посвещението е крайната цел, заради което заглавието на френски на споменатата книга е особено подходящо. Тя не е ясновиждането, както погрешно се смята днес, което може да се появи между другото и също ретроградно. С него са разполагали немалко от учениците на Щайнер като графиня Кайзерлинг, което не ги е правело посветени. Но именно то е изворът на социалния ред, заради което Щайнер разполага с него, създавайки идеята за троичност, която, както казва той, не може да бъде формирана „където и както да било с възможностите на физическите сетива и разбирането основано на тях. …. Всичко в тази област трябва да бъде проникнато от волята да се преодолее това отричане на извличането на социално ефективни идеи от отвъд прага на физическото съзнание“.[29] Във връзка с това Щайнер казва, че „понастоящем много малко хора имат правилното разбиране на посвещението и посвещенческата мъдрост, която всъщност трябва да започне да преобладава днес ”.[30] С това той показва необходимостта от посвещение, от което подобно на истински Извор да извира мъдростта, необходима в социално отношение. Без нея не е възможен нов социален ред – нито общ, нито частен! 

Такава социална и друга подобна мъдрост се е изливала като от Извор от досредновековната мистерийна система на манихеите, от което като външна проекция се е получил специфичният ѝ общински ред. Той трябва да е бил троичен първо заради необходимите три, посочени по-горе изисквания на Духа-Себе. От друга стана, той явно се е явявал и външна проекция на разкъсания вътрешен ред на манихейската душевност. Отделените една от друга нейни три душевни сили, от които Духът-Себе явно също се е нуждаел, са намирали своето отражение в тази общност! Или, както казва Хайер в своето есе, цитирайки Щайнер, така светлината на Духа-Себе действа директно-социално, за да създаде нещо „духовно-социално”.

Разкъсаната на три душевност със съответния действащ в нея Духовен Аз и днес може да бъде предизвикана по  пътя на мистериите, ако имаше такива. И това съответно би довело до организирането на общности с минитроичен социален ред, подобен на манихейския. Посвещението би стояло в основата им, както е било в още по-дълбоката древност, когато „хората са призовавали боговете, когато са искали да основават държави, какъвто е случаят с Нума Помпилий, вторият от седемте древноримски царе, който се е оставил да бъде инспириран от нимфата Егерия за създаването на неговата държавна институция”.[31] 

 

12. „Сибирската” надежда 

За да завършим, ще кажем, че реализирането на най-неблагоприятния болшевишки сценарий, с който човечеството като цяло днес не е наясно, всъщност не означава то да бъде изоставено на произвола на съдбата! Както излиза от всичко казано, за него ще се погрижат именно очакваните за Орифииловата епоха нови „ясновидски” общини, които обаче най-вероятно ще трябва да се подготвят предварително в някоя нова мистерийна школа. Създадени на Изток (Русия?), те ефективно ще противодействат както на светския материализъм, така и на псевдодуховността в лицето на лъжеантропософите, които в България още днес неслучайно така яростно ненавиждат всичко руско. В такова окаяно, духовно запуснато състояние светът никога не е бил. Днес, като никога досега, по него не крачат никакви публични посветени, каквито е имало в миналото. Колкото по-назад отиваме във времето, толкова повече ги откриваме – милите „деца” на една или друга мистерийна традиция. Човечеството днес като цяло напълно е забравило за тях, откъдето идват и всичките му беди. Високите им духовни и културни стандарти и днес личат в повечето стари произведения на изкуството, включително тези от Ренесанса, който също е имал своите посветени, но за съжаление и самите антропософи са забравили за тях. Подобно състояние на нещата кара Рудолф Щайнер навремето да каже по техен адрес:

„Когато ставаше въпрос за импулса на социалната троичност, тогава това можеше да се каже, че беше едно изпитание. Достатъчно силна ли е Михаиловата мисъл да породи чувството, че този импулс се излива директно от формиращите епохата сили? Това беше изпитание за човешката душа – дали мисълта на Михаил е станала достатъчно силна поне в малко на брой хора, и ето – изпитанието даде отрицателни резултати! Мисълта на Михаил още не е станала силна дори в малцина [на Еренфрид Пфайфер Щайнер посочва даже конкретен брой такива хора – едноцифрен], така че наистина с цялата ѝ присъща формираща епохата сила и интензивност да се усеща от тях. И затова, уви, едва ли е възможно сега да се свържат човешките души както трябва, с формообразуващите мирови прасили, така че в душите да възникнат нови изходни сили. Това така и ще си остане невъзможно, щом инспириращото действие на празника на Михаил не прониква в душите, щом по този начин новообразуващият импулс не произлиза от дълбините на езотеричния живот“.[32]

Днес нямаме основания да смятаме, че това положение на нещата се е изменило. Остава надеждата на дъното на кутията на антропософската Пандора:

„Сибирската” надежда!

Край

Бележки:

[19] Лекцията от 25 януари 1910 г., GA 118

[20] Лекцията от 15 септември 1924 г., GA 346

[21] Лекцията от 27 септември 1911, GA 130

[22] Лекцията от 18 ноември 1917, GA 178

[23] Лекцията от 17 юни 1910, GA 121

[24] Лекцията от 22 февруари 1920 г., GA 196


[25]
Лекцията от 23 ноември 1905 г., GA 54

[26] Пак там

[27] Лекцията от 15 юни 1915 г., GA 159

[28] Виж повече в https://dasgoetheanum.com/die-vollkommenheit/

[29] Лекцията от 24 ноември 1918 г., GA 185а

[30] Пак там

[31] Лекцията от 19 март 1922 г., GA 210

[32] Лекцията от 2 април 1923 г., GA 223




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgmart
Категория: Други
Прочетен: 61378
Постинги: 56
Коментари: 19
Гласове: 45
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031