Писмата на Боян Боев до Рудолф Щайнер, коментирани в статията https://bgmart.blog.bg/drugi/2020/04/21/pyrvi-bylgarski-antroposofi-i-prevodachi-na-antroposofska-li.1706855, показват, че двамата никога не са обсъждали персонално личността на Учителя Петър Дънов, както се твърди в редица спомени от „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее” (виж по-нататък). Те подлагат на съмнение и твърденията в него, че Рудолф Щайнер е наричал Петър Дънов, Учителя, „Велик Учител”, „Миров Учител”, „Велик Божествен пратеник” или „Велик пратеник на Небето за новата раса”, както и това, че той е върнал Боян Боев обратно в България при Учителя, наречен от него с горните епитети.

„Изгревът” е главният източник на подобни твърдения, каквито вторично се срещат и в други издания, основани на него. Както и на ширещите се твърдения, че Боян Боев е бил: 1. Студент по естествени науки на Рудолф Щайнер, който от своя страна бил професор в германски университет (спомен на Борис Николов в 3. том[1]); 2. Студент в университет в Мюнхен, където Щайнер имал „специалност” (Нестор Илиев в 4. том[2]); 3. Учил е биология в Мюнхен, а Щайнер му е бил професор (друг спомен на Нестор Илиев[3]); 4. Още като младеж заминал да следва в мюнхенски университет, чиято катедра по ботаника се завеждала от д-р Щайнер (Веска Величкова в 8. том[4]); 5. „Скоро” заминал за Мюнхен, за да учи естествени науки, и там се срещнал с доктор Рудолф Щайнер и започнал редовно да посещава лекциите му (Светозар Няголов в 22. том[5]).

В действителност Рудолф Щайнер никога не е бил професор в мюнхенски или в който и да било друг университет – поне подобен факт не е отбелязан в никоя от неговите биографии, нито в автобиографията му. Което означава, че той не може да е бил преподавател по бoтаника или по естествени науки на Б. Боев, който само е слушал лекциите му в центъра на Антропософското общество в Мюнхен и на други подобни места.

Всичко, което самият Боян Боев казва по въпроса, е в лекцията от 11 август 1945 год. и то е следното:

„Преди Балканската война бях студент в Мюнхен”. [6]

Това е всичко, казано от Боян Боев по въпроса, и то не поддържа никое от горните  твърдения в „Изгревът”. Подобна разлика в твърденията се открива и по отношение на въпроса за информирането и изпращането му от Р. Щайнер обратно в България при Учителя, разказан в „Изгревът” по следните различни начини:

„В един разговор с него Щайнер му е казал за Учителя в България”. (Николай Дойнов, том 15.)[7]

 „Той беше завършил естествени науки в Германия. Там се е запознал с антропософа Рудолф Щайнер. Щайнер, с голямата си окултна ерудиция се явява като предвестник на Великото Дело на Учителя. Още тогава Щайнер му загатва за голямата историческа мисия на славянството.
Боян Боев ми каза лично, че когато е проявявал голям интерес, то самият Щайнер го подсетил лично, че центърът, към който трябва да се приближи, е България. И че той трябва да си отиде там, защото там е Великият Учител. А това, което е правил Щайнер, е само една подготовка, предназначена за европейския ум. Той е постъпил много скромно и честно. (С други думи, признал си, че другият е по-велик – бел. авт.)” (д-р Методи Константинов, том 4.)[8]

„През 1910 [?] година Боян Боев бил студент в Германия. По това време (реално Щайнер започва дейността си 10 години преди това – бел.авт.) е почнал много активна работа в Швейцария и Германия големият окултист на запада, д-р Рудолф Щайнер. Тогава Боев отива при него и иска да се запише в неговата школа, а Щайнер му казал: „Иди си в България. Там е Мировият Учител“. (Георги Събев, том 10.)[9]

„И той като е говорил с него, той му казал: „Защо си дошъл при мене? Учителят е в България.“  Тогава научава за Учителя, тогава го потърся ....” (Милка Говедева, том 13.)[10] 

 „Боян посещава редовно и тези вечерни събирания. Една вечер Щайнер спира погледа си на него и го пита: „Вие от Азия ли сте?“. Той е мургав, прилича на майка си и неговият външен вид е азиатски тип. Боян Боев му отговаря: „Не, аз съм от България“. Тогава Щайнер му казва: „Млади човече, какво търсите при мен, когато Великият Учител е в България? Идете при него и ще научите много повече, отколкото при мен.“ (Светозар Няголов, том 22.)[11]

 „Щайнер обаче му отговоря: „Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България – като се завърнеш там, ти ще станеш негов ученик“. (Сава Калименов, том 2.)[12] 

 „В един разговор Щайнер го запитва: „Ти от къде си?“. „От България.“. „Ами защо идваш да търсиш тук учител когато Учителят е в България?“ От тези думи той се запалва и се връща в България.” (Борис Николов, том 3.)[13]

 „Преди Балканската война Б. Боев е бил студент в Мюнхен. Там срещнал Рудолф Щайнер, с когото имал интересни и важни за духовното му израстване разговори. Но, споменът за Учителя е бил много силен в него (всъщност той не го е познавал тогава – бел. авт.) и той скоро се отправил обратно към България, със съзнанието, че мястото му е тук.” (Нестор Илиев)[14]

„И в един антракт той поканва Боян Боев и Стефан Консулов в своя кабинет, зарадван, че ги вижда, констатира, че те са българи, разбира, че те са българи по имената и направо ги насочва към Учителя като казва, че на Балканите, специално в България работи Великият Божествен пратеник в тази епоха. [...] От Боян Боев го зная точно така, че в един антракт той ги поканва и им казва, че в България се намира Великия пратеник на Небето за новата раса. Аз така го зная от брат Боев.” (Веска Величкова, том 8.)[15] 

„Един от тях е Рудолф Щайнер - той признава [!], че Учителя е в България и праща Боян Боев, който е студент при него да се върне в България при Петър Дънов.” (Вергилий Кръстев, 12 том.)[16] 

В този ред на мисли, или спомени, върхът е твърдението на Нестор Илиев в 4. том, според което Рудолф Щайнер е определил себе си като „нищо”, сравнявайки се с Учителя:

„Понеже той беше малко мургав, проф. Рудолф Щайнер го пита: „Вие откъде сте, моля Ви се?“. Брат Боян му отговаря: „Аз съм от България, българин съм“. „А защо идвате Вие при мене, аз съм нищо, имате велик Учител“. [...] „Откъде сте“; като му казал, че е от България, запитал: „Какво търсите тука, при мене, на моите сказки? Вие имате велик Учител“. И разбира се по тоя начин той намира Учителя. Сестра Паша Теодорова от своя страна разказва това на Учителя, какво брат Боян й казал, за срещата му с Р. Щайнер и как Рудолф Щайнер го насочва към Учителя – „Че вие имате велик Учител в България, аз съм нищо“.[17]

В този дух са издържани всички спомени по темата в „Изгревът”! А всъщност всичко, казано от самия Боян Боев по нея, е това, съдържащо се в гореуказаната негова лекция:

„Преди Балканската война бях студент в Мюнхен. Щайнер, като ме видя за първи път, ме запита откъде ида. Казах му, че ида от България. Той като ясновидец каза: „От България ли идете? Знаете ли, че България е важна страна?“. Тогава разбрах, че Щайнер говори за Учителя и за неговата мисия. Доктор Щайнер каза, че славянството е шестата подраса, която иде в света. Тогава на нас, студентите славяни, се оказваше голямо внимание, защото д-р Щайнер бе казал, че славянството ще изиграе голяма роля в новата култура на света”.[18]

От това се разбира, че между Боян Боев и Рудолф Щайнер наистина е имало разговор, в който е ставало въпрос за България. Но от него не личи да е ставало дума за Учителя Дънов, както и за някакво изпращане в България! Има две думи (твърде общи) за България, от които излиза, че Боев само е разбрал, или се е досетил, че казаното от Щайнер има общо с Учителя. Това обаче е негово съждение, което в никакъв случай не се разбира от този разговор. Нещо повече, съждението му е противоречиво, защото по онова време той все още не е познавал Учителя и следователно не е могъл да се досети, че Рудолф Щайнер има предвид него. По онова време той може само да е чувал за него или да е имал незначителният контакт с него като дете, за който твърди Влад Пашов в един от своите спомени[19], но не е можел да се досети за него. Това трябва да е станало по-късно, но не и по времето на разговора с Рудолф Щайнер.

Всичко това показва безпочвеността на слуховете за изпращането на Боян Боев при Учителя в България, вина за което носи и самият той. Неточно предаденият спомен за събитието е дал повод за появата на спекулации по въпроса като тези, изброени по-горе. По-точен е един друг спомен, който не се среща в „Изгревът”, а е издаден от друго издателство – този на Влад Пашов, в който се казва:

„След това [Боян Боев] става студент и през 1908 г., поради временното затваряне на Софийския университет, отива в Германия, в Мюнхен, да завърши учението си. По това време Мюнхен е бил център на дейността на Рудолф Щайнер. Брат Боев влиза в контакт с него, който му разкрива по-дълбоката страна на естествените науки в светлината на окултизма и с това събужда у него интерес към окултната наука. И той започва ревностно да изучава окултните идеи, както ги предава Щайнер. В личен разговор Щайнер му казва: „В България ще се развие мощно духовно движение, начело на което ще стои велик посветен. И той в България няма да работи, както аз работя тук, а ще работи по друг начин. Аз тук работя сред научно-материалистична среда, имам за задача да осветя от духовно гледище съвременната научна мисъл и да дам духовен импулс на залязващата западноевропейска цивилизация, за да може тя да се възроди и да премине към шестата раса. А там, в България, вие ще има да работите за полагането на основите на една нова култура, културата на шестата подраса, от която ще се роди шестата раса. Понеже шестата раса ще има за задача да развива човешкото сърце, затова и вие там ще работите върху развитието на човешкото сърце с Евангелие в ръка”. Такъв е смисълът на разговора на Щайнер с брат Боев. По това време Щайнер беше обявил пред своите ученици, че бъдещето е на славянството и че от него ще се развие шестата културна епоха – шестата подраса. Пак по това време той беше писал статия под заглавие „Християнството и славянството”, в която прокарва идеята, че славянството ще приложи християнството в живота си, от което ще се роди новата култура. Усвоил тези идеи за мисията на славянството, разбрал какво поле за работа има в България и разбрал, че Учителят е в България, брат Боев се връща от Германия с голям ентусиазъм да работи за Божието дело. Още със завръщането си в Бъглария той се среща с Учителя, за когото е предупреден от Щайнер, и става негов ученик”.[20]

Както се вижда, Влад Пашов е отлично информиран за причината, поради която Боян Боев заминава за Германия, както и за времето, когато това става, а също и за това, че Мюнхен тогава е световен антропософски център. Той не казва и че Щайнер е бил професор в университет.

Неговата информация е по-точна по отношение на външните факти, но по отношение на „вътрешните”, или що се отнася до съдържателната страна на въпроса, засягащ разговора на Боев с Щайнер, за който Пашов знае вероятно лично от него, неговата информация не е толкова точна. Защото той не предава буквално чутото от Боев, а го интерпретира по свой начин, или, както самият заявява, предава неговия „смисъл”! Така се стига до неговата, а не на Боев или на Щайнер прогноза, че в България ще се развие „мощно духовно движение”, водено от посветен. Подобно нещо обаче не е известно от Боев, нито от Щайнер. В спомена си Боев също така не е определял методите на Щайнер като мисловни и отнасящи се до западноевропейската материалистична среда, а тези на Учителя – за сърдечни (с използване на Евангелията) и подходящи за българската среда в условията на задаващата се шеста подраса. От това сякаш излиза, че методите на Щайнер не са подходящи за страните от Новата епоха, но ако бяха такива, той вероятно изрично щеше да го заяви – както за България, така и за всички страни от Източна Европа и особено за Русия, защото България все пак не е единствената славянска страна, в която има да се поставят основите на бъдещето. Но вместо това, като изключим нея, където Щайнер изглежда не е бил канен, той разпространява антропософията си, изнасяйки лекции в цяла Източна Европа (особено в Чехия), стигайки на изток до Румъния и до границата с Русия.

Разсъжденията на Пашов са абстрактни и пречупени през призмата на чутата от него и спомената най-общо в разговора тема за бъдещата славянска епоха. Той обаче решава, че тя непременно засяга („важната”) България, автоматично я свързва с нея и прави заключението, че Щайнер е разглеждал България като страна, в която тази епоха се подготвя. Такова нещо обаче Щайнер не е казвал – нито в разговора с Боев, нито където и да било другаде. Нито е казвал, че „шестата раса ще има за задача да развива човешкото сърце, затова и вие там ще работите върху развитието на човешкото сърце с Евангелие в ръка”. Това са интерпретации на Пашов, които той с лека ръка приписва на Щайнер, с което подвежда аудиторията в опита да обясни методите на работа на Учителя, които изглежда са противоположни.

Трябва да кажем и това, че Пашов пренебрегва и факта, че както тогава, така и сега България е интегрална част от (материалистичната) западна култура и дори е функция от нея. И днес, повече от 100 години от началото на дейността на Учителя в България, това не само че не се променя за сметка на някаква нарастваща масова духовност, а дори се затвърждава в лицето на все по-засилващото интегриране в западните структури като тези на ЕС, НАТО и др.

Размишленията на Пашов представляват свръхинтерпретации на информацията от Боян Боев за разговора му с Щайнер, които кулминират в изказването му, че „още със завръщането си в Бъглария той се среща с Учителя, за когото е предупреден от Щайнер, и става негов ученик”. Това обаче, трябва да отбележим, също е заблуждение, защото Боев става ученик на Учителя едва след 1912 г., а дотогава (от 1908 до 1912 г.) той е ученик на Рудолф Щайнер. Това поне показват неговите първи две писма до него, в които, както споменахме, фигурира обръщението „Учителю”, докато във вторите две, след запознанството му с новия Учител, обръщението е променено.

Всичко това показва, че разговор между Боян Боев и Рудолф Щайнер на тема „Петър Дънов, Учителя” не се е състоял, независимо че Р. Щайнер, поне от даден момент нататък, е знаел за присъствието на Учителя в България, личащо от сведенията на Вилем Зеелманс ван Емиковен в неговата книга „Коя беше Ита Вегман?”[21]. Там в описанието на пътуването на Ита Вегман до България през 1939 г. се казва, че тя припомня на придружаващите я лица изказването на Щайнер, че България има „свой собствен [а не световен] духовен учител”.[22]

Бележки:

[1] https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=651&status=1&high=%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%20%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_236288

[2] https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=1052&status=1&high=%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%20%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_start

[3] https://beinsa.bg/chronology_s.php?s_type=plus&id=2227&status=1&high=%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_start

[4] https://petardanov.com/index.php/topic/6650-30-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%B1%D0%BE%D0%B5%D0%B2/

[5] Виж „Светъл лъч към човешките души”, Светозар Няголов, „Виделина”, 1998. Авторът е ползвал сведения от „Изгревът” и по-късно съдържанието й е включено в неговия 22 том (2005 г.). Виж също на адрес https://beinsa.bg/students_s.php?s_type=plus&id=3169&status=1&high=%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_start.

[6] Виж книгата „Свещеният огън. Разговори с Учителя. Писма на Боян Боев” с автор Беинса Дуно, втора част, изд. Алфадар, 2000 г., или на адрес: https://beinsa.bg/students_s.php?s_type=plus&id=854&status=1&high=%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%20%D0%B2%20%D0%9C%D1%8E%D0%BD%D1%85%D0%B5%D0%BD#result_start

[7] https://beinsa.bg/students_s.php?s_type=plus&id=931&status=1&high=%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_85947

[8] https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=1238&status=1&high=%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%20%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_start

[9] https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=3916&status=1&high=%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%20%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_start

[10] https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=5086&status=1&high=%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%20%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_start

[11] https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=8035&status=1&high=%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%20%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_888855

[12] https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=10459&status=1&high=%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%20%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_start

[13] https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=651&status=1&high=%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%20%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_236288

[14] „Учителят, Лечителят, Пророкът”, Стара Загора, 2008 г.,  съставен по сведения на „Изгревът”. Виж също на адрес: https://beinsa.bg/chronology_s.php?s_type=plus&id=2227&status=1&high=%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_start

[15] https://petardanov.com/index.php/topic/6650-30-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%B1%D0%BE%D0%B5%D0%B2/

[16] https://beinsa.bg/chronology_s.php?s_type=plus&id=801&status=1&high=%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80#result_43091

[17] Целият спомен е на адрес: https://petardanov.com/topic/12472-311-%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84-%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80-%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%B1%D0%BE%D0%B5%D0%B2/?fbclid=IwAR0uTXRWB0pdfkigDczF8Z0wRZUIAd1iJxU_abB6EOWXOAdQoZRJheE2EWE

[18] Виж бел. 6

[19] Според него на младини (като дете) той е виждал Боев и му е мерил главата. Виж следващата бележка.

[20] Сп. „Житно Зърно”, 1-2001г. // Спомени за брат Боян Боев, стр. 5.

[21] Willem Zeylmans van Emmichoven - “Wer war Ita Wegman?”, Band 2, Verlag am Goetheanum, 1990.

[22] Същата информация виж в предговора на преведената на български книга „Ръководни мисли. Епохата на Михаил” от Ита Вегман, изд. САЛПСТ, Варна, 2019, стр. 24.