Епохата на Водолея е понятие, което добива широко разпространение по време на разцвета на Хипи и Ню Ейдж движенията през 60-те и 70-те години на 20 в. В окултен смисъл то се употребява за първи път на Запад в книгите на английската писателка и контактьорка (от американското channeller) от средата на 20 в. Алис Бейли (1880-1949), които в основната си част са телепатично инспирирани от анонимен учител с име „Тибетеца”. В своята „Незавършена автобиография”[1] тя казва:

„През 1932 г., когато бяхме в Аскона, получих съобщение от Тибетеца, което беше публикувано през есента в брошурата, озаглавена „Новата група световни служители“. То беше епохално по своето значение, въпреки че едва малцина още осъзнават истинското му значение. Позицията на духовната Йерархия  [т.нар. Учители или Махатми] на нашата планета беше да се формира група, която да съдържа в себе си ядрото на задаващата се световна цивилизация и да се характеризира с качествата, отличаващи я през следващите 2500 години. Тези качества са преди всичко дух на приобщаване, силно желание за безкористно служене на ближните, плюс определено чувство за духовно ръководство, произтичащо от вътрешната страна на живота. Тази нова група световни служители има две подразделения. Първата част от групата има тясна връзка с духовната Йерархия. Съставена е от кандидати, работещи за ученичество под ръководството на някои от учениците на Учителите, които от своя страна са насочвани и ръководени от няколко световни ученици, чиято работа е толкова широкомащабна, че определено е международна. Тази група действа като определен посредник между духовната Йерархия на нашата планета и масата от човечеството. Чрез тях Учителите на Мъдростта, под ръководството на Христос, разработват гигантски планове за световното спасение. Този опит за повеждане на човечеството в нова и по-определена посока в много по-голям мащаб от досегашния става възможен с настъпването на епохата на Водолея. Тази епоха на Водолея е едновременно астрономическа и астрологическа по важност. Хората чуват направеното изявление, че ние сега преминаваме в знака Водолей, което означава, че от ъгъла на зодиака, който е въображаемият път на слънцето на небето, слънцето изглежда, че преминава през съзвездието Водолей. Това понастоящем е астрономически факт и няма нищо общо с астрологията.”[2]

   Смисълът на понятието Епоха на Водолея е един и същ с това на Нова Епоха, което става основа на движението Нова Епоха („Ню Ейдж”), добило популярност в края на 60-те години на 20 век. То също системно започва да се употребява в книгите на Бейли като синоним на Епохата на Водолея и означава настъпването на обявената от нейния Тибетец нова цивилизация. Тя трябва да има общо със зодиакалния знак Водолей, независимо, че Слънцето на пролетното равноденствие навлиза в него едва след около 350 години.[3] Няколко реда по-горе в биографията си Бейли датира самото начало на „всички тези проекти, [които] ако бъдат продължени с вдъхновението на Йерархията [Учителите] и в дух на истинско смирение и разбиране, допринасят за факторите в голямо духовно начинание, което Йерархията започна през 1925 г.” То не е маловажно, защото през същата година умира Рудолф Щайнер – последният публично изявен посветен в мистериите и надежден окултист, който неведнъж е заявявал, че се намира в непрекъсната връзка с Учителите и в частност с най-важният от тях за днешната културна епоха – Християн Розенкройц. С неговата смърт сякаш напред излиза друг ученик на Учителите – Тибетеца, който също твърди, че има връзка с Учителите.

„Достатъчно е да се каже, че аз съм тибетец и последовател на определено ниво, но това не говори много, защото всички са последователи, от най-скромния аспирант до самия Христос, а дори и отвъд Него. Живея във физическо тяло на тибетската граница като другите хора и понякога, когато другите ми задължения позволяват това (от екзотерична гледна точка), ръководя голяма група тибетски лами. Аз съм ваш брат, вървял по пътеката малко повече от средния ученик, и по този начин съм поел повече отговорности. [...] Не съм възрастен, доколкото възрастта обикновено се счита за важна при учителите, но не съм и млад и неопитен. Моята работа е да преподавам и разпространявам знанията на Неостаряващата Мъдрост, там където намеря отклик, и правя това от много години. Стремя се също да помагам на Учителя М. [Мория] и на Учителя К. Х. [Кутуми], когато ми се отдаде възможност за това, защото съм свързан с Тях и с Тяхната работа от много време.”[4]

От тези думи на Тибетеца става ясно, той е нещо като посланик на Махатмите Мория и Кутуми, за какъвто се определя и на други места – същите, които някога като него телепатично са въздействали върху основателката на Теософското общество Елена Блаватска. Сега не те самите, но с негова помощ започват да въздействат върху Алис Бейли, което води до появата на идеята за Епоха на Водолея, наречена по-късно масово Новата Епоха (New Age). И двете са подчинени на една друга идея на Тибетеца, която е същинската или централната в неговото „телепатично” творчество – а именно тази за свързаното с Новата епоха на Водолея Второ пришествие на Христос, което, според него, трябва да се осъществи през 20 в. Тя стои на дневен ред още от самото негово запознанство с Бейли, за което четем следното:

„На 19 ноември 1919 г. се свързах за първи път с Алис Бейли (с което много я ужасих и разтревожих) и оттогава работя непрестанно с нея. Книгите, които тогава имах предвид, са вече почти готови; различните етапи от работата, които бяха част от подготовката за Повторното идване на Христос, са се оформили и трябва да напредват с растящи темпове през следващите двадесет години. Двете основни идеи, които бе моя задача да представя на човечеството навсякъде по света, са надеждно утвърдени и те представляват далеч най-важният аспект на извършената от мен работа. Тези изложени идеи са: 1. Обявяването на съществуването (непознато до този момент) на Новата Група Световни Служители. Това е ефикасна група работници, посредници между Човечеството и Духовната Йерархия на планетата. 2. Наскоро направеното Съобщение, свързано с Повторното Идване на Христос и с непосредственото засилване на работата по подготовката за това. Всичко друго, направено от мен, служейки на Йерархията, е от второстепенно значение спрямо тези две изложения на духовни истини...”[5]

Повторното Идване на Христос или неговото Второ пришествие е всъщност това, което занимава Тибетеца през цялото време на неговия контакт с Алис Бейли. Той го нарича и „второ идване на Христос заедно с Неговите Ученици, а може да се нарече и проява на планетарната Йерархия или поява на Учителите на Мъдрост”[6], като под „ученици” в случая има предвид споменатите по-горе негови „световни служители”, които трябва да са част от неговите организационни структури (виж по-нататък). Така всъщност Епохата на Водолея или Новата Епоха на Тибетеца и Бейли е тази на Второто пришествие на Христос, чието начало е телепатично обявено през 1932 г. в Аскона, Италия.

     Алис Бейли

Разминаването във вижданията за Второто пришествие на Христос между Тибетеца и Рудолф Щайнер

Рудолф Щайнер посочва годината 1933 за начало на Второто пришествие на Христос. Той прави това на няколко пъти през живота си, единият от които е в една от последните му лекции, изнесена на 20.09.1924., в която казва: „Звярът ще бъде освободен от своя плен в недрата на Земята. Преди Етерния Христос да бъде правилно разпознат, човечеството първо ще трябва да се изправи лице в лице срещу звяра, който ще излезе от бездната през 1933.”[7] Въпросният „звяр” не е един и същ с Хитлер, но определено е свързан с неговата епоха, белязана от встъпването му в длъжност райхсканцлер на 29 януари 1933 г. Това може да се счита и като датата на началото на Второто пришествие на Христос в етерния свят, което в земен план парадоксално не бележи началото на период на радост и щастие, а на поредица от войни и ужаси, които като цяло не спират и до ден днешен.

Отношението на Тибетеца към Второто пришествие е крайно противоречиво. Свързването му с Епохата на Водолея, означава, че той го датира от 1932 г., което не е далеч от истината, ако приемем, че датировката на Р. Щайнер е вярна. Но за разлика от Щайнер, както и от евангелисти като Йоан и Марко[8], които определят Второто пришествие като „облачно”, небесно или етерно, той изказва една противоречива и в много отношения показателна прогноза – а именно, че ще бъде физическо! Тибетецът предсказва физическо второ явяване на Христос, а не етерно и това е неговото основно послание до публиката през 20 в. Като такова той го прокламира в публичното пространство, използвайки Алис Бейли и именно то е основния въпрос в телепатичните му откровения до нея, събрани в няколко книги. В тях той стига дотам да обяви, че когато настъпи това Пришествие на Христос, ще бъде отразявано дори по радиото и телевизията!

„...Христос може да дойде като Личност и да ходи сред хората както преди. Това все още не се е случило, но се изготвят планове, които да Му позволят да го направи. […] Христос е световният лечител и спасител. Той действа, защото е въплътената душа на цялата Реалност. Той действа днес, както е действал в Палестина преди две хиляди години – чрез групи. [...] Има един аспект на това завръщане на Христос, който никога не е бил засяган и за който никога не се е говорило. Това е факторът на това, което тази повторна поява сред хората, това връщане към външната ежедневна дейност, ще означава за Христос, когато Той се изправи пред нея. Как ще се почувства той, когато настъпи часът на Неговото явяване? […] Обучил Своите ученици, посветени и Новата група Световни служители, Той трябва да излезе напред и да заеме видно място на световната сцена; да вземе участие в голямата драма, която се играе там. Този път Той ще изиграе Своята роля не в неизвестност, както преди, а пред очите на целия свят. Поради малките мащаби на нашата планета и поради налагането на радиото, телевизията и бързината на комуникацията, отредената Му роля ще бъде наблюдавана от всички и това със сигурност трябва да всява известен ужас в него [?], представлявайки известни изпитания и основно приспособяване плюс болезнено и неизбежно преживяване.” [9]

Твърдението на Тибетеца, че Христос ще се инкарнира физически по време на Второто си пришествие влиза в противоречие с това на евангелистите и Рудолф Щайнер, които предсказват, че то ще бъде „облачно” или етерно. Последното означава, че Христос ще се появи в етерно тяло, а не във физическо, както твърди Тибетеца. Специално Щайнер на десетки места в творчеството си обръща вниманието на факта, че Христос повече няма да се яви физически пред хората, а (датирано от 1933) само етерно. Според него, смисълът на това е хората да достигнат до определено ясновидство, с което да го забележат, признаят и от там насетне да стават свидетели на неговите изяви, както и да станат равноправни граждани на духовния свят така, както са във физическия. Те трябва да развият това ясновидство по естествен път[ 10] и именно в това се състои техният напредък, който иначе не биха осъществили, ако Христос още веднъж се появи във физическо тяло. [11] Така Пришествието ще се осъществи в техните души, както и на земята като цяло.

„Тогава човешките същества ще се научат да виждат Христос, тъй като чрез това етерно виждане те ще израснат към Него, Той повече не слиза във физическо тяло, а само в етерно тяло. Следователно необходимо е за човешките същества да израснат нагоре към едно възприемане на Христос, защото Христос е казал истината, когато е казал: „Аз съм с вас винаги, дори до края на земята”. [12]

Виждането на етерното тяло на Христос е същинската цел на Второто пришествие, на което Рудолф Щайнер посвещава живота си. Той му отделя огромно внимание – също като Тибетеца, заради което къса отношенията си с водещите по негово време теософи, които през 1910 г. налагат индиеца Кришнамурти като човека, в когото ще се инкарнира Христос.[13] Това е едно парадоксално очакване, в което те наистина вярват, както вярват и на друго такова: идентичността на Христос с т.нар. Световен Учител Бодисатва Майтрея[14], чиято поява през 20 в. е предсказана от Елена Блаватска. Парадоксално е, че Тибетеца е в единомислие с тях, казвайки:

„Световният Учител, казва той, е онова Велико Същество, Което християнинът нарича Христос. Той е познат на Изток като Бодхисатва и бог Майтрея”[15]

С това, както и с други подобни твърдения, Тибетеца застава на страната на Теософското общество в спора му с Р. Щайнер за същността на Второто пришествие на Христос и връзката му с Бодисатва Майтрея. По негово време той вече би трябвало да се е изяснил, особено след напускането на Кришнамурти на Теософското общество през 1929 г., но независимо от това, Тибетеца продължава да застъпва неоправданата теософска идея. Това също заблуждава хората, че Христос ще се инкарнира физически – този път конкретно в тялото на Майтрея.

Екстернализацията на Христос и Учителите

С това е свързана и една друга странност на Тибетеца – поредицата от негови твърдения, че Учителите ще създадат до края на 20 в. движения и организации, с които да подготвят физическото явяване на Христос, както и..тяхното собствено.

“След петдесет години нуждата от истински психически и съзнателни медиуми като Елена (Блаватска) например, ще бъде много голяма, ако плановете на Учителите бъдат осъществени и трябва да бъде създадено движение, което да осъществи подготовката за идването на Този, Когото всички народи чакат.”[16]  

Това, за което говори Тибетеца, е мрежата от негови и на Бейли световни служители (единици), спомената като толква важна в началото, както и други подобни, за които ще стане въпрос по-нататък. Той твърди, че както веднага, така и към края на 20 в. ще се появят хора, които ще сложат началото на „структурата и на тъканта на Новата Епоха.”[17] За нея имало определени предпоставки, които били мечта на по-възвишените мислители (кои са те, не става ясно) и които щяли да разгърнат новата цивилизация. Тя, от своя страна, щяла да бъде групова – такава на груповото взаимодействие, груповия идеализъм и груповото съзнание, според намеренията на Учителите. Тибетеца нарича това „Планът”[18], който включва „бавното и внимателно” формиране на въпросната нова група, която щяла да ръководи или открива, както казва той, Новата Епоха.[19] Тибетецът нарича това и „опит за екстернализация на Йерархията на физическо поле или едно малко действащо подобие на тази субективна по своята същност структура.”[20]

Екстернализацията на Йерархията от своя страна е свързана с възстановяването на Мистериите, които щяли да действат в четири основни насоки: 1. Създаване и оживяване на нова световна религия. 2. Постепенна реорганизация на обществения ред, който е освободен от потисничество, преследване на малцинства, материализъм и надменност. 3. Тържествено публично откриване на системата за посвещение. 4. Екзотеричното обучение на последователите и на човечеството в нов цикъл.[21]

С други думи, на света му предстои мощно мистерийно развитие, водено лично от „Йерархията”. Странното е, че реално то не се случва в края на 20 в., за когато е предвидено, нито днес. Най-малко от всичко Учителите са се оповестили публично в контекста на въпросното световно движение от служители, с което е трябвало да се занимаят Учителят М (Мория)., Учителят К. Х. (Кутуми), както и Учителят Исус (липсва Учителя Християн Розенкройц, което е странно на фона на това, че той отговаря за настоящата епоха). И други Учители щели да участват, но споменатите били тези „с Чиито имена и задължения хората трябва да се запознаят, когато има такава възможност...”[22]

И  тогава „съвсем определено тук мога да ви уверя, че преди идването на Христос ще се извършат промени, така че начело на всички големи организации ще застане или Учител, или посветен...”[23] Това Тибетеца нарича “екстернализация на Йерархията” и на нея той е посветил цяла книга с това заглавие.[24] Според нейния замисъл или „Планът”, външно изявените Учители щяли да определят ръководителите на големите окултни групи, вкл. масоните в света и различни разделения на Църквата. Те щяли да подготвят възникването на подходящите условия, за да може Христос да се движи „свободно сред хората, в телесно Присъствие”[25].

Именно до последното „телесно Присъстиве” опира всичко в изявленията на Тибетеца. То е изявата на Христос във физическо тяло, което звучи много благородно и възвишено, но е подвеждащо и даже невярно предвид казаното от Р. Щайнер и Евангелията, че Христос ще се изяви по нефизически начин. То е невярно и по отношение на споменатите Учители, които и до днес липсват в обществения живот на Земята, както въобще и винаги са липсвали във външен исторически план с едно изключение – моментната обществена поява на Християн Розенкройц през 18 в.

Портрет на Християн Розенкройц

Подобна историческа поява на Учителите, каквато е предсказана от Тибетеца, в която те заемат ръководни световни постове, е малко вероятна, даже невъзможна предвид казаното от Р. Щайнер, че когато става въпрос за вдъхновяването на окултния живот, те са тези, които „имат думата”. Но що се отнася до външните измерения на това или до организацията на едно общество като Теософското или Антропософското, те мълчат. Нея те оставят в ръцете на тези, които живеят на физическия план.

„Когато става дума за духовния живот, тогава Учителите говорят; когато става въпрос за организацията, тъй като са възможни грешки, тогава Учителите мълчат.”[26]

Самият Щайнер, макар и да не е учител от ранга на Учителите, спазва принципа за ненамеса в организационната дейност на Антропософското общество, а в момента, в който решава да го пристъпи, заемайки поста негов председател, става обект на покушение, вследствие на което умира.[27] Смъртта му, както изглежда, е следствие именно от пристъпването на въпросния строго окултен принцип, който не е известно да е бил престъпен от никой от Учителите.[28]

Създадените от Алис Бейли организации са Луцис Тръст (Lucis Trust), Школата на Арканите, предлагаща курсове по медитация и окултизъм от клоновете в Ню Йорк, Женева, Лондон и Буенос Айрес, и тази на т.нар. „Триъгълници”. Последната е особено интересна с идеята си да събира групи от хора от по трима човека, които всеки ден да се свързват помежду си мислено за няколко минути. Могат да съществуват и „междуградски” и международни „триъгълници”, в които всеки ден хората в тях да се концентрират и свързват мислено едни с други, както и с други триъгълници. Смисълът на това е „Великия призив”, предаден телепатично от Тибетеца, който твърди, че го е получил от Махатмите и самия Христос.  Той представлява молитва за завръщането на Христос на Земята, в която се казва:

От извора на Светлината в ума на Бога

Да бликне светлина в ума човешки -

Да слезе Светлината на Земята.

От извора на Любовта в сърцето Божие,

Любов да бликне към човешките сърца -

Христос да се завърне на Земята.

От центъра, където Божията воля знаят,

Цел малките човешки воли нека води -

Учителите тази цел познават и ъ служат.

От центъра, наричан Род човешки, нека

на Любовта и Светлината Промисълът се изпълни,

И нека той да запечата портата на злото.

И нека Светлина, Любов и Сила

Възстановяват Промисъла на Земята.

И до днес централата на движението на Алис Бейли поставя знак на равенство между призовавания в тази молитва Христос и Световния Учител, наричан също Пришестващият, Господ Майтрея, Имам Махди, Аватар Калки и Бодисатва.[29] Молитвата-призив към него се появява през 1939 г. и постепенно става популярна в Ню Ейдж движението през 60-те и 70-те години на 20 в. То от своя страна се състои от самоорганизиращи се многобройни групи и организации по цял свят (предимно англоезичния), едни от най-важните от които са Фондация „Финдхорн” (популярна в Бялото Братство в България), Универсалната и Триумфална църква, Новия Световен алианс, Института Есален, Калифорнийския институт за интегрални изследвания, обществото Еранос, Първия Земен Батальон и много други, някои от които са представени в Белия дом и ООН. Общовалидна за всички тях е вярата в различните природни и божествени същества, както и в Махатмите, с които обичайната приета форма на общуване е телепатията или контактьорството. Типично тяхно схващане е, че големият технологичен напредък през последните векове, съпроводен с духовно израждане, отстъпва на една нова, духовна епоха, която е тази на Водолея. Р. Щайнер обаче твърди точно обратното – материализмът все повече ще нараства през следващите няколко столетия и хората не трябва да се подвеждат по противното.

Вдъхновеният от Тибетеца с помощта на Алис Бейли „ню ейдж” окултизъм добива широко разпространение с милиони последователи в цял свят и инициативи, които са широко отразени медийно, както и такива, подкрепени от Белия дом, ООН и ЮНЕСКО. В него се преливат идеи на много други окултисти и псевдоокултисти като Елена Блаватска, Алистър Кроули, Гурджиев, Албърт Пайк, Менли Хол, Бенджамин Крем, Карлос Кастанеда, Кенет Грант, Макс Хайндел, Ошо, Елифас Леви, Сведенборг и други, които общо взето по никакъв начин не допринасят за изострянето на вниманието на обществото към проблема с Пришествието на Христос. Такова не е и отбелязано в публичното пространство през това време.

Несигурността на Второто пришествие

Mежду 1919 и 1949 г. Алис Бейли издава двадесет и четири книги, включително и автобиография, деветнадесет от които са телепатично предадени от Тибетеца, наричен също Джуал Кхул. Повечето от тях са посветени на разработването на “Планът” – създаването на структура от световни служители, каквато обаче не се откроява в обществен план през 20 в. Тя трябва да бъде покрепена от самите Учители, но това явно не се случва. Последните не се появяват в обществен план, още по-малко начело на големи публични и езотерични организации като Църквата, масонството и др. Подобни обещания и прогнози отвличат общественото внимание (доколкото е имало такова) от по-финия етерен, „Христов” план към грубия физически или организационен.

Друга характерна особеност на посланията на Тибетеца е тази, че той по никакъв начин не се съмнява в успеха на Епохата на Водолея, Новата Епоха или тази на Второто пришествие на Христос. Той счита всички тях за нещо неизбежно и неминуемо, което при всички положения ще се случи. Това обаче също е невярно и подвеждащо, защото, както вече пролича от изявленията на Рудолф Щайнер, Второто пришествие много лесно може да бъде пропуснато или пренебрегнато. Той предупреждава, че свързаните с това „но­во­по­явя­ва­щите се способности, от­на­ча­ло ед­ва забележими, да не бъ­дат пре­неб­рег­на­ти и за­гу­бе­ни за чо­ве­чес­т­во­то и бла­гос­ло­ве­ни с та­зи но­ва си­ла на виж­да­не да не бъ­дат счи­та­ни за фан­тазьо­ри и глуп­ци, а вмес­то то­ва да имат под­к­ре­па­та и раз­би­ра­не­то на ед­на мал­ка гру­па хора [антропософите], ко­ито чрез тях­на­та об­ща цел мо­гат да пре­дот­в­ра­тят те­зи де­ли­кат­ни ду­шев­ни се­ме­на и ду­шев­ни ка­чес­т­ва да не бъ­дат гру­бо по­тъп­ка­ни до смърт по­ра­ди лип­са на чо­веш­ко разбиране.”[30]

„Това е, ко­ето за­поч­ва ка­то ха­рак­тер­на чер­та на Но­ва­та епо­ха и ще се про­яви меж­ду 1930 и 1940 г. до 1945 г. в пър­ви­те пред­шес­т­ве­ни­ци сред чо­веш­ки­те същества, ко­ито имат те­зи способности.  Ако чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва са внимателни, те ще пре­жи­ве­ят то­ва съ­би­тие по пъ­тя за Дамаск чрез пря­ко ду­хов­но наб­лю­де­ние и чрез не­го ще по­лу­чат яс­но­та и ис­ти­на за Христовото Събитие.”[31]

Както се вижда, Р. Щайнер също говори за нова епоха във връзка с появата на Христос, но изрично отправя предупреждението, че тя може и да не се случи, ако хората не са внимателни и свързаното с нея ясновидство не бъде оценено подобаващо. Времевият откъс от 1930 до 1945, включващ 1933 г. парадоксално съвпада с подготовката, избухването и протичането на Втората Световна война, ключова роля в която играе Адолф Хитлер – антиподът на Христос, който в земен план се опитва да постигне обединение на човечеството под диктата на арийската раса.

Рудолф Щайнер казва и това, че „може би именно в наше време, в нашия век, когато се решава голяма част от това, което има значение за еволюцията на човечеството....”[32], което показва крайния срок за осъществяване на Пришествието, за което на друго място казва, че „все още би могло да се изпълни, ако хората се обърнат към духовен живот преди началото на 3-тото хилядолетие. А както е известно, 3-тото хилядолетие започва през 2000 год.”[33] За успеха на Пришествието в душите на хората той дава определен срок и това е краят на 20 в. Ако той не бъде изпълнен, „тогава материалистите ще триумфират и ще кажат: Да, наистина имаше известен брой глупаци, но няма признаци от великите събития, които се очакваха.[34]”

Това означава, че осъществяването на Второто пришествие в душите на хората е свързано с неговото отчитане от определен (достатъчен) брой от тях, както и признаването му от друг определен (и достатъчен) брой хора от обществото като цяло. Защото този вид Пришествие е предназначено за масовата публика и тя е тази, която трябва да го приеме, преодолявайки всички възможни препятствия, или отхвърли. Ако го приеме, а не го осмее, тогава свързаното с него ясновиждане ще се разпространява все повече през следващите хилядолетия, достигайки достатъчен[35], според Щайнер, размер. Също според него, човечеството трябва да направи всичко възможно да предотврати възможността за пропуск на това събитие през времето, което „остава на разположение”![36] На него трябва да му се помогне да узрее за развиването на новите ясновидски способности, в противен случай то ще трябва да чака още много дълго време за подобна възможност. [37]

„Наистина ни­що няма да стане, ако не­об­хо­ди­ми­те спо­соб­нос­ти бъ­дат по­тъп­ка­ни до смърт. Ако те­зи спо­соб­нос­ти не ста­нат явни в сре­да­та на XX сто­ле­тие, то­ва съв­сем ня­ма да бъ­де доказателство, че чо­веш­ко­то съ­щес­т­во не е надарено с тях, а са­мо ще докаже, че чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва са по­тъп­ка­ли мла­ди­те издънки. Това, ко­ето опи­сах­ме днес съ­щес­т­ву­ва и мо­же да се раз­вие са­мо ако чо­ве­чес­т­во­то го же­лае.” [38]

Новите ясновидски способности Щайнер нарича  „ес­тес­т­ве­но все­мир­но чо­веш­ко качество”[39], без което чове­чес­т­во­то „ще из­пад­не в ма­те­ри­алис­тич­ното блато”.[40] „Ако те­зи спо­соб­нос­ти не ста­нат явни в сре­да­та на 20 век, то­ва съв­сем ня­ма да бъ­де доказателство, че чо­веш­ко­то съ­щес­т­во не е надарено с тях, а са­мо ще докаже, че чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва са по­тъп­ка­ли мла­ди­те издънки. Това, ко­ето опи­сах­ме днес съ­щес­т­ву­ва и мо­же да се раз­вие, са­мо ако чо­ве­чес­т­во­то го же­лае.” [41]

Всичко това означава, че Второто пришествие не е задължително, а зависи от желанието на човечеството – основно през 20 в., както и от неговата информираност, да придобие, изкове и затвърди предлаганите му ясновидски (също  ясночуващи в известна степен) качества под водачеството на Христос, или да ги отхвърли. То е свободно да реши иска или не иска това, но ако „игнорира това събитие на връщането на Христос, виждането на Христос в етерно тяло ще се ограничи само за тези, които чрез езотерично обучение се окажат достойни да се издигнат до такава опитност. Но великото събитие, възможността тези способности да бъдат придобити от човечеството като цяло и да може посредством тези естествено развити способности да бъде разбрано от всички хора, няма да бъде възможно още дълго време.” [42]

Последното загатва за това, какво ще се случи, ако човечеството пропусне да развие или отхвърли естествените ясновидските способности. Тогава те (евентуално) ще могат да бъдат развити по изкуствен начин – чрез езотерично или мистерийно посвещение, за каквото отваря дума също Тибетеца. Но при всички положения Второто пришествие не е неизбежно, както представя нещата той, нито евентуалните мистерийни бъдещи школи непременно трябва да бъдат публични. Успехът на Пришествието е условен и пожелателен, а не абсолютен, което особено що се отнася до 20 в., след което той става несигурен и даже невъзможен.

Подмяната на Христос с Ариман

Христос няма да дойде духовно, ако човечеството не е подготвено за това, твърди Рудолф Щайнер[43]. Това означава съзнателното очакване от поне малка част от човечеството на един етерен Христос, а не такъв, който е във физическо тяло. Забелязването му щеше да бъде по-лесно и вероятно безпроблемно, ако срещу него не действаха два фактора: несъзнателен и съзнателен. Първият от тях е инерцията на материалистическото светоусещане от последните няколко столетия, която по естествен начин насочва вниманието на хората единствено към външния свят. До средата на 19 в. тя има прогресивен характер и е напълно основателна, защото позволява развиването на самостоятелния Аз като функция от взаимотношенията с физическия свят без той да е „притесняван” от нищо „духовно” като Бог, Христос и пр. –неща, които днес за повечето от нашите съвременници са загадка (често пъти отблъскваща). Според изследователи като Рудолф Щайнер западната цивилизация достига връхната точка на това развитие в средата на 19 в., след което в името на неговото преобръщане и насочване в руслото на духовното е стартиран проект. Той цели одухотворяването на обществото със средствата на спиритизма, но скоро след започването си завършва с провал, за който ще разкажем по-нататък.

Вторият фактор действа напълно съзнателно и е свързан със средите на англо-американското окултно масонство. Последното има за цел да отнеме на човечеството като цяло възможността да стане свидетел на Второто пришествие на Христос в етерния свят, или, с други думи казано, по определени причини, свързани с човешката свобода на избора, те са против безпроблемното разпространение на естествената, „народна” форма на ясновидство, стимулирано от Христова поява през 20 в.

„Онези братства [44], които искат да затворят душите на хората в материалистичната сфера, имат стремежа да попречат Христос да бъде забелязан през 20. век. Те имат стремежите да предоставят сферата на влияние, която трябва да е предоставена на Христос в 20. век, на друго същество. Има западни братства, които се стремят да оспорят Христовия импулс и на негово място да поставят друга индивидуалност, която никога не се е въплътявала, а е била само една етерна индивидуалност с подчертано ариманическа природа. Те искат да нарекат това друго същество с името Христос.[45]

Тук ясно личат двете места в двете последователни изречения, в които Щайнер набляга на важността на 20 в. Те визират желанието на въпросните братства именно през 20 в. да предотвратят забелязването на етерния Христос от масовата част от публиката (за другата, „избрана” половина, Щайнер не казва нищо). В 20 в. те залагат на възможността вместо Христос да бъде лансирано едно друго Същество – такова с „подчертано ариманическа природа”, което никога преди това не се е прераждало физически. Несъмнено става въпрос за самия Ариман, който никога досега не се е раждал във физическия свят, но смята да го направи в скоро време. Р. Щайнер подробно разяснява това в цикъла от лекции под номер 193.

Решаващ във всичко това е 20 в. и именно към него или неговия край насочва вниманието също и Тибетеца. Неговите идеи реално постигат това да накарат хората да започнат да очакват един физически феномен – уж роденият по обикновения начин Христос, а не такъв, който е в етерно тяло и който може да бъде възприеман ясновидски. Това по същество ги затваря в земната област! Но прогнозирането на едно физическо пришествие на Христос през 20 в., освен че отклонява вниманието встрани от етерния свят, подготвя почвата и за налагането на неговия сурогат във физическия – а именно въпросното същество с подчертано ариманичен характер, което всъщност е самият Ариман. Задаващият се в обозримо бъдеще Ариман ще се инкарнира във физическо тяло и именно той е този, който е подпомогнат от Тибетеца в синхрон с намеренията на братствата, които искат да го обявят за втория Христос. За това спомага противоречивата идеология на Тибетеца, която действа двупосочно: от една страна приковава погледа към земята, откъсвайки хората от „небето”, където още по негово време започва да се изявява Христос, а от друга, чрез оповестяването на една бъдеща негова физическа инкарнация създава предпоставки за „подмяната” му с друго, физически проявено същество, каквото ще бъде Ариман. В разгара на кампанията на Тибетеца по подготовката на пришествието на Христос, той самият вече пришества на Небето, но Тибетеца мълчи за него. Вместо това, той лъже, че Пришествието се очаква и ще бъде физическо!

Реално действията на Тибетеца са в пълен синхрон с политиката на англо-саксонския окултизъм на потулване на Второто пришествие на Христос и свързаните с него ясновидски способности, както и на замяната му с изявата на Ариман. Парадоксалното е, че те са в унисон и с намеренията на самия Ариман, който по време на своята инкарнация ще основе школа за ясновидци по подобие на „естествената” школа на Христос. В нея, също като в тази на Христос, няма да има нужда от предварителна подготовка, каквато е задължителна в мистерийните школи [46] и в това отношение той ще имитира Христос. Той ще предизвиква ясновидство в неподготвени хора, но с тази разлика, че при него неподготвеността ще се отрази на качеството на полученото ясновидство, което при всеки ще води до различни, „неверни”, субективно оцветени визии. Това ще доведе до много конфликти, които няма как да бъдат разрешени поради липсата на единен критерий или стандарт за истинност. Такъв е бъдещият ариманичен сценарий, за който говори Р. Щайнер и който би трябвало да се различава от „спонтанния” на Христос. Как точно ще изглежда той обаче, никой не знае.

Такъв стандарт, разбира се, има във всяка сериозна мистерийна школа, каквато е единствено съществуващата днес тайна розенкройцерска школа, в която е посветен Рудолф Щайнер. Но в тази на Ариман на Земята в близко бъдеще, той ще се изяви като истинска сянка на Христос, или с други думи като Антихрист който ще опорочи всеки истински ясновидски потенциал. Според нас, този мотив е разработен във филма „Матрицата”, в който агент Смит (Ариман) превръща насила сътрудниците си в ясновидци, какъвто е той самият.

Ако бъдат реализирани действията на англо-американските братства, те ще подпомогнат изявата на Ариман на земята за сметка на Христос. [47] Именно в тази посока действат идеите или внушенията на Тибетеца, което ни кара да мислим, че той е част от техния проект, зает с това да предотврати ефектите на Второто пришествие. За това говори и стилът на телепатичното вдъхновение на Тибетеца, въвеждащо контактьора в заблуждение. Той е един и същ с този на масонството от средата на 19 в., когато се извършват манипулациите с медиумите. Те са разкрити публично първо от английския окултист C. G. Harrison [48] през 1896 г., а след това и от Рудолф Щайнер, който подробно развива въпроса в цикъла лекции „Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура”[49]. Там той заявява, че направеният в средата на 19 в. опит за одухотворяване на човечеството чрез използването на сведения, добити по медиумистичен път, се проваля заради „овладяването” му от крайно левите западни окултни братства. Специалният им метод за сугестиране на медиумите води до оц­ве­тяване или примесване на съобщенията им с техни собствени. Медиумите смятат, че получават такива от света на мъртвите, но всъщност те са им внушени от „посветени, ко­ито са в близък и по-да­ле­чен кон­такт с тях. Всич­ко е било предизвикано от те­зи пос­ве­те­ни и е било оц­ве­тявано с техните те­ори­и, с ко­ито са ис­кали да пос­та­вят ме­ди­умите под контрол. Желанието […] е било да се на­ка­рат хо­ра­та да разберат, че на­ис­ти­на има ду­хо­вен свят. Това е, ко­ето се е ис­кало да се внуши. Но ко­га­то онези, ко­ито са си мис­лели, че могат да ръ­ко­во­дят нещата, ги из­пускат, окул­тис­ти­те от край­на­та ле­ви­ца[50] овла­дяват положението и правят така, че ме­ди­уми­те [...] да съ­об­щават техните те­ории и въз­г­ле­ди на света. [...] Такова бе по­ло­же­ни­ето с раз­ви­ти­ето на окул­тиз­ма през 40-те, 50-те и до­ри 60-те го­ди­ни на XIX век.”[51]

Тази техника за сугестия, приложена от левите братства върху медиумите, се владее от Тибетеца и с нея той заблуждава медиума си – Алис Бейли. Както личи от всичкоказано дотук, той я залива с невярна информация, с което я подвежда. Уж произлизаща от „Йерархията”, тя всъщност е плод на неговите (или тези на неговото братство) користи помисли. Уменията за това явно са специални и Щайнер, както и Харисън, ги приписват само и единствено на хората от въпросните братства. Това означава, че Тибетеца трябва да е бил част от тях. Както ще видим след малко, Щайнер нарича тези братства „високостепенни”, или, с други думи, масонски, което означава, че Тибетеца трябва да е бил масон.

Изпращането на фалшиви съобщения от името на Учителите до избрани медиуми също е патент на въпросните братства. Той е въведен първо от един техен член, който, чрез познатата му технология за упражняване на сугестия, започва да заблуждава Елена Блаватска, представяйки се за двама от Махатмите. Оцветената, за наше съжаление, повече неразличим начин информация води до появата на книгата й „Тайната доктрина” (1888), за което съобщават Харисън и Щайнер, вторият от които нарича фалшификатора псевдомахатма, напуснал определено американско (масонско) братство от високите степени. В името на своите интереси той започнал да изпраща фалшиви съобщения до Блаватска.

„След ка­то он­зи Махатма, оз­на­чен с ини­ци­али­те „КН” [Kuthumi]), уп­раж­ня­вал за из­вес­т­но вре­ме по­ло­жи­тел­но вли­яние вър­ху нея [Блаватска], той бил под­ме­нен пос­ред­с­т­вом раз­ни ин­т­ри­ги от друг, кой­то бил шпи­онин в ръ­це­те на определена служба. Той бил из­бя­гал от окул­т­ните братства, в чи­ито ви­со­ки степени бил посветен, та­ка че ка­то „ма­хат­ма” стоял на зад­ен план и пос­ред­с­т­вом Блаватска пос­тигал това, което възнамерявал.” [52]

Освен Блаватска, жертви на такива (масонски) манипулации, използващи имената на Учителите стават и редица други членове на Теософското общество, сред които Пол Синет, Чарлс Ледбитер, Хюм, Кришнамурти и др. [53] Накрая на редицата е и подобната на Алис Бейли руска контактьорка Елена Рьорих, чието учение Агни йога е вдъхновено от подобен фалшификатор, представящ се в съзнанието й като Махатма Кутуми и Махатма Мория. [54] Характерна особеност на нейния рьорихизъм, в чийто център е Агни йога, е това, че той е признат от ООН и стимулиран официално от американското правителство. Това сочи, че зад него стоят такива масонски кръгове, каквито създават и Американската държава. [55] Подобна е съдбата и на учението на Тибетеца, което покрай Lucis Trust и многото Ню Ейдж движения, произлезли от него, добива признание както от ООН, така и от редица други международни организации.

С изявите си Тибетеца подвежда и дезориентира преобладаващата част от духовно ориентираното човечество през така важната втора половина на 20 в., а останалото, което не е толкова духовно ориентирано, доколкото то въобще разбира за тях, отблъсква със своята несъстоятелност. Подходът му носи белезите на окултно-масонския „професионализъм” в областта на медиумните манипулации, който той използва и доразвива, представяйки се за послушник на Махатмите.

Тибетеца на Алис Бейли е също този, който полага основите на най-масовата форма на публичен (псевдо)окултизъм – Ню Ейдж-а, смесващ различни, всевъзможни влияния от всякакви наподобяващи окултизъм учения и течения. Сред тях някои са основани на контактьорството, което е доказало своята неблагонадеждност, но което е валидно и до ден днешен, вкл. и в България.

Учението на Тибетеца създава илюзията, че революционизира света, но всъщност то приспива съзнанието на тези, които му вярват. Ефимерните му „единици за служене” имитират подготовката, доколкото въобще е имало такава, за настъпването на царството на Христос на Земята в края на 20 в., ръководена директно от въплътените Учители. Такова обаче така и не възниква, за сметка на все по-задълбочаващи се глобалистични тенденции, които днес водят до идеи като тази за всеобщ Голям рестарт (Great Reset) след кризата с коронавируса през 2020 г., родена от основателя на Световния икономически форум в Давос, Швейцария Клаус Шваб. Тя е изложена в книгата му „Ковид – 19: Големия рестарт” [56], която претендира, че полага основата на нова епоха! Това става сякаш за сметка на другата Нова Епоха – тази на Христос, обещана от Тибетеца, но невидяна от никого.

В крайна сметка, с авторитета си на питомник на Учителите Тибетеца заставя цели части от генерации от хора на Запад да му вярват, докато други са отблъснати от неговите неподплатени и несбъднали се в крайна сметка обещания за световен мир, разбирателство между народите, равенство и пр. В това време на Изток действа подобният по форма рьорихизъм (Агни йога), въвел в заблуда цели източно-европейски правителства и особено българското, което в лицето на Людмила Живкова в края на 70-те години решава да го въведе на държавно ниво в областта на културата.[57] Толкова далекобойна е окултно-масонската „артилерия”! Несъмнено тя продължава да стреля и днес, по същия неуловим за масите и светските елити начин както преди!...

Бележки:

[1] Alice A. Bailey, The Unfinished Autobiography , Chapter VI - part 1, Lucis Publishing Companies, 1951

[2] Alice Bailey, цит. съч.

[3] Тибетеца много точно и явно неслучайно датира новата епоха от 1932 г., но я свързва погрешно с тази на Водолея. Тя неправилно означена като такава както астрологически, така и окултно, защото астрономически ще настъпи след около 350 г., а окултно, според Р. Щайнер едва през 3573 г.

 

[4] Алис Бейли, „Посланията на Тибетеца”, част 1, „Гуторанов и син”, София, 1995, стр. 9

[5] Бейли, Алис., Посланията на тибетеца. Част 2. Изд. Гуторанов и син, София, 1996, главата ”Учителят Джуал Кхул”

[6] Бейли, Алис., Посланията на тибетеца. Част 2. Изд. Гуторанов и син, София, 1996, главата „Планът”

[7] Щайнер, Р., Събр. Съч. 346, 16. лекция

[8] “Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него”. (Откр. 1, 5–7) Както и Марко: „Тогава ще видят Сина Человечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.“ (Марко 13:26). Основният смисъл на „облаците“ е, че Христос ще се появи в астралния свят, а не като човек от плът и кръв

[9] Alice Bailey, The reappearance of the Christ - Chapter three, Lucis Publishing Companies, 1949

[10] Щайнер, Р., Събр. Съч. 118

[11] Щайнер, Р. Събр. Съч. 130

[12] Щайнер, Р. Събр. Съч. 118

[13] Тази идея се оказва илюзорна, за което говори фактът, че с наближаването на възраст от 30 години Кришнамурти се дистанцира от нея като напуска Теософското общество

[14] Бялото Братство в България разглежда Петър Дънов като такова проявление. Виж повече на адрес: https://bgmart.blog.bg/drugi/2020/05/18/bodisatva-li-e-bil-petyr-dynov-uchitelia.1711249

[15] Бейли, Алис., Посланията на тибетеца. Част 2. Изд. Гуторанов и син, София, 1996, главата „Христос”

[16] Бейли А., Трактат за космическия огън, ИК „Виделина”, С., 2019

[17] Бейли, Алис., Посланията на тибетеца. Част 1. Изд. Гуторанов и син, София, 1996, главата „Новата епоха”

[18] Пак там

[19] Бейли, Алис., Посланията на тибетеца. Част 1. Изд. Гуторанов и син, София, 1996, главата „Новата група Световни служители”

[20] Пак там

[21] Бейли, Алис., Посланията на тибетеца. Част 1. Изд. Гуторанов и син, София, 1996, главата „ЙЕРАРХИЯТА: ЕКСТЕРНАЛИЗАЦИЯ”

[22] Бейли, Алис., Посланията на тибетеца. Част 2. Изд. Гуторанов и син, София, 1996, главата ”Христос: повторно явяване”

[23] Пак там

[24] Bailey, Alice A.; Khul, Djwhal, The Externalisation of the Hierarchy, Lucis Trust, 1957

[25] Бейли, Алис., Посланията на тибетеца. Част 2. Изд. Гуторанов и син, София, 1996, главата ”Христос: повторно явяване”

[26] Щайнер, Р., Събр. Съч. 93, лекцията от 22 октомври 1905

[27] Това става в края на 1923 г. на деня след преосноваването на Антропософското общество, когато е отровен от човек от средите на американското окултно масонство. Вследствие на това той заболява и година и два месеца по-късно умира. Според съпругата му Мария Щайнер смъртта му настъпва вследствие на това отравяне 

[28] Еренфрид Пфайфър, който е един от най-близките ученици на Р. Щайнер, казва за него в една своя лекция от 31.01.1954 г., че той не е бил ръководител, нито дори член на Антропософското общество, „защото беше на мнение, че един езотеричен учител не трябва да заема никакъв физически управленски пост.” – Ehrenfried Pfeiffer, Notes and lectures, Wynstones Press,  

[29] Виж: https://www.lucistrust.org/the_great_invocation/the_use_and_significance_the_great_invocation1

[30] Щайнер, Р., Събр. Съч. 118, 6

[31] Пак там, 5 лекция

[32] Щайнер, Р., Събр. Съч. 346, лекцията от 15.09.1924

[33] Щайнер, Р., Събр. Съч. 182, лекцията от 09. 10. 1918

[34] Щайнер, Р., Събр. Съч. 118, 1. лекция

[35] Щайнер, Р., Събр. Съч. 118, 5

[36] Щайнер, Р., Събр. Съч. 118, 1

[37] Пак там

[38] Пак там, 5. лекция

[39] Пак там, 2. лекция

[40] Пак там, 5. лекция

[41] Пак там

[42] Пак там, 1. лекция

[43] Щайнер, Р., Събр. Съч. 200

[44] Когато говори за такива „братства”, Щайнер има предвид тези, свързани с масонския англо-американски окултизъм. Той не винаги уточнва тази подробност, а най-често говори за „братства”, както прави и в този случай. Изповядваното от тях масонство на места той нарича окултно. То обаче няма нищо общо с това, познато в общественото пространство днес

[45] Щайнер, Р., Събр. Съч. 178

[46] Виж лекцията на Р. Щайнер от 27 октомври 1919 в Събр. Съч. 193

[47] В интерес на истината, трябва да кажем, че те не са неоснователни, а позволени от Божественото провидение, защото съответстват на окултното изискване за създаване на предпоставки за оказване на съпротива на възможността човечеството по спонтанен път масово да започне да става свидетел на Второто пришествие. На него посветихме втората част на книгата „Рокфелер център и тайните жестове на масонството”, изд. Труд, С., 2015

[48] Harrison, C. G., „The Transcendental Universe”, James Elliott and Company, 1896

[49] Виж Рудолф Щайнер, Събр. Съч. 254, 2

[50] Както става ясно от други изказвания на д-р Щайнер, става въпрос за членове на масонски окултни ложи.

[51] Рудолф Щайнер, Събр. Съч. 254, 2

[52] Пак там. В 11-та лекция от цикъла Рудолф Щайнер говори още за „не­поч­те­но­то пре­да­тел­с­т­во на един член на аме­ри­кан­с­ко окул­т­но братство, който имал на­ме­ре­ние да се въз­пол­з­ва ко­рис­тно от уз­на­то­то и за целта си пос­лу­жил с една лич­нос­т с пси­хи­чес­ките заложби на Блаватска.”

[53] Виж повече в изследването „Случаят Рьорих и Людмила Живкова”, включено  в сборника „Български исторически четения – наследство българско”, изд. АНДАРИ, 2020 г., както и във видеопрезентацията със същото заглавие в Youtube

[54] Пак там

[55] Виж повече в 1. и 2 част на книгата „Рокфелер център и тайните жестове на масонството”, изд. Труд, С., 2015

[56] Schwab, Klaus, Covid – 19: The Great Reset, Forum Publishing, 2020

[57] Виж бел. 53