Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2023 20:54 - Прекрасният нов свят на лъжеантропософите От Извора (Допълнение към "Прекрасният нов антропософски свят и неговата мистерийна алтернатива")
Автор: bgmart Категория: Други   
Прочетен: 5139 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.01.2023 20:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Без мистерии и съответното посвещение в тях всеки опит за създаване на ефективни антропософски или други подобни общини на духовна основа е обречен на провал. Без тях те ще бъдат бутафорни и неефективни като днешните антропософски Първи окултен клас, Кемпхил и други подобни формации. От тези обаче, които имитират антропософия в България, се откроява една забележителна, наречена „От Извора”. Създадена на журналистическа, комерсиална основа, тя е главната местна лъжеантропософска група, обсебила идеята за Троичен социален ред и дори тази за антропософия в България. С първата специално тя разполага като със своя собственост в опита да си придаде окултна тежест и външна социална важност. Комично накичила се с нея, тя имитира социална действеност, практичност и ефективност, систематично игнорирайки нейния истински извор от 40 години насам, който е Антропософското общество в България. 

Главният лъжеантропософ от тази група, по-известен с това, че изисква от околните да се подписват с истинските си имена, и по-малко, че самият той има лъжливо такова – фамилията Стаменов, също застъпва идеята за сигурно Нов Глобален Троичен социален ред. В послеслова на книгата си „Референдум: Казарма“ (Самиздат, 2020), който е публикуван в отделна статия с някак си битово звучащото заглавие „Троичният ред, или какво си пожелавам за рождения ден”[1], той разглежда въпроса, като първо констатира пропускането на прилагането на този Ред през 20. век. Констатира и „диктатурата”, която вече е настъпила, наричайки я с популярния, макар и не съвсем ясен конспиративен термин „Нов Световен ред”:

„Приложението на Троичния социален ред е могло да предотврати или да смекчи Втората световна война; то можеше да облекчи и съдбата на някои западни и централноевропейски народи, ако бяха направили крачки към 777, а не към поредно 666. Късно е – ще имат поправителен изпит, когато и Новият световен ред сподели съдбата на Рим, Наполеон, СССР… Троичният ред очаква времето си”. 

По същество това е едно четворно обявление: на неуспеха на Троичния социален ред през 20. век, на началото на диктатурата „Нов Световен ред”, после на нейния край и накрая на това, което е един вид изненадващо както е при Йордан Димитров – Троичният социален ред. Тук по отношение на последното мненията на двамата за първи път съвпадат, като и двамата не казват нищо за самата диктатура. Тя само се констатира подобно на природно явление, което не е необходимо да се обсъжда, както самопонятно се констатира и краят ѝ, последван от „прекрасното” бъдеще. 

Подобно бъдеще обаче не се подкрепя от фактите, разкрити от Рудолф Щайнер: двете възможности – лъжесоциализъм и Троичен социален ред, само едната от които е възможна. И щом тя се реализира, ще се задържи за цялото останало пред човечеството бъдеще без друга генерална опция. Ако това обаче е първата, покрай нея да възникне и другата, „частна” мистерийна алтернатива на живот в малки общности с тренирано ясновиждане, получено чрез посвещение в мистериите. Кои точно – бъдещето ще покаже. Трета генерална опция  няма, което означава, че едновременно или последователно случване на лъжесоциалистическа диктатура и всеобщ Троичен социален ред не е възможно. Веднъж настъпила, диктатурата не може да бъде отменена, а само затвърдена, при това с харесването на масите, както вече пролича от високите проценти имунизирани срещу Ковид 19. Особено на Запад хората днес не я усещат като такава и даже я харесват, без да я разбират, както е очаквал Олдъс Хъксли. Това в края на краищата е решение, което трябва да се уважава.

Лъжеантропософът От Извора с точност определя и времето, когато ще настане Троичният социален ред, с което, колкото и да е парадоксално, временно постига единомислие с Димитров. Той първо започва с по-широкия диапазон „Когато – тогава и нито ден по-рано”, което реално е един нов, много оригинален „график” на Троичния социален ред. Той е шести по ред след четирите на Хайер и този на Димитров. Веднага след него обаче той представя друг, по-конкретен и следователно противоречащ на първия, но подобен на този „до края на епохата на Орифиил” на антропософа Димитров. Той се основава на поредицата противоречиви твърдения на доказания плагиат и шарлатанин Петър Дънов[2], който счита, че  българският народ има общо със (планетата) Сатурн. На това лъжеантропософът стъпва в изследването си „Кой архангел ръководи българския народ?”[3], за да цитира думите на Дънов, които са основополагащи в неговото ново изследване: 

„Работите на българите не се уреждат добре, понеже Сатурн ги управлява, а това означава, че успехите ще закъсняват, всичко е много затегнато, трудно ще се осъществява. … През ХХII век ще се промени съдбата на България”.

Тук за първи път лъжеантропософът използва метода на усещанията на Димитров. Така въз основа главно на горното, но и други подобни твърдения на Дънов той заявява, че въпросната промяна е свързана не с друго, ами с приемането на Троичния социален ред. За това обаче той има само своето усещане – че (уж) предстоящата през 22-ри век промяна в съдбата на България има общо с Щайнеровия Троичен социален ред. Това обаче не е изрично заявено от Дънов. Съдбата на България може да бъде променена и по други начини, а не непременно с Троичен ред, за какъвто Дънов никога не е говорил!

Приемайки това свое усещане за реалност и доказателствен факт, лъжеантропософът по-нататък вече борави с него, стигайки дотам, както ще видим, да подтикне България, без да чака, да го реализира веднага. Също така от това и други подобни, силно противоречиви твърдения на Дънов, които тук не е мястото да коментираме, лъжеантропософът-дъновист заключава, че именно Орифиил, принципно управляващ сферата на Сатурн, е архангелът на българския народ! С други думи, така, както той някога е ръководил римския народ, карайки го да надигне глава по време на предишното си управление на Запад, сега той се мести на Изток, подновявайки своята мисия. Така стигаме до следващия график на Троичния социален ред: „през 22-ри век”, извлечен от горното твърдение. Той е общо седмият подобен на този на Димитров, защото повече или по-малко е свързан с Архангел Орифиил. Изтеглен е обаче малко по-напред - през 22-ри век, но все пак е свързан с Орифиил. 

Изтъкани от своите усещания, и двамата автори гледат с надежда към Орифиил и бъдещето, неглижирайки съвремието и неговия „управител” Михаил. Независимо от твърдението на Щайнер, което те може и да не познават, че Троичният социален ред важи само за настоящата епоха на Михаил и че (ако въобще се случи) той може да бъде само под неговата егида. От приказките на лъжеантропософа и едновременно дъновист обаче излиза, че той е задача на Орифиил и неговият български народ. Забележително е, че тази задача на Орифиил и народа му можело да бъде изпълнена дори още преди началото на 22-ри век, както гласи следващото усещане на лъжеантропософа. Тя можело да започне още днес, става ясно от това, което казва:

„Архангел Орифиил, който от векове ръководи съдбата на българския народ и за когото Щайнер често е говорил (макар в друг контекст), ще даде златен шанс да се направи това, което е очаквано да се направи. Ако българите не познаят пролетта… ако се заблудят, че е настъпил Краят с главно „К“, вместо да съобразят, че нещо може да възкръсне в нова форма само ако по-напред старата форма умре… ако се захванат с повече от същото, отново и отново, като луди… следващият им шанс ще бъде чак през 22-ри век, но тогава ще е останала „една каруца народ“.

Тук отново става въпрос за просто едно усещане, което не подлежи на аргументиране. То е за това, че Троичният ред може да се случи още днес – преди 22-ри век. С натруването на такива усещания се стига до това, че не може да се чака 22-ри век, а трябва да се действа сега. По-нетърпелив от антропософа Димитров, конкурентът му лъжеантропософ го изпреварва във фантазиите си и вече вижда как 22-ри век може и даже не трябва да се чака, а трябва да бъде изтеглен напред, за да могат усещанията му и нещата въобще да се случат веднага, преди да е останала само „една каруца народ“”! За него Троичният социален ред трябва да бъде отпочнат още сега, което оформя следващия, съвсем оригинален  график, заслужаващ названието „сега и веднага (докато съм жив)”! Той е затвърден и със следното изказване:

„Когато се казва, че съдбата на България ще се промени чак през следващия век, това съвсем не означава, че промени не могат да настъпят и по-рано. Със сигурност промените сега и в бъдеще няма да настъпят механично. Те трябва да се изработят. От нас – тези, които сме въплътени като българи в текущия ни земен живот”.[4]

Така става ясен последният график, както отново и това, че българите са „любимците” на Орифиил, призвани да го приложат в световен план. Ние дори вече го прилагаме – още днес, каквато е волята на автора му, който явно още приживе иска да го види. „Реда”, както гальовно си го нарича, все едно е негов. И той наистина сякаш е негов, щом смята, че може да бъде наложен още днес по негово усмотрение, разбира се, с помощта на Орифиил. Това трябва да стане още преди настъпването на неговата епоха през втората половина на 23-ти век и дори не и преди 22-ри, както е посочил от Дънов, а усещайки нещата по-добре от тях, още през 21-ви! Той не се съобразява и с Щайнер, който смята, че тази възможност е отредена за 20-и век и на Архангел Михаил.... 

Така се получава световният лъжеантропософски график „сега и веднага”, роден по усета на един лъжеантропософ и затвърден от неговата група От Извора. Той реално играе ролята на „камшик”, с който, както ще видим сега, е пришпорен българският народ. По-лоша реклама от тази на Троичния социален ред не може да има! Подобен подход само може да отблъсне, но не и да насърчи, да не говорим, че вече е късно за него. Но влезлият в ролята на пратеник на Орифиил лъжеантропософ упражнява насилие над хората, нищо, че те дори не подозират за съществуването му. Както излиза, те по силата на неговата воля и художествено остроумие, за да не изпаднат от „каруцата” (му), трябва да разглобят държавата си на три, напук и на настъпилата вече и всеутвърждаваща се унитарна диктатура в Европа. Значи двете могат да се случат едновременно, а не последователно, както той казва в първия цитат, с което влиза в противоречие със самия себе си. Същото прави и Йордан Димитров, който първо, според собственото си усещане, приписано на англоамериканските антропософи, заявява, че Троичният ред ще е възможен в сравнително голям мащаб едва след края на епохата на Орифиил, а после казва, че всъщност може да бъде изпълнен още сега. Разликата между двамата е, че единият смята, че това може да бъде осъществено от колегите му антропософи, а „конкурентът” му От Извора явно се надява на групата от свои поддръжници.

Лъжеантропософът указва и как точно българите да дадат „троичния” пример на света и особено на Швейцария, където се намира централата на иначе отговорното за него антропософско общество, което той презира. За да се справим с поставената задача, „нито Христос, нито архангел Орифиил, който ръководи българските съдбини, нито друг очаква да вдигаме въстание, да сменяме с насилие установения „ред“. Така първо, наглед благо и сякаш под ръководството на Христос и Орифиил (Михаил го няма никакъв) трябва да настъпи новият троичен ред без „насилие от смъртните и грешни човеци, а съвършените духове да съдят всекиго според вярата и делата му”. Но после настроението се променя с думите, че за чудото на „новото Освобождение” не са необходими „десетки хиляди, стотици хиляди, милиони”, а „само няколко хиляди могат да направят чудо, с което да натрият носа на политпросветния тъпизъм, че една птичка не правела пролет”. Натриването на носа вече ни кара да надушим наближаващия бой, който не закъснява:

Има нещо ужасно и нещо прекрасно [;)] в това, че архангелът на българите е Орифиил. Архетипният образ на този светъл дух е особен – в наднационалните школи, пък и в учението на П. Дънов, е по-известен като Сатурн. Орифиил е вещ в онази дейност, изразяваща се в пресяване на зърното от плявата, на годните за човешко бъдеще от негодните за служба на Христос. Той е най-строгият сред архангелите, но е справедлив „военен командир“. Българите го познават, знаят как работи; много пъти ги е командвал: Падни, стани!“… Дори само в историята от вече приключилия ХХ век се виждат (от тези, които имат очи да видят) няколко тежки национални катастрофи. И отново ще се чуе Орифииловата команда: „Падни, стани!“ (като за последно)”.

Колко интересно е тук – на първо място, че авторът използва думата прекрасно наред с ужасно за това, което е свързано с Орифиил. Значи прекрасното е ужасно и това наистина характеризира същността на „спешния” график „сега и веднага” на Прекрасния лъжеантропософски свят, който все пак опира до боя и насилието: „Падни, стани”. Това обещава „апостолът” на Орифиил. Първо, на свикналия да го бият, както излиза, български народ, а после – и на целия свят, който също трябва да свикне на този бой. Такъв е замисълът на лъжеантропософа и така си представя нещата той под явно фашистката диктовка на своите „съвършени духове”,  срещу която трябва да се изправят „несъвършените”, познаващи съвършенството само теоретично...[5] Без това наистина щяха да бъдат възможни Прекрасните нови светове на Хайер, Димитров, Георгиев, каквато е истинската фамилия на лъжеантропософа, и други подобни, каквито не липсват, предусетени от автори като Замятин на първо място, а после Хъксли, Оруел и други.

Лъжеантропософът е напълно сигурен в себе си, както и че не други, а точно „българите ще поискат Троичния ред при първата дадена им възможност”. Но това, щом трябва да стане още днес, значи, че ще бъде под неговия патронаж. Като един български Зеленски той влиза в ролята на главнокомандващ на реално незнаещите за него българи, за да може „преустроената им държава да дава богоугодни плодове. Тогава светлите сили ще пратят повече напреднали души, за да улеснят мисията на България за Европа, Русия и всемира”. Извисен и до тези „светли сили” и „напреднали души”, които сякаш ръководи, накрая този „доктор” на Троичния социален ред заговаря и от тяхно име, за да разкрие намеренията им да… потърпят и изчакат преди, както излиза, да са започнали с „Падни - Стани!“: 

„Трите седмици, тоест трите йерархии светли духове, никога не биха се натрапили на човека. Оставят го да се учи в свобода – да разпознава доброто и злото, а след това и да преобразува злото в добро. Могат още да потърпят и ще чакат, както Войводата на войнствата им – Христос, очаква човеците да „почукат“ на дверите Му”.

Накрая и Христос е намесен, като му е вменена ролята на Световен „Войвода”, Главнокомандващ или Диктатор на Новия Световен Прекрасен лъжеантропософски ред, какъвто наистина можеше да има, ако се сбъднеха идеите на Хайерови, Димитрови, Георгиеви и други подобни. Да, такъв можеше да се реализира по правилния Христов начин, ако беше доброволно приет от хората през 20. век, но понеже това не стана, сега е никакъв. Обсебен от българската лъжеантропософия, днес той е превърнат в посмешище с мирис на бял фашизъм, какъвто лъха и от всичко останало „духовно”. Той не е опция за бъдещето, а само подклаждана заблуда и химера, непозволяваща да се вникне в най-важното, което с такива ускорени темпове се случва днес. На този фон парадоксално ясно осъзнатият и както не е трудно да се докаже съзнателно прилаган и контролиран от небългарски сили днешен европейски необолшевизъм на основата на Европейския съюз е по-скоро спасителен. Макар истински спасителен да е само този, описан по-горе като трета, мистерийна опция. 

Вижда се, че лъжеантропософът борави с Троичния социален ред като със своя собственост, свеждайки всичко, свързано с него, до собствената си държава и собствената си персона. Той създава впечатлението, че той е едва ли не под неговия личен патронаж и едва ли не само е чакал неговата благословия, за да се случи. Това показва нямащата нищо общо със сериозния окултизъм негова художествена самодейност, основана на усещанията, а не на здравия разум. Другият резултат, до който се достига, е подобният и на другите комбинатори на антропософията с дъновизъм духовен национализъм. И двете нямат нищо общо с модерният надперсонален и наднационален Михаилизъм! 

Скромното, ненатрапчиво, периферно, даже извънпериферно присъствие в публичното пространство на българското Антропософско общество позволява всичко това. Но именно то отразява по великолепен начин общественото неприемане на антропософията и в частност на идеята за Троичен ред. Наистина, състоянието на неговия „извор” е пресъхнало, което позволява появата на другия, лъжеантропософския, обсебил идеята и експлоатиращ я. А всъщност първият е изключително важният - именно със своята пресъхналост, отразяваща действителното положение на нещата.

Както навсякъде по света, така и в България идеята за Троичен ред е отдавна забравена и съответно неприемаща се, за което дори вече е късно, предвид изтичането на срока на нейната приложимост, който е краят на 20. век. Наличието в обществен план на отрицаващата я, както личи по всичко, централно и контролирано налагана[6] болшевишка алтернатива, призната и наречена от Йордан Димитров „диктатура”, също показва това. Но в името на частния си бизнес с интернет дарения лъжеантропософският фалшив „извор” прави всичко възможно да я възкреси, обсеби и използва користно, хвърляйки прах в очите на малкото хора, които знаят за нея. По този начин, наред с имитациите на антропософия, тя е разпъната като на кръст на страниците на неговия сайт, гарнирана с редовните антитроичносоциални скандали като този, разразил се напоследък.[7] 

 

Бележки:

[1] https://www.otizvora.com/2020/05/12024/troichniyat-red-ili-kakvo-si-pozhelavam-z/#footnote_1_12024

[2] Виж по въпроса тези и други подобни материали в блога: https://bgmart.blog.bg/drugi/2020/12/03/pentagramyt-imitaciia-na-petyr-dynov.1738119, https://bgmart.blog.bg/history/2020/10/30/okultizym-li-e-dynovizma-dnes.1733238, https://bgmart.blog.bg/history/2021/02/20/duhyt-na-dynovizma.1750164

[3] https://www.otizvora.com/2019/05/10789/

[4] Пак там

[5] Виж https://dasgoetheanum.com/die-vollkommenheit/, или https://bougre.bg/assets/files/ThePBG.pdf

[6] Повече по въпроса се и ще бъде изложено в поредицата “King Charles III the Occultist” на адрес: www.bougre.bg

[7] https://www.otizvora.com/2022/11/15066/nestho-kato-otvoreno-pismo-za-edni-zatvoreni-otnosheniya/comment-page-1/#comments

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgmart
Категория: Други
Прочетен: 93942
Постинги: 59
Коментари: 19
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031