Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2020 22:28 - Резигнацията на михаилитите през 19 и 20 век
Автор: bgmart Категория: История   
Прочетен: 349 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.04.2020 17:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В бележника си през 1917 Рудолф Щайнер пише:

"Властта се държи от група хора, която иска да управлява света с помощта на гъвкави импулси на капитала и икономиката. Към нея принадлежат всякакви кръгове, които тя е в състояние да обедини и организира на икономическа основа. Същественото, което знае е, че руската област е населена от неорганизирана човешка маса, в която е заложен зародиша на социалистическата организация на бъдещето. Овладяването на зародиша на социалистическия импулс е висшата цел на тази антисоциална група. Тя няма да може да я постигне, ако Централна Европа потърси обединение със зародишния импулс на Изтока. Щом Централна Европа разкрие този факт на света, една неистина ще бъде заменена с истина. По един или друг начин войната  ще продължи дотогава, докато германците и славяните не се обединят в името на общата цел за освобождението на човечеството от робството на Запада. Алтернативата е само една - лъжата, която Западът използва за постигането на целите си, да бъде разобличена като се заяви, че създателите на англо-американизма са двигателите на движението, коренящо се в импулсите на Френската Революция (организирана от кръгове на Свободното масонство – бел. авт.); те се прикриват зад определени революционни фрази и целят по капиталов път да установят световно господство. В противен случай противопоставянето на световното господство на тази окултна група от англо-американския свят ще се осъществи в бъдеще по кървав път от поробения германско-славянски свят, с което истинската духовна цел на Земята ще бъде спасена." 1917, Събр. съч. 173 С

Написаното от Рудолф Щайнер повдига редица въпроси като например този, как и защо именно тази англо-американска окултна група стига до световната власт с финансови и икономически средства, а не друга с позитивен характер, или има ли същата общо със създаването и контролирането на Федералния резерв в САЩ през 20 и 21 век? За да отговорим, трябва да разгледаме от една непозната досега гледна точка Битката на архангел Михаил на небето през 1879, която води до появата на земята на една нова, специфична форма на злото. Тогава, както е известно, определени духовни същества от войнството на архангел Михаил свалят от небето на земята своите демонически или ариманически противници. Този акт се изобразява често в творбите на старите майстори, където михаилитите, отстоявайки своите небесни позиции, изтласкват на земята своите противници. В такива случаи водеща фигура е архангел Михаил, заедно с Бог Отец, който държи световната сфера.  

Победата на небесните михаилити през 1879 всъщност се състои в това, че те остават на небето, за разлика от техните противници, които слизат долу на земята. Това обаче не трябва да се разбира само в абстрактен смисъл, а също и напълно буквално, тъй като както сред едните, така и сред другите има човешки индивидуалности, първите от които не се инкарнират или отказват да се инкарнират на земята, за разлика от вторите, които са принудени да го направят. Става въпрос за човешката част от войнството на Михаил, за която Рудолф Щайнер говори не еднократно, както и за нейния демонически аналог! Така по време и след Битката на Небето първата остава на небето, а втората, по-материалистическата, слиза на земята, заради която много от процесите на нея получават мощен материалистически отенък. Участие в последната би трябвало да има и въпросната властимаща окултна англо-американска групировка, която се изявява в окултната област на света. Намек за това се съдържа в следните думи на Рудолф Щайнер: 

„Тази част от човечеството обаче, която ще положи най-добрата основа за онова, което ще настъпи през следващата Шеста следатлантска културна епоха, по време на Петата следатлантска културна епоха, когато това се подготвя, ще бъде едва малко склонна да действа на физическото поле. В известна степен тя ще показва недостатъчен интерес към дейностите на физическото поле, а ще работи за издигане на душевния живот на по-висока степен, а именно за добиването на известна духовност. Поради тази причина други хора, по-малко подходящи за духовен живот, ще успеят да завоюват определени властови позиции.”  GA 178

С това е свързан и отговорът на Рудолф Щайнер на въпроса на неговия близък сътрудник Йоханес Валтер Щайн, защо троичният социален ред не успява, който гласи: „Защото не всички бяха инкарнирани!” (№ виж: The Golden Blade, 1991, p. 68) Тук трябва да се има предвид, че платониците съвсем не изчерпват по-висшата, небесната част от войнството на архангел Михаил, а към нея се числят и други индивидуалности, като например тези на средновековните манихеи (богомилите) и, както става ясно от упомената в началото книга, на ренесансовите свободни масони.

 За естеството на Битката на небето през 1879, свързано с по-слабото ангажиране със земните процеси и неинкарнирането в тях на част от небесните михаилити, говори и следното нейно описание на Старата Луна, когато конфликтът е между изоставащите и напредващите ангели (І Според Рудолф Щайнер такива битки се извършват периодически в световната еволюция):

 „Естествено, еволюционният път на тези декласирани същества (Динамисите – йерархията, една степен по-висока от тази на Елохимите - бел.авт.) тръгва в съвсем друга посока - твърде различна от посоката на техните събратя. Да, техните действия са съвсем различни и една от последиците е, че на Старата Луна в известен смисъл те се превръщат в изкусители на съществата, които наричаме Ангели. На Старата Луна Ангелите постигат своята човешка степен, при което възникват такива Ангели, които като наблюдават последиците от препятствията, си казват: - Ето, сега ние бихме могли да започнем борба срещу тези препятствия и така да се потопим изцяло в процесите на Лунното развитие. Ние обаче искаме да напуснем Старата Луна, не искаме да се спускаме долу на нея, а да останем горе при добрите Богове! - И в определен момент тези Ангелски Същества се откъсват от потока на Лунното развитие, от влиянието на Динамисите, които също така предизвикват трудности. Обаче на Старата Луна има и други Ангелски Същества, които си казват: - Не, ние няма да ги последваме, защото ако го направим, в еволюцията няма да бъдат внесени никакви нови елементи! - Именно заради това, че възникват тези големи препятствия, еволюцията на Старата Луна успява да намери верния път.

Съществата, които си казват: "Ние не искаме да имаме нищо общо с онова, което става там долу!" напускат планетарната маса на Старата Луна и се присъединяват към онези, чиято арена на действие е Слънцето. Отсега нататък те престават да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Луната. А другите, които избират проблематичния път на развитие, трябва да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтича от препятствията. Те трябва, така да се каже, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото. Техните телесни обвивки наистина стават много по-твърди от предвиденото. В своите тела те просто поемат логичните последици от действията на Динамисите. Обаче не трябва да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на Динамисите имат своето точно определено място. Да, Луната се превърна в Земя и основните планетарни процеси се повториха.......”  GA 110

 Вземайки предвид последното изречение от този цитат и перифразираме тази „лунна” Битка, отнасяйки я към земната, разиграла се през 1841 – 1879, картината ще изглежда по следния начин:

 „Естествено, еволюционният път на тези декласирани същества (і Елохимите са йерархия, една степен по-ниска от Динамисите) тръгва в съвсем друга посока - твърде различна от посоката на техните събратя. Да, техните действия са съвсем различни и една от последиците е, че на Земята в известен смисъл те се превръщат в изкусители на съществата, които наричаме хора. На Земята хората постигат своята човешка степен, при което възникват такива хора, които като наблюдават последиците от препятствията, си казват: - Ето, сега ние бихме могли да започнем борба срещу тези препятствия и така да се потопим изцяло в процесите на Земното развитие. Ние обаче искаме да напуснем Земята, не искаме да се спускаме долу на нея, а да останем горе при добрите Богове! - И в определен момент тези хора се откъсват от потока на земното развитие, от влиянието на Елохимите, които също така предизвикват трудности. Обаче на Земята има и други хора, които си казват: - Не, ние няма да ги последваме, защото ако го направим, в еволюцията няма да бъдат внесени никакви нови елементи! - Именно заради това, че възникват тези големи препятствия, еволюцията на Земята успява да намери верния път. Съществата, които си казват: "Ние не искаме да имаме нищо общо с онова, което става там долу!" напускат планетарната маса на Земята и се присъединяват към онези, чиято арена на действие е Слънцето. Отсега нататък те престават да имат отношение към всички онези препятствия, за които казахме, че възникнаха на Земята. А другите, които избират проблематичния път на развитие, трябва да приемат в своята телесна организация всичко онова, което произтича от препятствията. Те трябва, така да се каже, да се втвърдят в много по-голяма степен от предвиденото. Техните телесни обвивки наистина стават много по-твърди от предвиденото. В своите тела те просто поемат логичните последици от действията на Елохимите. Обаче не трябва да забравяме, че все пак в божествения план на сътворението действията на Елохимите имат своето точно определено място. Да, Земята ще се превърне в Юпитер и основните планетарни процеси ще се повторят.......”

От това става ясно, че колкото и парадоксално да звучи, през втората половина на 19 век най-висшата човешка част от михаилистическия орден отказва да слезе и инкарнира на земята по времето, когато материализмът кулминира. В това се състои нейната победа! Целта е да бъде избегнато по-нататъшното материалистическо стимулиране на човешката цивилизация, заради което ангажирането с чисто земната, „практическата“ страна на нещата би било недопустимо осквернение:

 “Описаните трудности, даже невъзможността Михаил да действа в човешките души, е свързана с това, че той самият не желае по какъвто и да било начин да влезе в съприкосновение с физическото настояще на земния живот. Той иска да остане в онова отношение на силите, което от най-дълбока древност е валидно за духове и х­ора (!) като него. Всякакво съприкосновение с това, с което  човекът си има работа във физическия живот на земята, за него е осквернение!” GA 26

Вероятно именно този отказ от земно проявление на най-прогресивните в духовно отношение хора и духове, сродни с Михаил, е равносилно на предаването на властта в ръцете на материалистите от англо-американския окултен орден. Тя се оказва в техните ръце по този начин, след което се употребява за повеждането на човечеството към дълбините на земния материализъм, където то днес сякаш все повече засяда!

 

***

 

Във връзка с приключилата през 1879 Битка на небето основното нещастие, което западните окултисти систематически се опитват да предизвикат през 20 век е поставянето на всевъзможни препятствия пред възприемането на Второто пришествие на Христос, което започва през 1933 в най-близкия до земята свръхсетивен свят. С него въпросните окултисти са отлично запознати, тъй като,  настъпването му е публична тайна през първата половина на 20 век, за което Рудолф Щайнер казва: 

 „Онези, които третират тези неща по неправилния начин, знаят за появата на Христос точно толкова добре, колкото и аз!” GA 178

 Въпросните окултисти, които очакват новата поява на Христос, са известни със своите сериозни окултни  знания и умения, заради което не е случайно това, че Рудолф Щайнер ги нарича "посветени" и специално апелира към публичното им изобличаване. Вероятно именно на тях трябва да се припишат поставянето на Елена Блаватска в състояние на окултен плен, отравянето на Рудолф Щайнер през 1923/24, използването на насилствено умъртвени хора за набиране на информация за предстоящи духовни събития, съзнателното използване на силите на свързания със земния магнетизъм етерен Двойник в Северна Америка, разработването и провокирането на революциите във Франция през 1789 и Русия през 1917, планирането на Първата Световна война през 1914, към което най-вероятно трябва да се добави и създаването на ИДИЛ в Близкия Изток като средство за икономическото разоряване на Русия и налагането на практически тоталитарния Нов световен англо-американски ред (⃰виж: https://www.facebook.com/notes/mart-atanassov/%D1%83%D0%B6%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%8F%D1%82-21-%D0%B2%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-1992-%D0%B3/1616564955311633) и много други. Не само това, но както личи от встъпителния цитат, тези хора посягат и на бъдещето на планетата с опитите си да изземат бъдещия социалистически импулс от славянски народности с цел консервирането на инстинктивния западен материализъм.

 Въобще мащабите и замахът, с който действат въпросните англо-американски окултисти, са безпрецедентни, несравними и съвсем не за подценяване. Особено отличителен е опитът им за превенция на ефектите от Второто пришествие, който е от техен главен интерес и който и до днес остава с неясен резултат. Той обаче не е случаен, хаотичен или произволен, а напротив, съобразен е с явлението „Резигнация на Боговете”, засегнато от Рудолф Щайнер в поредицата лекции от цикъла „Еволюцията от гледната точка на истината”. (*издателство „Даскалов“,  Стара Загора, 1998, GA 132). То се състои в частичното отхвърляне на една жертва, принесена от една висша духовна инстанция в името на друга, още по-висша такава, наречена „Вселенско Космическо Същество”. Втората явно е тази на Бог Отец, докато първата е свързана с принципа Бог Син! Благодарение на това на земята се ражда злото, без което съществуването би се превърнало в пустош, населена от „добри”, но полусъзнателни и автоматизирани в действията си хора.

Персонализирана и датирана тази Резигнация, както личи по всичко, се осъществява от Бог Отец Яхве, който е въплъщението на Всевишния Бог Отец в Йерархията на Елохимите и главен негов представител на земята от лемурийско време до днес. Именно той води Битката на небето, която отделя луната от земята през древна Лемурия, а в средата на 19 век по време на поредната такава сваля, или с други думи казано, освобождава демоническите духове, които по този начин се сдобиват с власт на земята. Това е накратко описано от Рудолф Щайнер по следния начин:

„От особено значение е фактът, че в средата на 19 век - през петдесетте години - Ях­ве в известно отношение преустанови контрола над вражеските дух­ове и те придобих­а особена власт.” (GA 186)

Въпросната власт враждебните на Бог духове упражняват на земята, а не на небето, откъдето са свалени по време на Битката на небето през 50-те години на 19 век. Така се стига до появата на определен вид зло в земния свят, което най-вероятно има общо с въпросната англо-американската окултна групировка. То обаче, както става ясно, не се налага на земята по своя собствена воля, а по божествена! С всичко това има общо архангел Михаил, който неслучайно е наречен „Кой е като Бога?” и „Лицето на Яхве”. На безбройните апокалиптични сцени от старите майстори, които отразяват Битката на небето, той стои редом до Яхве и си взаимодейства с него. От това става ясна дълбоката връзка между двамата, която датира от древността и продължава до ден днешен.

Фактически бездействието на михаилитите на небето от 1841 насам „опълномощава” противниците им и им осигурява въпросните властови позиции, сред които вероятно са задкулистното управление на американската държава, Федералния резерв, клуба Билдерберг и др. Най-близките до Михаил индивидуалности  провокират появата на злото на земята като алтернатива на доброто, нещо, което Рудолф Щайнер формулира по следния начин:

„Боговете сами създават своите противници.”  (GA 132)  

Така възникналата ситуация е предизвикателство за човечеството, което то трябва да разреши, като първо вникне в него. Към подобно нещо всъщност апелира цялата дейност на Рудолф Щайнер и тази част от михалитите (аристотелиците), които се прераждат на земята през 20 век. Парадоксалното в случая е, че заелите опразнените на земята властови позиции западни окултисти донякъде осъзнават факта, че това, което правят, има нещо общо с волята на Бог Отец. Това личи например от мотото In God We Trust, както и от цялостния дизайн на 1-доларовата американска банкнота. Чрез тях те практически апелират към волята на Бог и дори демонстрират вярата в своята богоизбраност. Макар това явно да не е точно така, все пак личи тяхната дълбока проницателност в тайните на световното битие, с каквато малцина други могат да се похвалят…

Освен тези западни окултисти и Рудолф Щайнер, има и други, които са наясно с естеството на Резигнацията на Бог, която дава известно предимство на злото над доброто (Христос). Това са ренесансовите стари майстори, които я отразяват безброй пъти в своите произведения. От тях личи огромното им езотерическо проникновение, повлияно от вдъхновяващия ренесансовата епоха архангел Михаил, съчетано с недостижимата за днешните хора художествена изящност. Някои примери за такива творби могат да бъдат разгледани тук:

http://trud.cc/ReadBookPart.php?path=2343_91f12d733afe49920c67d7b1c6091826

 

***

Така през 19 и 20 век действието на злото на земята нараства в упадъчната плоскост на провокирания от Бог Отец Яхве материализъм, който трябва да приглуши донякъде ефектите от разиграващото се на небето след 1933 Второ пришествие на Христос! С него са свързани усилията на англо-американските окултисти, които се стремят да отклонят вниманието от него чрез явленията на материализма, сред които най-отличителни са киното и телевизията. Специално интернет, добил разпространение в навечерието на третата изява на Звяра Сорат през 1998 (3 х 666) е най-отличителният белег на резултатите от действащата Божествена Резигнация. Неговите непрекъснато сменящи се образи фактически заместват стимулираните от пришествието на Христос свръхсетивни образи, които достатъчно голяма част от човечеството трябва съзнателно, активно и борбено да завоюва.

Както пътят на абсолютното добро, така и този на абсолютното зло, потенциално водят до автоматизирането на човешкото поведение или до възможността хората да се превърнат в добри, усмихнати и позитивни автомати, подвластни на чужда духовна воля, подобни на куклите Барби и Кен. Действията на злото в лицето на въпросната англо-американска окултна ложа през 20 век, както и ненасилствената намеса на Христос в човешкия свят от 1933 насам,  правят първия от тези пътища невъзможен, за сметка на втория, който става все по-отчетлив в наши дни. Те са свързани с Резигнацията на Бог и неговите мили хора, които не се инкарнират на земята през 19 и 20 век. Отстъплението, резигнацията или липсата им по времето и след края на Битката на небето става в името на ненасилственото одухотворяване през времето на Второто пришествие на Христос, а появата на злото на земята в лицето на материализма е цената, която човечеството трябва да заплати за своята свобода на избор между двете тенденции – божествено-духовната и материалистическо-практическата! 


***

В края на това резюме на книгата, засягащо небесната част от михаилите, бих искал да добавя нещо, което нямаше как да вмъкна в нея, заради светско-популярния характер, който исках да й придам. Става въпрос за така често споменаваната в нея и в други мои книги същност на … Бог Отец! Кой е Той днес, Кой е бил някога, и Кой ще бъде в бъдеще? Това са три съществени въпроса! Някога - в началото на земното развитие на древна Лемурия - Бог Отец започва да се олицетворява от Яхве, който по думите на Рудолф Щайнер е най-напредналият и най-способният от всичките седем основни Елохима. Седмината го излъчват, така да се каже, от самите себе си, за да стане носител на Божията същност. Затова той е този, който единствен е в състояние да остане на земята, за да неутрализира влиянията на чудовището Ариман, докато останалите шест „бягат“ и се спасяват на слънцето.

Съдбата на Яхве на земята по-нататък е обратно пропорционална на тази на другите шестима: докато те непрекъснато еволюират и се развиват, той непрекъснато деградира вследствие на досега с втвърдяващите душата и земята ариманически сили. И докато накрая шестимата стигат дотам да излъчат от себе си блестящият носител на Божия Син Христос, Бог Отец Яхве пада на нивото на своя противник Ариман. Той деградира до състоянието, в което се намира днес – това на Ариман! (Неслучайно и двамата заемат коленичила позиция – единият в релефа на Източна Европа, а другият в горното изображение от дървената скулптура в Дорнах.)

Днес Яхве е своеобразно олицетворение на съществата от ариманическата йерархия, които от своя страна се делят на три вида: такива, принадлежащи на Третата Йерархия (Ангели, Архангели и Архаи), които са деградирали ариманически по естествен път; втори, които принадлежат към Втората Йерархия (Елохими, Динамиси и Кириотиси – виж единият от по-горните цитати), които са деградирали ариманически по неестествен път, т.е. били са принудени да го направят чрез съответните актове на Резигнация от по-висши от тях същества; и трети, които сами решават да изостанат или деградират в името на определена еволюционна цел, свързана с преодоляването на акта на Божествената Резигнация. Всички тези същества влизат под знаменателя „Ариман“ и днес очакват да бъдат изкупени от човека, за да бъдат отново в бъдеще това, което са били в миналото! … Те са Злото, което може да бъде изкупено и обърнато в добро от човека!

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgmart
Категория: Други
Прочетен: 93920
Постинги: 59
Коментари: 19
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031