Прочетен: 1274 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.11.2022 23:35
Главният наследник на Теософското общество след началото на неговия упадък през 20 в. е Антропософското общество, което се отделя от него в нова структура в края на 1912 г. под ръководството на д-р Рудолф Щайнер (1861-1925). Неговата окултна система се базира на посвещението на Щайнер в розенкройцерските мистерии [2], даващо му правото да нарече изследванията си духовно-научни. Резултатите от тях са събрани в 354 тома, на които се опира нашето изследване в опита си да оцени окултните достойнства на учението на Бялото братство в България, чийто патрон е Петър Дънов, наречен Учителя.
Подходът към въпроса може да бъде многообразен, но от всички възможни гледни точки ние избираме първо тази на „висшия пилотаж” на окултизма – а именно т.нар. „магически” умения, в случая тези на Петър Дънов! Става въпрос за предполагаемите негови умения да упражнява природна магия – изкуството за свръхсетивно въздействие върху околната физическа среда и най-вече върху материята, която изгражда неговото собствено физическо тяло. Сведения за тях черпим от двете главни книги, които ги съдържат – „Необикновените способности на учителя Петър Дънов” от Влад Пашов [3] и сборника „Учителят, лечителят, пророкът” [4].
Още в предговора на своята книга Вл. Пашов пише: „Фактите сочат, че той не беше „книжен" философ, а личност на реалния живот, който функционира в целия Космос, твори и вечно обновява. За Учителя може да се каже: „Да знаеш, значи да можеш.” Сведенията, които ви предлагам в тази книга, ясно говорят, че той не само знаеше, което доказа чрез словото си, но и можеше.” Именно за това „можене” на Петър Дънов ще стане въпрос по-нататък, разгледано от така липсващата на старите анализатори на дъновизма окултна гледна точка. За целта първо ще изложим някои емблематични случаи, които регистрират въпросните способности да упражнява свръхсетивна власт над природата, хората и себе си. Ще започнем с този, за който говори той самият в предговора на книгата на Влад Пашов:
„Когато съм с хората, аз се проявявам като тях. Но когато съм сам сред природата, само като направя едно движение произнеса няколко особени думи, пред мен се явява каквото пожелая, каквото ми е потребно. Аз искам да отдъхна и пред мен се явява палатка с легло, маса, на която е сервиран пресен пшеничен хляб и хубави плодове, каквито пожелая. Като се нахраня и си почина, пак направя определени движения, кажа известни думи - палатката изчезва с всичко в нея." [5]
В други случаи, описани в тази книга, Петър Дънов чете мислите на хората, телепатично им предава своите, ясновижда, визуализира се в духовно тяло (също и по време на сън) на различни места по света, отблъсква по магически път самолети и падащи бомби над София по време Втората Световна война, предсказва бъдещето по облаците, предотвратява и отлага във времето земетресения, лети като вятър във въздуха, лекува чудодейно от дистанция, укротява животни (оси, кукумявки и кучета), спасява градове от бури, дистанционно намира пътя на заблудили се в океана кораби и, което е най-важното, телепортира се в пространството и минава като дух през стени и затворени врати.
Много от тези спомени на съвременници на Дънов са белязани с несигурността на характерните за неговото Братство сведения от типа „една сестра или брат каза”, а в някои случаи дори и такива не са упоменати. В трети само се загатва за информатора, какъвто е този с „брат Д-ски”, на когото по време на бомбардировките над София през Втората световна война Петър Дънов предава специални окултни формули, написани на листчета. Той трябвало да ги постави на различни места в града в къщи на негови познати, с което да ги предпази от разрушения. Дънов му казал: „Следи да видиш, че къщите, в които поставиш тези формули, няма да бъдат засегнати, дори около тях да падат много бомби и много други къщи да бъдат разрушени." След като братът направил това, след бомбардировките проверил и се оказало, че нито една от белязаните сгради не била пострадала, макар че „около тях всичко било разрушено”. [6]
Тук наистина може да се зададе въпроса, защо след като с подобни „магически” средства Дънов е успявал да предпази къщите на своите приближени, не е предпазил и своята и тези около нея на Изгрева, където е живял? Вместо това, в разгара на бомбардоровките той се мести от София в с. Мърчаево, където остава до есента на 1944. Друг въпрос е етичната страна на подобно действие (ако приемем, че наистина е имало такова), защото, ако бомбите са били отклонени от къщите на близките на Дънов, други са пострадали за тяхна сметка. Влад Пашов не си задава такива въпроси, а се задоволява със заключението, че така неговият учител е доказал своята „голяма магическа сила срещу злото и разрушенията.” [7]
В друг случай Дънов, обсъждайки с определени хора своята особена същност, заявил, че се разграничава от тях, предлагайки им следното: „Сега ще направим един опит, за да видите, че не съм като вас.” Казал им да заключат вратата и те го направили. Както стоял пред учениците, Учителят изведнъж изчезнал и им се обадил отвън, от коридора. Стаята била все още заключена. В следния миг той се появил пак вътре при тях, без да отключват вратата. Този опит се повторил няколко пъти.” [8]
Това е само един от случаите, в които Дънов демонстративно преминава през затворена врата или стена. В други, не по-малко куриозни, той безконтактно мести предмети в пространството:
„Брат Захари Желев бил свидетел на следното. В София при Учителя дошла група ръководители. След като разговаряли и свършили работата си, Учителят им казал: „Искате ли сега да ви почерпя с баница?" Те отговорили, че не биха имали нищо против, ако се намери някъде хубава баница. След малко видели, че една тава се носи от пространството, влиза през прозореца на стаята и слиза на масата пред Учителя. Всички останали изумени. Учителят разрязал баницата на толкова парчета, колкото били хората и раздал на всеки. След като изяли баницата, Учителят се усмихнал: „Сега трябва да я платим." Извадил пари от джоба си, поставил ги в тавата, тя се вдигнала и излязла през прозореца, откъдето дошла.” [9]
Колкото и несериозно да звучи този случай, ние трябва да го коментираме сериозно, както сериозно се е изказал Влад Пашов: „Учителят не само може да преминава през стени и затворени врати, но може да пренася и предмети.” Логически погледнато, за да е доставил баницата по този начин, преди да я внесе в стаята, Дънов е трябвало първо телепатично да я поръча на баничаря, след което да е прочел мислите му, че е готова, да я е понесъл във въздуха преди да я внесе през прозореца в стаята. Това напомня на описаната по-горе от него способност да създава маси и да ги отрупва с ястия, но в случая, може би защото не е бил сам, се е наложило да осигури храна по друг начин. Без да се задълбочаваме в случая, ще отбележим показаността, без която, при наличието на пари, баницата е можело да бъде поръчана и по обикновения начин.
Петър Дънов
Дистанционно, или мисловно местене на предмети в пространството е описано и в други случаи като, например, следния: „В първите години от дейността на Учителя, тъкмо да започне лекцията в един провинциален град, на вратата на салона се изправил някакъв човек и се разкрещял: „Ей, ти там на сцената, защо заблуждаваш хората, че има някакъв Господ? Никакъв Бог не съществува, ти си въобразяваш!" Учителят спокойно отговорил: „Аз ще ти докажа, че има Господ!" - и започнала сказката. Докато говорел, не се случило нищо особено. През нощта, като си легнал човекът заспал, но се събудил от ужас - леглото му се движело из стаята заедно с него. Той си разтъркал очите, да не е сън, но се убедил, че е буден и веднага се сетил за думите на Учителя: „Аз ще ти докажа, че има Господ!" Мъжът започнал да се моли: „Моля ти се, господин Дънов, вярвам, че има Господ!" След тези думи креватът се прибрал на мястото си. Човекът не могъл да заспи до сутринта и още рано отишъл в хотела, където бил отседнал Учителят, за да му каже: „Извинете, г-н Дънов, вече повярвах в Господа." После му разказал какво е преживял през нощта.” [10]
Но освен да мести и материализира предмети в пространството, Дънов е бил известен и с това, че е можел да „мести” и самия себе си. Или, по-точно казно, според редица сведения, той е можел да се материализира и дематериализира в пространството, което действие се нарича телепортация. В един такъв случай той направил това пред една изгубила се на Витоша сестра след като тя, уплашена, решила да му се помоли да й покаже пътя. Едва направила молитвата и видяла Дънов пред себе си! Тя много се зарадвала и го попитала откъде е дошъл и как я намерил. Той я превел през мъглата в гората, извел я на пътя, показал й посоката, в която трябва да върви. Случаят завършва с обобщението: „Още когато Учителят дошъл при нея, тя му целунала ръка, което показва, че той не бил видение, а е бил материализиран. Сестрата си помислила, че Учителят ще върви с нея през целия път. Но за нейна изненада след малко той изчезнал.” [11]
Друг подобен случай е този с бедна жена, която дори не била от Братството. Тя имала няколко деца, но бивайки без работа и не намирайки изход от положението си, решила да се отрови със сода каустик. Но тъкмо наляла отровата в една паница и се готвела да я изпие, „при нея влязъл човек, взел съдината от ръката й и попитал: „Какво искаш да правиш? Защо искаш да умреш?" Тя му отговорила, че е без работа и без средства, че няма как да изхранва децата си, отчаяна е от всичко и затова е решила да сложи край на живота си. Тогава човекът й казал: „Твоята работа ще се оправи и положението ти ще се измени." И действително, след тази тайнствена среща тя си намерила работа и се спасила. Един ден случайно дошла на Изгрева видяла Учителя. Веднага разбрала, че той е бил човекът, който я спасил и е помогнал да се оправят работите й.[12]
Освен телепортацията, която ще коментираме по-нататък, забележително в случая е, че жената не е молила за помощ Дънов и дори не го е познавала. Как той е разбрал за нея, остава загадка, както и защо е избрал именно нея измежду хилядите други хора в България, които ежедневно се нуждаят от помощ и по някакъв начин страдат? Този случай е само един от многото, в които той се явява на непознат човек, който едва по-късно разбира кой точно го е спасил. В друг такъв случай Дънов бил в Сливен, където Братството организирало екскурзия до Сините камъни. На една жена, която не можела да отиде, защото била болнава и слаба, той казал:
„Ще вземеш едно магаре и ще дойдеш.” Тя намерила магаре, качила се на него и вървяла лека-полека подир другите. Животното се изморило, почнало да изостава, уморила се и тя, станало й мъчно, че е изоставена след другите. В това време чула някакъв шум зад гърба си, като от вятър, обърнала се и видяла зад себе си Учителя, който минал покрай нея и продължил напред. А до този момент той бил някъде в началото на групата. Сестрата окуражена продължила пътя. След известно време отново изостанала и пак изпаднала в мрачно настроение. Повторило се същото: чула зад себе си шум като от вятър, обърнала се и видяла Учителя, който правел движения, сякаш тласка нещо напред, бързо минал покрай нея, без да й продума нищо. Така тя стигнала до Сините камъни заедно с другите. По-късно, в трудни моменти от живота, винаги си спомняла за Учителя, който с жеста си я насърчавал: „Върви напред, аз съм с тебе!" [13]
Не по-малко интересни са случаите, в които Дънов се телепортира в дома си на „Опълченска” 66 след като е бил заловен от полицията. Веднъж той изчезнал от нейните ръце в момента на задържането, а друг път направил това след като бил прибран в полицейския участък. [14] В трети такъв пък се оставил да бъде заловен след бягство пред едно лозе със свой приближен без последваща телепортация.[15] Особена е неговата телепортация в следния случай:
„Един брат, машинист, заспал докато карал влака. Изведнъж се събудил от рева на локомотивната свирка и видял, че Учителят натиска нейния лост, а композицията наближава следващата гара. Отворил уста да го заговори, но Учителят изчезнал.” [16] Освен това, Дънов има способността да парализира и разпализира оси:
„Било по време на един от съборите в Търново. Появили се много оси, които смущавали братята и сестрите по време на храна. Един ден Учителят като гледал как осите нападат хората по масите и из двора на вилата, направил някакви движения и произнесъл думи и формули. За минути всички оси от масите и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви. Учителят ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот. След това той направил други движения и изрекъл други думи, от което осите се размърдали, хвръкнали, избягали и повече не се появили през цялото лято. Мога да направя същото с всички врагове на Братството, но не искам." [17] Посленото изречение реално няма смисъл. Магически са и следните негови изяви:
„През 1920 г. Учителят с група братя отишли на Сините камъни над Сливен на лагер с палатки. Една сутрин, след като направили молитвата и посрещнали изгрева на слънцето, Учителят обявил пред всички: „Днес ще пристигне една важна делегация от София." Приятелите го запитали каква е тази делегация и откъде има известие за нея. Той им рекъл: ,,Аз разбрах по облаците, че ще има такава делегация." [18]
„С група братя и сестри Учителят бил на гости у една сестра на Изгрева. Както разговаряли и си пиел чая из един път Учителят, без да пуска чашата от ръката си, затворил очи за минута-две, сякаш заспал. След като ги отворил, рекъл: „Показах пътя на един заблуден кораб в океана." [19]
„Когато наближили [Рилския манастир], на някакво много опасно място конете изведнъж спрели и се надигнали на задните си крака. Направили го няколко пъти и не искали да тръгнат. Всички слезли от файтона, но Дънов останал на седалката. След като конете се успокоили, той обяснил: „Свети Иван Рилски дойде да ме посрещне и конете като го видяха от радост започнаха да скачат."[20] Други „магически” случаи имат елементарно-битово-селскостопански по характер като този, например, в който Дънов се погрижил за тиквите на един брат:
„Друг брат от село Любимец, имал нива край Марица, където гледал тикви. Но много често реката прииждала и ги завличала. Понеже нивата била накрая на пътя, селските говеда я стъпквали и опасвали. Една година неговият син предложил: „Татко, да посадим един корен за Учителя." Бащата веднага се съгласил. За чудо на брата, през тази година се случило следното: Марица пак заляла нивата, но така, че тиквите не пострадали, а само били добре наторени. Растенията пораснали буйни и големи, както никога дотогава. Селските говеда също не влизали в нивата, като че била оградена. За чудо и коренът, наречен на Учителя, родил пет големи тикви по 10 килограма. Братът просто не знаел как да ги занесе на Учителя. Най-после турил две от тиквите в чувал, качил се на влака, пристигнал в София и отишъл на Изгрева. Още не приближил дома, Учителят отворил вратата и го посрещнал усмихнат на прага. Братът целунал ръка и преди да каже нещо, Учителят му рекъл: „Значи тази година тиквите станаха добри, Марица не ги завлече?" Братът видял, че по някакъв начин той е повлиял на природата.” [21]
В друг случай Дънов въздействал на един облак така, че той „променил пътя си, разделил се надве, заобиколил тази част от града и поел в друга посока. Учителят се върнал при братята и им казал, че дъждът се отлага с два часа.” [22]
Петър Дънов можел да влияе и върху по-сериозни природни явления, каквито са земетресенията. В главата „Мощ” на книгата на Влад Пашов са разказани няколко такива, например, когато той предотвратил земетресение в София, а на други две отложил часа на случването:
„И за София се готвеше страшно земетресение, но засега го отменихме. Съдействахме земетресението в Пловдив да стане през деня, за да могат хората да се спасят." Ако беше през нощта, както беше предвидено, катастрофата щеше да е още по-голяма." [23] Съдейки по сведението на брат Ц. Д. Ракитски в неговата книга "По поводъ сказката на Кайзерлингъ и модерната теософия” [24] (1929) нещо такова наистина трябва да се е случило, при това обяснено по следния начин:
"Преди да се случат големите земетресения в България, българският пратеник на Бога - Учителят е знаел за тяхното близко настъпване и дори е водил дипломатически преговори с аеропага на всемирните съдии, от които е издействал да не стане Чирпанското земетресение в 12 през нощта, за когато е било насрочено, а в друг момент, свързан с по-малко жертви за нашия народ".
Може би с помощта на въпросния ареопаг, за който явно самият Дънов е разказал на брат Ракитски, той е властвал и над бурите, както в случая, когато спасил цяло Търново от разрушение: „Седнахме на двора около една масичка. По време на разговора видяхме, че от запад се задава страшна буря. Учителят скочи и забърза към задния двор, постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения, после се върна при нас и каза: „Какво чудо щеше да стане с Търново, ако не бях тука!" С това се похвалил Дънов, а анонимният сводетел коментара: „Ако Учителят не беше я отклонил, можеше да унищожи Търново." [25]
Не са малко и тези случаи, в които Дънов дистанционно запазил хора на фронта от връхлитащи ги гранати [26], помогнал им да се откажат от алкохола, при това от дистанция и без да ги пита [27], чел им мислите, влиял им телепатично, лекувал ги чудодейно (също и от дистанция), а в някои случаи и чудодейно ги снабдявал с пари. В друг случай Дънов върнал от Америка заминалият съпруг на една молителка. Той започнал редовно да му се явява на сън „с брада, с дълга коса, хубаво облечен и настойчиво го убеждавал: „Жена ти и детето ти в България те чакат, ти трябва да се върнеш в България!" Мъжът отначало упорствал, но човекът всеки ден отивал при него и му повтарял все същото с още по-голяма настойчивост. Най-после човекът решил да си дойде. Купил си билет за парахода и като се качил на палубата, срещнал там възрастния, който го карал да се върне в страната си. И по пътя продължавал да му напомня, че жена му и детето му в родината го чакат. Когато преминали българската граница, възрастният човек се изгубил някъде и мъжът не го видял повече.” [28]
В този случай има елемент на телепортация, което се отнася и за този със спиритиста, чиито сеанси Дънов не одобрявал. Той първо го привиквал настрана и му се скарал за това, което върши, но понеже онзи не се отказал, му се явил по време на сън. Той го смъмрил по следния начин, но освен това, се и телепортирал в стаята му:
„Ти нали обеща да не правиш повече сеанси, защо не удържа обещанието си?" Взел му молива от ръката и го счупил, след което си излязъл. От това мъжът се стреснал, събудил се, спомнил си съня, погледнал и видял, че моливът действително е счупен. Разбрал, че Учителят дошъл по време на съня му, материализирал се и е счупил молива, като направил строга забележка. От този момент човекът престанал да прави сеанси.” [29]
Друг път по време на спиритически сеанс, в който Дънов участвал, той заплашил с арест извикания отвъден дух: „По-тихо, по-тихо, рекъл му той, защото ще заповядам горе да те арестуват!" [30] Не са малко и случаите, в които той заплашва и хората, като например този, в който сравнява противниците си с пеперудки, чиито крилца щели да изгорят, ако се приближат до него, и също с шишета, които щяли да се разбият, удряйки се в него:
„Веднъж Учителят бил повикан в Обществена безопасност на разследване. Следователят покрай другото му казал: „Вие господин Дънов, отмъщавате на Вашите противници, така пишат вестниците. Които са се закачили с Вас, са умирали ненадейно." Учителят спокойно му отговорил: „Аз не отмъщавам, а благославям. Но какво съм виновен аз, ако една малка пеперудка иска да изгаси с крилцата си един голям огън? Аз съм един голям Божествен огън и който се опита да го изгаси, сам ще изгори в него. Аз нямам никаква вина!" Следователят подскочил от стола: „Ама Вие се заканвате, господин Дънов, и аз ще Ви арестувам!" Учителят спокойно му отговорил, че не се заканва и му обяснил, че всеки, който отива против Божественото, ще пострада. Привел му още един пример: „Представете си, че едно шише се удря в една канара, нали ще се счупи? Аз съм канарата, Вие сте шишето. Ако се ударите в мене, ще се счупите. Какво съм виновен аз за това?" Тогава следователят се нахвърлил остро срещу Учителя, а той само му отговорил: „Ако не внимавате, след два месеца ще бъдете убит!" След два месеца така и станало, сбъднало се това, което казал Учителят.” [31]
Тук е налице предсказание с характер на проклятие, както и заплаха с Бог чрез самоидентификацията с него (с Божественото). Длъжни сме да отбележим и забележката на следователя, че Дънов е известен с това, че си отмъщава на своите противници. Но един вид връх на „магьосническите” умения на Петър Дънов е следния случай:
„Тежко болна била една сестра. Изгубила съзнание и изглеждала като мъртва. Съпругът й - също наш брат - в тревога отишъл при Учителя и му съобщил, че жена му си заминала. Учителят станал сериозен, замислил се дълбоко и отправил поглед в пространството. Постоял така известно време, после се обърнал към брата и му казал: „Иди си, сестрата ще се оправи." Като се върнал у дома, братът действително намерил жена си в съзнание. Още тогава тя изглеждала по-добре, а след няколко дни окончателно оздравяла. Братът отишъл при Учителя и му разказал, че жена му се е оправила. Учителят попитал: ,,Как е настроението й, има ли разлика в него преди и след боледуването?" Братът отбелязал, че има промяна - сега е по-тъжна и замислена. Учителят не му дал обяснение за тази промяна, но после в разговор с други братя пояснил следното: „Когато братът ми съобщи, че сестрата е мъртва, аз пребродих със съзнанието си страната и намерих една стара жена, която заминаваше в същото време със сестрата. Видях, че астралното тяло на старицата беше здраво и запазено, докато астралното тяло на сестрата беше изгоряло и повредено, вследствие на тежки преживявания. Взех астралното тяло на заминаващата стара жена, свързах го с душата на младата и го поселих отново в тялото на сестрата. Само по такъв начин сестрата можеше да остане жива. А песимистичното й настроение сега се дължи на това чуждо астрално тяло." [32]
Този случай (ако наистина е имало такъв) звучи откровено духовно-фантастично и от него излиза, че Дънов е третирал астралните тела на хората като части на машина, които са можели да бъдат ремонтирани или подменяни. Доколко това е възможно, ще видим след малко.
Общо събраните такива „магически” спомени за „необикновения живот на учителя Петър Дънов” в двата споменати сборника са няколко стотици. Преди да преминем към анализа им, във връзка с темата, ще приведем и следните, типични за Дънов случаи на показност. Те са важна черта от неговия характер, за която ще стане въпрос и тя става още по-ясна от следните негови изказвания:
„Аз мога да лекувам всички болести и мъртви да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза.” [33]
„Технически” погледнато, лекуването на всички болести е невъзможно, по простата причина, че в напредналата си фаза голямата част от тях са нелечими, което се отнася и за кармическите – тези, при които, например, е увреден мозъка. Способността на Дънов да възкресява мъртви ще коментираме по-нататък, когато стигнем до момента на неговата собствена, а друго изказване, с което той се изтъква, е следното:
„Ние, Братството, ръководим не само България, а и целия свят." [34]
Според Пашов, с това Дънов не е имал предвид прякото влияние върху управляващите чрез личен контакт, а „че по духовен път, съобразно с Божествения план, е ръководел и направлявал събитията на България и в света.”[35] Това все пак звучи странно на фона на двете катастрофални Световни войни, които със сигурност не са били ръководени от Братството (за кое точно, не става ясно), а от англоамериканските окултни ложи. За това се знае от два сигурни източника - сведенията на английския окултист Харисън от края на 19 в.[36] и тези от д-р Рудолф Щайнер от началото на 20 в. и двамата от които твърдят, че Първата Световна война е била запланувана десетилетия преди нейното избухване именно в тези кръгове. Втората такава, явявайки се продължение на Първата, само утвърждава победата на тези кръгове. В друго свое изказване обаче от 1941 г. Дънов казва:
„..този хаос аз го създадох”. [37]
Това противоречи на предното, но пък се градира със следното:
„Беше 1940/1941 г. Учителят каза: „Виждате ли какво става по света? Аз запалих Земята от четирите краища!” И замахна с ръка: „Да гори!”” [38]
Особено характерни са случите, в които Дънов се самоизтъква чрез самоидентификация с Христос и Бог. Такъв беше този, в който той заплашваше следователя с „Божественото”, но подобно самоидентифициране се среща повсеместно в спомените за него, както и в запазените му беседи. Има го и в сведенията на сериозни негови ученици, какъвто е писателя Георги Томалевски, който в една своя книга той твърди, че е чул Дънов да казва:
„Ако мислите, че може да отделите Бога от Учителя и Учителя от Бога, вие не разбирате законите. Ако Учителят мисли, че може да направи нещо вън от Бога и той е на крив път. Единственият Учител, който учи хората, е Бог. За да ги научи, Той взима една или друга форма. По такъв начин Бог някога е видим, а някога - невидим.” [39]
Тук под „учител” Дънов явно има предвид себе си, с което намеква и за способността си да се материализира и дематериализира (като Бог). Това е предшествано от следните, не по-малко самохвалебствени идентификации с „Божественото”:
„Аз не говоря само за вас. Моята мисъл е за всички разумни същества. Тя се предава като по радио в целия свят. Тя не е моя мисъл, а Божествена. Родена е тя преди вековете - още преди създаването на света. Тя е проява на Бога, Който живее в нас и ни говори отвътре. И най-малкият подтик към добро е език на Бога.”
Мнозина от съвременниците на Дънов са взимали подобни самоидентификации буквално и след като многократно са ги чували, накрая са решавали, че Дънов е самият този Бог или Христос, въплътени на земята. Това е отбелязано в наблюденията на негови съвременници като д-р Кирил Чолаков, който в статията си „Петър Дънов” от 1940 г. [40] пише:
„Например, в беседата "Ще бъда жив", Дънов казва: "Понякога вие се плашите от това, какво ще каже държавата. От коя държава се плашите? Вие се плашите от управниците. От кои управници се плашите? Чудни сте вие! Питам: вие гърмели ли сте срещу човек, когото Бог е изпратил на света? Можете ли да гърмите срещу светлината? Можете ли да направите дупка в океана? Докато аз съм във физическото тяло на земята, безопасен съм за съвременното общество. Освободя ли се от тялото си и остана ли със своите духовни и божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на земята. Докато един задушлив отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен. Но като излезе от шишето, всички ще изпитат неговата сила". С това Дънов проповядва, че неговата сила е по-голяма от силата на държавата и на управниците и затова никой не може да му се противопостави. Това се вижда и от следните думи, казани пак в беседите му: "И сега българите мислят, че могат да се повдигнат против мене. Това, което аз говоря са Божии думи, това са Божии закони. Господ ще ги заличи от земята. Те казват, този човек е самозванец. Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мене, такова ще бъде отношението на външния свят спрямо тях. Външният свят ги счита за нечестни хора, за разбойници. Ще кажете: Как може това? Ще ви кажа, Всеки който се обявява против Божиите пратеници, обявява се против Бога. Българите мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората. Христос, който привлече толкова хора от Бога е дошъл. Буда, Мохамед, също от Бога са дошли." (стр. 243 и 245). Но Дънов постоянно се лъчи от българския народ, като се обръща към него с думите "вие българите". Тоя заявява: "Българинът е крайно нахален. Надали има друг народ, за който може да се каже същото. Като общо правило българинът не знае, какво нещо е любов и уважение към личността на човека, а още повече към душата. Когато българинът проявява към някого уважение или почитание, непременно той има някаква користолюбива цел. Българинът рядко може да направи нещо безкористно". (стр. 215). Тук вече покрай болестното отрицателство се долавя и болестна подозрителност и то спрямо собствения си народ.”
От приведените случаи личи самохвалството на Дънов, както и самоидентификацията му с Бог и "божественото", наред с заплашителното, отбелязано по-горе, отношение към противниците му. Това са типични негови поведенчески черти, които личат и от следните негови заявления, взети от публикувани негови беседи:
„Казват, че по някой път обичам да поухапвам. Казвам: мязам като вас, но не съм като вас. Да не мислите, в душата си нямам абсолютно никаква мисъл да ви обиждам. В моята душа аз ви обичам и ви се радвам.” (Беседата „Ананий и Сапфира” от 20 Ноември 1921г.)
„Аз не се стремя да стана философ, светия или ангел – отдавна съм такъв.” (Беседата „Закон на вярата и любовта” от 13 Април 1932г.)
„Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни.” (Беседата „Който иска славата” от 25 Януари 1925г.)
„Да, зад мене има нещо, но какво? – Зад мене седи Господ, зад мене седи Истината, зад мене седят ангелите, зад мене седят идеите на всички добри хора.” (Беседата „Мойсей и Христос” от 7 Ноември 1926)
„Може ли човек да излезе от тялото си? — Може, от него зависи. Аз мога да излизам и влизам в тялото си, когато пожелая. Ако не го правя сега, то е, защото направя ли го пред вас, всички ще избягате. (Беседата „Дойде да послужи„ от 3 Декември 1922г.)
„Казвате: Да омотаем някак Учителя. – Как ще ме омотаете? Преди всичко, аз не съм всякога в тялото си. Някога дохождам в събранието, и вие мислите, че съм при вас. Аз не съм между вас; аз съм извън времето и пространството. Само тялото ми е при вас. Вие виждали ли сте ме? Познавате ли ме? Ще кажете, че съм проповядвал нещо. Нищо особено не съм казал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. Засега, само ви забавлявам.” (Беседата „Да наследя” от 19 Ноември 1922г.)
„Днес около мене се повдига цял въпрос. Искат да противодействат на моето учение. Ето какво ще ви кажа: Когато Божественото учение [неговото] се приложи, навсякъде ще се яви огън от 35 милиона градуса. Всичко ще изчезне – свещеници, владици, министри, царе, майки и бащи, – всичко около вас ще се стопи и ще се създаде нов свят. Тогава всички ще кажете: Благодарим Ти, Господи, че ни освободи от всички заблуждения.” (Беседата „Да наследя” от 19 Ноември 1922г.)
„Аз съм дошъл да кажа една велика истина, какво говори Господ, Когото познавам много добре.” (Беседата „Денят на доброто” от 21 Декември 1919г.)
„Като иска да знае, кой съм, казвам: На небето съм бил един от първостепенните светии. Изпратен съм на земята да се изпита светийството ми. Понеже зная, че съм на изпит, внимавам да не направя някаква грешка. На небето съм голям светия, затова на земята съм на големи изпитания.” (Беседата „Ликвидация на века” от 26 Септември 1937г.)
„Аз ви давам най-хубавото от себе си, запознавам ви с тези истини, за които никой от 2000 години насам не ви е говорил.” (Беседата „Целувание ми не даде” от 8 Януари 1922)
„Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил един голям приятел. Но когато аз си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят такива, ще ги разруша.” (Беседата "Стани и опаши се!" от 11 Декември 1921)
„Ето, аз съм готов да ви помогна. Ще ви светя и вие ще вървите след мене. Днес съм с вас и в бъдеще пак ще ви срещна.” (Беседата "Лозата и пръчките" от 26 Януари 1919)
"Аз съм дал на света десетгодишен срок, за да познаят, че Господ е жив и е на земята." (Беседата "Ще живее" от 7 Декември 1919)
„Аз ви казвам, че Господ в мене ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение!“ (Беседата "Двете свещени положения" от 23 Август 1925)
„Аз съм един пътник, посетих вашата страна, няма какво да ви оставя, затова ви оставям един спомен. Но да не мислите, че съм някакво величие. (Беседата "Той ги изпита" от 16 Декември 1923)
„Какво по-голямо благо мога да желая от това, да светя на хората, да виждат къде ходят и как живеят?” (Беседата "Човешките идеали" от 10 Април 1931)
"...моите грешки са толкова малки, че и аз не ги виждам." (Беседата "Радостни и весели" от 23 Януари 1938)
„Няма човек в България, който да свети повече от мене. Мислите ли, че има някой друг това е заблуждение. Аз мога да светя като Христа, не по-вече от Христа. Аз мога да светя като Бога, не по-вече от Бога. ... Аз светя като Бога.” (Беседата "И обхождаше Исус всичка Галилея" от 5 Юли 1925)
"Преди няколко дни дойде при мене един приятел и ми каза, че някои учени щели да говорят на събрание против мене, против моето учение. Е, тогава те се заблуждават; учение на господин Дънов няма. Следователно ако говорят против учението на Дънов, те са донкихотовци. Има едно Божествено учение, което ми е познато. То е великото Божествено учение за живота; с него аз съм запознат от памтивека." (Беседата "Напразно Ме почитат" от 3 Юни 1923)
"Моите разсъждения са тъй здрави, философски, както никой не е разсъждавал досега." (Беседата "Възлюби го" от 22 Октомври 1922)
"Питат ме: Защо търпиш тия хора около себе си? - Защото искам да угодя на Бога." (Беседата "Малкото добро" от 22 Юни 1932)
"Знаете ли, какво напрежение изпитвам, когато нося вашите нечисти мисли и желания? Всякога ли трябва да ги нося? Докога ще търпя това ? Всяко нещо си има край. Мислите ли, че аз всякога ще нося вашите нечистотии?" (Беседата "Любов, обич и почит" от 1 Юни 1932)
„В мене има една черта, с която се отличавам от другите. Аз съм толкова чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а ме лъжат. Виждам, че ме лъжат, но пак не се съмнявам.” (Беседата "Разпятаго търсите" от 10 Юни 1923)
„Аз искам навсякъде да бъда последен. Това проповядвам и на вас. Макар и да следвате моя път, като мене не можете да бъдете.” (Беседата "Добрата воля Божия" от 26 Юни 1932)
„Не, моите думи са свещени и всички вие можете да ги опитате. Ако българският народ един ден се намери в затруднено положение, само моите думи ще го спасят. Вие можете да преустроите живота си само върху моите думи." (Беседата "В малкото" от 20 Юни 1926)
"Колкото пари имам, аз съм ги вдигнал за другите; следователно за българите не мисля да дам нито петаче. Единственото наследство, което ще им оставя, то е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ (Беседата "Още по-блажени са" от 4 Декември 1921)
"Всички хора да дойдат, не могат да ме накарат да подозирам себе си. Никой не е в състояние да ме застави да се докача. В мене докачение няма, защото аз зная, че Бог нито се променя, нито се изменя, Той е вечен." (Беседата "Без съмнение, без подозрение и без докачение" от 12 Март 1924)
"Днес аз проповядвам не само за вас, но за всички, които ме слушат. Като казвам, че и други ме слушат, аз разбирам следното: Вие сте антени и, ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите, че сте свързани с много същества от невидимия свят, които ме слушат чрез вас. Ако вие не ме разберете, те ще ме разберат. И ако говоря истината, като ме слушат, те казват: Така е! Ако не говоря истината, като ме слушат, те казват: Не е така! Тогава аз вземам мерки да се коригирам. Казвам: Милиони същества ме слушат. Дали вярвате в това, или не, то е друг въпрос. Аз слушам отвсякъде: и от Франция, и от Русия, и от Англия. Те слушат чрез антени, както вие слушате радиото. И Христос слуша, дали това, което говоря, е истина. Времето на лъжата е минало. Аз искам да прокарам истината." (Беседата "Него видя Исус" от 9 Ноември 1930)
„Например, сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21–22° под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това, в стаята ми е топло. Защо? Аз оставям прозорците си отворени, под специален ъгъл, вследствие на което, между въздушните частички става известно триене и в резултат на това, се образува топлина. Измени ли се тоя ъгъл, студът нахлува отвън и в стаята става студено.” (Беседата "На този камък" от 17 Февруари 1929)
„Следователно, ако в България има само един човек, който е свързан с Бога и живее според Неговите закони, той ще повдигне не само България, но и целия свят.” (Беседата "Който дойде при мене" от 16 Март 1924)
„Ние можем да изправим нашия свят, можем всички да живеем за Този живия Господ, Който е на земята. Аз съм дал на света десетгодишен срок, за да познаят, че Господ е жив и е на земята.” (Беседата "Ще живее" от 7 Декември 1919)
„Христос ми каза: "Ида да помогна на този народ, да разгледам всичките недоразумения и да разнебитя всичките препятстващи духове". Аз и Христос едно сме.” От книгата "Ходете във виделината". (Беседата от 24 Август 1912)
* * *
Поразителен е броят на случаите, в които Дънов се самоидентифицира с Бог, "божественото" и Христос, както и тези, в които проявява „магически” способности да дематериализира и материлизира тялото си. Именно те стоят в основата на специфичната „окултна” вяра на Бялото Братство в България. Сега на тях ще се спрем по-подробно, започвайки от следното негово ключово заявление:
„Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото, когато пожелая и да влизам пак. Аз искам да науча и вас на това изкуство. [...] Да направим опит: ще ме положите в гроба и след известно време, ако ме намерите там, аз не съм никакъв Учител. Ако аз пък ви положа в гроба и след време ви намеря там - и вие не сте никакви ученици. [...] Един светия и един Учител не стоят в гроба. Когато пръстта покрие ковчега, те дематериализират тялото си, което не е като на обикновения човек”. [41]
С това Дънов се сравнява със светиите и Учителите, без да каже с точност кои от тях има предвид, и директно заявява, че може да дематериализира тялото си след смъртта. И наистина, съдейки по следното сведени в книгата на Влад Пашов след смъртта му сякаш нещо такова се е случило, разказано от анонимен свидетел:
„Когато погребваха тялото на Учителя над ковчега бяха наслагали дебели дъски, за да не пада пръстта. След като насипаха земята върху дъските, братята и сестрите постепенно се разотидоха. Накрая останали само няколко души, между които били Славка и Георги Кайракови. Двамата разправиха: „По едно време от гроба чухме трясък от дъски, които се чупят, и пръстта започна да пропада. Дъските бяха толкова дебели талпи, че не биха могли да се строшат под тежестта на пръстта. По-късно обсъдихме и решихме, че в този момент Учителят е дематериализирал тялото си и силата, която се е получила от това, е произвела звука." Братята и сестрите отишли към салона, където в разговор брат Боев им казал, че Учителят не е в гроба, а е дематериализирал тялото си. Друга една сестра ми разказваше, че още когато тялото било в салона, тя видяла Учителя изправен на катедрата.”[42]
Този разказ е основополагащ за новата история на Бялото братство след смъртта на Петър Дънов, защото с него се презарежда старата вяра в неговите свъхчовешки умения на маг. От написаното излиза, благодарение на тях той се е само-възкресил от гроба, или, както е казано, дематериализирал се е. По този начин учениците на Дънов си обясняват разнеслия се трясък, сякаш за дематериализацията (изчезването на тялото) е било необходимо да се чупят дъските на ковчега. Което сякаш може да се обясни с горната мисъл-закана на Дънов: „Да направим опит: ще ме положите в гроба и след известно време, ако ме намерите там, аз не съм никакъв Учител. [...] Един светия и един Учител не стоят в гроба. Когато пръстта покрие ковчега, те дематериализират тялото си, което не е като на обикновения човек”.
Първо, обаче досега не е известно никой светия да е дематериализирал тялото си след смъртта, а дори напротив – останките на светиите, наречени мощи, са обект на особено почитание. Църквите, които ги съхраняват, са особено прочути, а в олтарите на католическите и православните от тях задължително се вграждат подобни „нетленни” частици. (Нетленен означава непреходен, за разлика от дематериализиран, което означава обратното.) Вярва се, че те имат чудотворно въздействие, а по-добре запазените такива мощи се излагат публично в съдове, наречени реликварии. (Виж снимката.) Своеобразни такива, както ще видим след малко, е оставил и Христос след възкресението си. Те, както и тези на всички останали светци не са се дематериализирали, както твърди Дънов, а дори напротив – те са видими за всички. Твърдение като неговото реално отрича тяхното съществуване.
Мощехранителницата и черепа на Свети Ив от Кермартин (1253-1303) в Трегуе, Франция
Казаното от Дънов за Учителите, с чиито тела той сравнява своето, също е неправдоподобно. Според Рудолф Щайнер, който дава най-подробна информация за тях, те са общо 12 на брой и според качествата на физическите си тела, се разделят на две групи. При едните то така се съхранява, че „смърт при тях не настъпва изобщо. Това са Учителите, на които лежи отговорността за прехода от една раса към друга.” [43] При другите, които са повечето, „то се използва столетия, дори хилядолетия.” [44] Пример за това е Християн Розенкройц, който живее «в същото тяло»:
„Изразът «в същото тяло» трябва да се разбира така: Когато разглеждаме физическото тяло, откриваме, че това, което го е съставлявало преди десет години, сега не се намира в него. Но съзнанието е останало същото. Всеки седем-осем години човекът заменя всички частици от физическотото си тяло, но съзнанието надживява това непрекъснато обменяне на физическите субстанции и остава през целия живот. Каквото преживяваме по този начин между раждането и смъртта, посветеният го прави така, че скоро след като умре, се ражда като дете в ново тяло. Но този път той го изминава напълно съзнателно. Съзнанието се пренася от едно въплътяване в друго. При посветения е налице дори физическата прилика, понеже душата съзнателно изгражда новото тяло, изхождайки от опитностите през предишното въплъщение. По този начин водачът на розенкройцерското обучение живее столетия наред.”[45]
Християн Розенкройц успява да постигне това благодарение на завоюваната от него степен Eques lapidis aurei или Рицар на Златния Камък при посвещението си през 1459 г. от водача на манихеите Манес. Тогава той става учител на розенкройцерския поток „отново и отново в същото тяло”. [46] За това говори и втория от розенкройцерските манифести – „Confessio Fraternitatis” („Веруюто на братството”) [47], в който е записано, че 120 години след неговата смърт през 1484 г. тялото му е намерено непокътнато в тайна гробница.
Оказва се, че един Учител като Хр. Розенкройц се ражда и умира по обикновения начин, но е в състояние така да контролира всички процеси във физическото си тяло, че от даден момент нататък, то не показва никакви признаци на стареене. Затова за повторната му поява на историческа сцена през 18 в. под името граф Сен Жермен Рудолф Щайнер казва:
„Ала граф Сен Жермен бил прав. Аз ще прибавя само още няколко неща, които са съвсем верни. В книги за граф Сен Жермен може да прочетете, че той умрял в 1784 г. в двора на ландграфа на Хесен, който по-късно става един от най-напредналите свободни масони. Ландграфът се грижил за него до край. Ала графиня д’Адемар разказва в своите мемоари, че той се появил пред нея много след 1784 г. и че тя го е видяла още шест пъти по-късно. Всъщност по онова време, в 1790 г., той бил с някои розенкройцери във Виена и казал – което е съвсем вярно, че трябва да се оттегли в Ориента за период от 85 години и че след това време хората отново ще усетят неговата дейност в Европа.” [48]
Случаят на Петър Дънов не отговаря на никой от изброените два случая с Учители, едните от които не умират въобще, а другите правят това по обикновения начин. Те обаче не дематериализират телата си, както твърди Дънов. Неговото тяло нито е безсмъртно, нито запазва младостта си, към което се добавя и следната подробност от неговата смърт, за която разказва приближеният му Галилей Величков[49]:
„Беше есенен, слънчев ден в Мърчаево. Учителят беше седнал на слънце. Обичаше да се пече. Аз се приближих до Него. Той кашляше често и изкарваше храчки. Отначало кашляше сухо, но накрая плюеше в кърпичката си пенливи храчки с розов оттенък. Аз ги поглеждам и казвам: "Учителю, тези храчки говорят за белодробно възпаление и за бронхопневмония." […] Учителят нищо не отговори. Мълчи. Аз Го поглеждам - лицето и тялото Му облени в пот и кашля със суха кашлица. Споделям опасенията си със сестра Савка, която е непрекъснато при Него. След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал. Това се забелязва от мнозина приятели. [...] Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено. Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късната ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната. Приятелите като Го виждат, изтръпват при мисълта за втора простуда. Така и става. Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му. Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено. […] Години се говореше, че Учителят е искал нарочно да си отиде, затова се е разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото си. Това го твърдеше Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала Учителят да казва: "Бавно върви процесът!" Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Разбрала, когато си заминал.” [50]
Смъртното ложе на Петър Дънов
Следва 2 част
Бележки:
[1] От латинското occultus – скрит, таен. Тук обаче няма да се занимаваме с неговия генезис, нито с по-старите му форми, а само с тези, които имат публичен характер днес
[2] Изцяло тайна организация, която няма нищо общо с други в публичното пространство, носещи нейното име
[3] Изд. къща 5Ф, София, 1992
[4] Изд. Литера принт, том. 2 и 3, Стара Загора, 2008
[5] Пашов, Вл. Цит. съч.м
[6] Пак там, стр. 28. Още по-драматична подобна история е разказана в сборника „Учителят, лечителят, пророкът” - том 2, главата „Повелител и Господ”: „1943 година е. Учителят и брат Галилей са били на полянката. Пристигат самолети-изтребители, очертават кръгове и се спущат над София, след тях пристигат бомбардировачи. Учителят насочва поглед към тях с голямо напрежение. Бомбардировачите отиват вече към обектите за бомбардиране. Учителят от напрежение се зачервява, започва да тече пот, кръв от лицето Му. Бомбардировачите изменят посоката си, вместо да пускат бомбите си над София, те се отстраняват на изток и заминават по посока на Пловдив и оттам са заминали за Румъния. С това Учителят отклонява определената бомбардировка над София. Да, това е, както Христос се е молил в Гетсиманската градина.”
[7] Пак там
[8] Пак там, стр. 11
[9] Пак там, стр. 13. Подобна или същата история, но в друг вариант фигурира и в сборника „Учителят, лечителят, пророкът” - том 2, стр. 100, Изд. Литера принт, Стара Загора, 2008. Тя гласи следното: „В първите години Учителят идва в Бургас. Там били Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов. Вникнати в разговор в някаква духовна работа, поизморили се, пък станало към 9-10 часа, огладнели. "Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал брат Пеню Киров с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, ги чакала вънка, парела. Когато видели баницата там, се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли я. Тогава Учителят казал: "Е, сега, брат Тодорчо, като най-млад, да отиде да плати баницата". Отишъл при баничаря. Баничарят рекъл: "Четири баници извадих - пък едната тава къде изчезна и се загуби? Никакъв човек нямаше край мене. Ама щом я плащаш, няма да се интересувам по-нататък." Прибрал парите и брат Тодорчо се върнал.” Разказчик: Георги Събев
[10] Пак там, стр. 51. В сборника „Учителят, Лечителят, Пророкът - т. 2, стр. 97, развръзката на тази история е разказана така: „Тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети. Уплашил се той и се завил през глава, но това не помага. Леглото почва да се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото легло се вдига чак до тавана. Духовете му показват изкуството си, забавляват се с него. Едва на разсъмване тези явления престават. Отива той на училище бледен, уморен, уплашен. Учителят онзи ден държи сказка. Пита го: "Имахте ли лична опитност?" - "Г-н Дънов, имах лична опитност, но моля Ви се, да не се повтаря повече.”
[11] Пак там, стр. 40
[12] Пак там, стр. 41
[13] Пак там, стр. 48
[14] Пак там, стр. 12
[15] Пак там, стр. 58
[16] Пак там, стр. 99
[17] Пак там, стр. 55. Подобна история е разказана на стр. 91 във втори том на „Учителят, лечителя, пророкът” (Стара Загора, 2008): „Една година кошерите на Изгрева дадоха много мед. Сестрите занесли питите на центрофугата в малкия салон, но не се сетили да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълнили салона. Какво да направят? Не могат да ги изгонят. Викат Учителя. Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Учителят има власт над всички земни твари и небесни обитатели”
[18] Пак там, стр. 59
[19] Пак там, стр. 105
[20] Пак там
[21] Пак там, стр. 85
[22] Пак там, стр. 87
[23] Пак там, стр. 88. В други две свидетелства Дънов предсказал земетресението в Търново в едно с данни за времетраенето, точния брой жерви и местата на разрушение
[24] Стр. 108 - 112
[25] Пак там
[26] Пак там, стр. 92
[27] Пак там, стр. 93
[28] Пак там, стр. 98
[29] Пак там, стр. 100
[30] Пак там, стр. 102
[31] Пак там, стр. 60
[32] Пак там, стр. 120
[33] Пак там, стр. 30
[34] Пак там, стр. 32
[35] Пак там
[36] C. G. Harrison , The Transcendental Universe: Six Lectures On Occult Science, Theosophy, And The Catholic Faith: Delivered Before The Berean Society, 1895
[37] Пак там, стр. 19
[38] „Учителят, Лечителят, Пророкът”, т.3 , главата „Повелител и Господ”
[39] Томалевски Г., „Учителя Беинса Дуно”, Алфиола, 2019
[40] Сп. "Душевно здраве", бр. 5-6, 1940
[41] Пашов, Влад. Цит. съч., цитирано от автора в предговора
[42] Пашов, Влад. Цит. съч., стр. 123
[43] Р. Щайнер, СЪбр. Съч. 99, лекцията от 29.05.1907 г.
[44] Пак там
[45] Р. Щайнер, Събр. Съч. 98, лекцията от 15.12.1907 г.
[46] Рудолф Щайнер, Събр. Съч. 99, лекция от 22.05.1907
[47] Публикуван в Касел, Германия през 1615, а в Бълагрия в сборника „Оригинални текстове на Розенкройцерите от XVI и XVII век”, „изд. Звездна къща”, София, 2001
[48] Щайнер, Р. Събр. Съч. 93, лекцията от 16.12.1904
[49] Виден съвременник-последовател на Петър Дънов, роден в Пловдив през 1909 г. Цигулар по образование. Умира в София през 1985 г.
[50] Сборника „Учителят, Лечителят, Пророкът”, 3. том, Стара Загора, 2008, главата „Заминаването на Учителя”
