Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02 18:36 - Духът на дъновизма (1)
Автор: bgmart Категория: История   
Прочетен: 444 Коментари: 2 Гласове:
-1

Последна промяна: 26.02 22:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

През месец юни 2020 г. сайтът petardanov.com [виж бел. 1] публикува биография на Рудолф Щайнер под надслов „Важни моменти от живота на Рудолф Щайнер. Хронология.” с автор Преслав Павлов, съпроводена от дълъг увод, в който се правят връзки между Щайнер и Петър Дънов, както и между Димо Даскалов – преводач на Щайнер в България и Боян Боев – стенограф на Дънов. Така предназначената за четене преди всичко от последователите на Петър Дънов в България биография е пречупена през неговата призма, централна роля в което играе разказаната от Павлов история (без посочване на източника на информация) за духовната „заръка”, дадена от Петър Дънов на Димо Даскалов, да започне да превежда антропософска литература.

Димо Даскалов е основателят на антропософското общество в Стара Загора, преводачът на Щайнер от немски, задал тона на следващи такива преводи, заради което днес българското антропософско издателство носи неговото име. Според написаното от Павлов, той започнал да превежда Щайнер според заръка, дадена от Петър Дънов по време на срещата им на Рилските езера. Това е коментирано и опровергано от Недялко Абаджиев, който е най-близкият до Даскалов антропософ, чийто първи контакт с него датира от началото на 80-те години на 20 в. и продължава до самата му смърт. В статията си под надслов „Бил ли е Димо Даскалов ученик на Петър Дънов?” [2] той пише, че Даскалов никога не е получил такава заръка, а дори напротив, след кратката си среща с Дънов е разочарован от него, след което решава да се занимава само с антропософия, което и прави до края на живота си. (Независимо, че за известно време е продължил да посещава сбирките на дъновиститие в Стара Загора. Този факт ни е известен от неговата дъщеря Елена Даскалова).


image

Димо Даскалов

Както става ясно от спомените на Недялко Абаджиев, Димо Даскалов не е започнал да превежда Щайнер по заръка на Дънов, защото той вече е превеждал Щайнер преди да се срещне с него – още по време на престоя в Румъния, където завършва образованието си. Павлов обаче, без да съобщи източника на информацията си, обявява, че Даскалов е започнал да прави това през 1945 г. с краен резултат „70-те му тома преводи”, които се явили „фундамент за оформянето и изграждането на българската антропософска общност.” От което излиза неприемливият факт, че антропософският фундамент в България всъщност е дъновистки.

Павлов подържа и мнението, че посредникът на въпросната среща между Даскалов и Дънов е Боян Боев, който останал приятел с Даскалов до сетния си ден. Това, макар да е възможно, също не е подкрепено от Павлов с исторически факти, което от своя страна е свързано с друга негова явна дезинформация или фалшива новина, а именно, че Димо Даскалов е държал на бюрото си портрета на Дънов редом с този на Щайнер. Недялко Абаджиев уточнява, че на стената в кабинета му е висял портрет само на Щайнер, но не и на Дънов. В друга стая неговата съпруга е държала снимка на Дънов.

В увода на Павлов се съдържат и ред други фалшиви новини като тази още в първото изречение, където се казва, че Щайнер е „може би единственият духовен ръководител, за когото Учителя заявява, че върши много ценна работа за Бялата Ложа и за идващата епоха на Водолея – за бъдещата (шеста) славянска културна епоха.” Подобно изявление на Дънов обаче, за което не е посочен източник, не фигурира в неговите иначе изчерпателно публикувани беседи и частни разговори. Това е лесно проверимо с наличните днешни виртуални технически пособия. Сред тях липсват каквито и да било изказвания на Дънов по адрес на Щайнер или поне такива до момента не са открити. Съобщена по този начин, подобна дезинформация поставя Рудолф Щайнер в неравностойна позиция спрямо тази на предполагаемия ръководител на Всемирната (каквото и да означава това) Бяла Ложа Петър Дънов. От нея излиза, че Щайнер е само нещо като подизпълнител на „бъдещата славянска епоха” на тази Бяла Ложа.

Замесването на Рудолф Щайнер в аферата „Епоха на Водолея” на Петър Дънов също е неуместно [3], защото двамата имат различия по този въпрос. Според Дънов тя вече е настъпила (през 1914 г.), докато според Щайнер – в културен смисъл това ще стане едва през далечната 3573 г. С това е свързана и поредицата от фалшиви новини на Павлов в следния абзац, който можем да наречем „славянски” или „български” и който твърди следното:

„Роден като австриец и притежаващ немско самосъзнание, като дете Рудолф Щайнер отраства сред хърватско-словенските общности на някогашната Австро-Унгария, а по-късно се жени за рускинята с немски етнически корени Мари фон Сиверс (1867–1948). Докато изнася езотеричните си беседи, д-р Щайнер е винаги заобиколен от много млади руснаци, интересуващи се от духовната наука, която Щайнер нарича антропософия. Този близък контакт със славянството съпътства Рудолф Щайнер през целия му земен живот, но това е само физическото измерение на връзката му със славянството, защото бъдещата духовна култура на (шестата) славянска култура, благодарение на която човечеството ще продължи своята духовна еволюция, ще се развива именно в славянските народи, а българите, както ни разкрива Учителя Петър Дънов, ще имат ролята на мая в нейния разцвет и прогрес.”

Тези разсъждения имат характер на откритие или мини- изследване на „славянската” връзка на Щайнер и са вмъкнати в увода на Павлов. Те имат всъщност „българска” насоченост в контекста на бъдещата Славянска епоха, която, според Дънов, щяла да бъде „замаена” от българите. За тази цел служат внушенията за славянския бекграунд на Щайнер, който първо израсъл в славянска или хърватско-словенска среда, после се оженил за рускиня, а на езотеричните му лекции имало много млади руснаци, контакт с които имал и след това. Истината е, че Щайнер е само роден на територията на днешна Хърватия – тогава част от Австро-Унгария. Но още на следващата година семейството му се мести в Мьодлинг, Долна Австрия, а на по-следващата в Потчах, Долна Австрия, близо до границата със Стирия. Тук завършва първата част от детството му. Когато е на 8 години семейството му отново се мести – този път в спокойното и провинциално селце Нойдьорфел, близо до Винер Нойщат, където завършва гимназия. Накрая семейството му се мести в Инцерсдорф, близо до Виена. Това е описано в биографията на Щайнер, на която е посветен уводът на Павлов.

Павлов гледа субективно на тази поредица от премествания, от която не може да се направи заключението, че Щайнер е отраснал в хърватско-словенска, сиреч славянска, среда. Това е свръхинтерпретация на Павлов, която историческите факти не подкрепят, каквато е и тази заезотеричните беседи”, на които Щайнер бил „винаги заобиколен от много млади руснаци интересуващи се от духовната наука”. Това също не е подкрепено от исторически факти. Измислица е насищането с млади руснаци на неговите езотерически уроци, наречени „езотерични беседи”, защото на тях той е допускал всички достойни кандидати без разлика на пол, националност и социално положение – също и масони. Твърде манипулативно е и да се каже, че съпругата му Мария е рускиня. Това е определение, което, макар да отговаря на истината, се радва на популярност само в българското Бяло Братство. Това трябва да бъде един вид неин недостатък, изложен белобратския фалшификатор Вергилий Кръстев (виж по-нататък). В антропософските среди обаче на този факт се отдава малко, даже никакво значение. Павлов го харесва в името на Шестата епоха на Бялата Ложа на Петър Дънов и ролята на „мая” на дъновистите в замесеното преди това от антропософите славянско „тесто”. Тук за втори път Павлов поставя антропософите в зависимо положение от дъновистите – всички антропософи по света, а не само тези в България.

Истината по този „славянски” случай е, че като изключим двете руски художнички Тургенева и Волошина около Щайнер няма славяни с решаващ антропософски принос. Такива не се появяват никога, чак до края на 20 в., когато на антропософска сцена стъпва добилият популярност руснак Сергей Прокофиев. Той обаче, за не малко от образованите антропософи, е противоречива личност и духовен спекулант. [4]

Никога Рудолф Щайнер не е поставял Шестата епоха или нейната подготовка в зависимост от славяните (около него), а от всички антропософски групи в цял свят, „отливащи“ нейния фундамент на братска основа и без разлика на националността. 

Друга фалшива новина в увода на Павлов е тази, че Дънов „окуражава много от своите ученици да изучават антропософската духовна наука”. Това не се подкрепя документално в беседите на Дънов, както и в спомените за него. Той никога не е насърчавал последователите си да четат антропософия, както не е известно и да ги е възпирал. Сведения както за едното, така и за другото, до момента липсват.

Фалшива новина е и тази, че Боян Боев се е срещнал с Петър Дънов по заръка (още една заръка) „получена директно от Рудолф Щайнер, която е, че Учителя на Боян Боев е в България”. Павлов не посочва източника си на информация, но той най-вероятно е сборникът „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее” от спомени на Бялото Братство, много от които са фалшифицирани от редактора му Вергилий Кръстев. Тези, които се отнасят до състоялия се митичен разговор на Боев с Щайнер, са предмет на изследването „Случаят „Боян Боев” [5]. От него става ясно, че по време на тази съвсем кратка среща, Боев не е говорил за Дънов най-малкото, защото все още не го е познавал. Срещата му с него е от 1912 г., докато тази с Щайнер е от 1908 г. За разговор между двамата не е уместно да се говори, защото всъщност Щайнер само е откликнал с реплики на информацията за Боев, за което разказва самият той в единствената си, посветена на въпроса беседа, публикувана в сборника „Свещеният огън. Разговори с Учителя. Писма на Боян Боев” (втора част, изд. Алфадар, 2000 г.)

„Преди Балканската война бях студент в Мюнхен. Щайнер, като ме видя за първи път, ме запита откъде ида. Казах му, че ида от България. Той като ясновидец каза: „От България ли идете? Знаете ли, че България е важна страна?“. Тогава разбрах, че Щайнер говори за Учителя и за неговата мисия. Доктор Щайнер каза, че славянството е шестата подраса, която иде в света. Тогава на нас, студентите славяни, се оказваше голямо внимание, защото д-р Щайнер бе казал, че славянството ще изиграе голяма роля в новата култура на света”.

Това е всичко казано от Боян Боев по случая. Реално, както казахме, за разговор не може да се говори, а за друг Боев не казва нищо. По-скоро става въпрос за непредизвикана кратка среща. Вероятно такива е имало и други (но не и разговори), за което може да се съди от думите „Щайнер, като ме видя за първи път”. Боев не казва какво се е случило другите пъти – вероятно отново нищо, иначе щеше да каже. Коментарът, че България е важна страна, не е особено значителен и от него не става ясно точно защо – явно защото Боев не го е попитал. Това показва, че същински разговор между тях е нямало, а по-скоро обмяна на реплики.

Боев допуска сериозна грешка, казвайки, че по време на този мимолетен „разговор” с Щайнер се е досетил, че той говори за Дънов. Той свързва това с репликата „България е важна страна”, но от нея не може да се направи такова заключение. Това прави досещането невъзможно, да оставим настрана факта, че по това време Боев все още не е познавал Дънов.

Заради това, дори и да е имало по-подробен разговор, от него Боев не е могъл да се досети за Дънов. Боев си измисля „досещането”, а от своя страна Павлов – „заръчването”, или това, че Щайнер е заръчал на Боев да се насочи към Дънов. И двамата си измислят, като вторият надгражда първия, както правят и много дъновисти, чиито (фалшифицирани) спомени е събрал Вергилий Кръстев в своя сборник, както и тези, които ги използват. Никой от тях не е забелязал, че в това изказване Боев смесва минало и бъдеще, а повтарят думите му без да мислят или си измислят свои. Това прави и Преслав Павлов в увода, независимо, че е чел въпросното разследване и го е коментирал без да възразява по същество, както личи от принтскрийна на фиг. 1.


 image

Към дезинформацията за „заръката на Щайнер до Боев” се добавя и още една – тази, че за нея се знаело „от писмените спомени [на Боев] за личната среща между Боян Боев и Рудолф Щайнер в Нюрнберг през юни 1908 г., по време на лекциите за Апокалипсиса на Йоан”. Никъде обаче Боев не казва, че срещата се е състояла през юни 1908 г. в Нюрнберг. Това означава, че Павлов асоциира лекциите на Щайнер там с това, че те са посетени от Боев (виж по-нататък), и решава, че са се срещнали. Но това може да е станало и в Мюнхен, където Боев е студентствал или в някой друг град, щом Боев е виждал Щайнер неведнъж.

Дезинформация е и това, че за тази заръка се знае също и от „личните писма [6] на Боян Боев, запазени в архива на Щайнер.” Първо, архив „на Щайнер” няма, а такива на различни организации, свързани с него, и второ, такава заръка в запазените в един от тези архиви четири писма на Боев липсва. Този въпрос е подробно разгледан в друго изследване със заглавие „Първи български антропософи и преводачи на антропософска литература” [7]. В него те са за първи път коментирани. Само в едно от тях от 1916 г., когато Боев вече се е познавал с Дънов, има нещо, което може да се тълкува като далечен намек за него, направен със заявлението, че един ден Боев би искал да дискутира с Щайнер въпроси, които сега не може да изложи писмено. Ето цялото писмо:

Скъпи Докторе,

Не съм Ви писал отдавна, защото не исках да отнемам от безценното Ви време. Знам колко сте зает.

С удоволствие си спомням за приятните часове, в които слушах Вашите лекции и никога няма да забравя времето, прекарано в Нюрнберг по време на Вашия цикъл от лекции „Апокалипсиса” (1908 ). С удоволствие бих искал отново да слушам Ваши лекции и се надявам това вероятно да стане след войната, но не съм сигурен, че желанието ми ще се осъществи.

Вие как сте? Когато идвате в Германия, с радост бих дискутирал с Вас различни въпроси, които не могат да се изложат писмено.

Вече съм много щастлив за момента, в който ще имам удоволствието да разговарям с Вас по тях. Мисълта, че ще имам удоволствието да разговарям лично с Вас за това вече ме прави щастлив.

Пожелавам по-нататъшен успех на Вашата дейност, която е полезна не само за Германия, но и за всички народи.

Когато имате време, ще бъда щастлив да разбера лично от Вас за живота на Антропософското общество [и] по-специално за Вашите последни лекции.

Моля, предайте моите поздрави на г-ца Мари фон Сиверс, г-ца Щинде, Графиня Калкройт, Баронеса Гумппенберг, г-жа Матилда Шол, Камила Уандри, г-н Вауер, г-н Хьол и др., за които имам добри спомени.

Адресът ми е следният: Боян Боев, Немска санитарна мисия за Българската Цитадела, Скопие, България, Немска Полева поща 22.

Най-сърдечни поздрави,

Предано Ваш: Б. Боев [8] 

 

Наистина, може да се допусне, че „различните въпроси”, за които говори Боев в това писмо от 1916 г., засягат именно Дънов – неговият нов учител, с който междувременно се е запознал. Той сякаш е дори поводът за написването на писмото, макар и името му да не се споменава. Иначе писмото няма никакъв смисъл! А в този си вид то има характер на сбогуване със стария учител, което обяснява значително по-дистанцирано отношение, личащо в по-хладното обръщение „Скъпи, Докторе”, в сравнение с тези в предишните две писма, които гласят: „Мой уважаеми Учителю” и „Мой високопочитаеми Учителю”. Това налага извода, че Боев се сбогува с Щайнер. Но не означава, че в писмото се правят „косвени догадки за това кой е Учителя Петър Дънов” – това е свръхинтерпретация на Преслав Павлов, недомислица или измислица. Не става ясно дори кой прави косвените догадки? Такива правим ние и може би именно това е имал предвид Павлов.

Неправилно е и предположението на Павлов, че щом писмата на Боев, източникът на които той никъде не посочва, съдържат въпроси относно духовните Учители, те „вероятно са били свързани с този разговор за духовния Учител от България.” Става въпрос за едно (а не за няколко) предишно писмо с дата 20.12.1909 г., в което Боев задава два въпроса относно тези Учители. Но то, както личи от датата, е от времето, когато той все още не е познавал Дънов, което означава, че въпросите не засягат него, нито въпросния „разговор за духовния Учител от България”, който пък, както видяхме, се е състоял само във въображението на Боян Боев.

Въображението на Павлов също няма граници или той не осъзнава съдържанието на това писмо, в което Боев просто пита как да се доближи до Учителите и къде да ги открие – нищо повече. Наистина това показва стремежа му да се свърже с тези Учители, неосъзнавайки, че един от тях невидимо стои зад Антропософското общество, на което той е член. Това е именно Християн Розенкройц, който е главният Учител по време на днешната Пета Западноевропейска епоха. Загърбвайки Щайнер, Боев загърбва и него, заблуден от вярата си в Дънов, който смята за подобен Учител. Именно потенциал за заблуда съдържа това писмо, а не намек за „разговора за духовния Учител от България”, който, както видяхме, въобще не се е състоял.   

Дезинформация е това, че „през годините, в които Боян Боев вече е бил част от обкръжението на Учителя Петър Дънов, е имало кореспонденция между него и Рудолф Щайнер, или с Мари Щайнер от негово име”. Но като изключим цитираното „прощално” писмо и още едно, което той пише само заради своя приятел Петър Чорбаджиев, искайки одобрение на преведената от него книга на Щайнер, реално такава няма! В последното писмо обръщението е още по-хладно: „Скъпи, Господине“ – което показва охлаждането на чувствата му за сметка на тези, изпитвани към новия „учител” Петър Дънов. В него той няма никакви съществени езотерически питания към него, а само поздрави на един или друг познат в Германия. С това „кореспонденцията” им приключва!

Щайнер надали е отговорил на не особено съдържателните писма на Боев, в които той всъщност му изпраща поздрави или търси не него, а „Учителите”. Ако имаше отговори, Боев щеше да ги коментира в следващите си писма, както му е редът. Но коментари няма, което означава, че е нямало и отговори. Какъв отговор изисква, например, цялостно цитираното по-горе писмо? Реално то не изисква отговор, както не изисква отговор и това, в което се отправя въпроса за Учителите, както и другото, в което само се иска разрешение за издаването на превода.

В тази връзка Павлов твърди, че Боев е поддържал кореспонденция „и с други членове на Антропософското общество”. Но въз основа на изпратените от него в последното писмо поздрави на няколко човека и двете получени от Германия картички с изглед към новоизградения Гьотеанум (които може да се служебни уведомления), за които съобщава в него, подобно заключение е твърде силно. Павлов преекспонира нещата, възползвайки се от факта, че книгата, в която писмата на Боев до Щайнер са публикувани, циркулира само „апокрифно” в избрана дъновистка среда.

Във всички изброени случаи Павлов сякаш говори по памет за писмата и разгледания спомен на Боев или не може да ги осъзнае добре, което води до изкривявания, или нарочно спекулира с тях, предоставяйки невярна информация. Такава е и тази, че „за съжаление досега не са открити писмените отговори на Рудолф Щайнер, както и целият архив на Боян Боев.” Това, че писмени отговори до момента не са открити, обаче, не означава, че такива въобще има.

В увода си Павлов съобщава и „малко известния факт” за две отклонени през 20-те години покани, „изпратени от България за евритмични представления в София, за лекции на Рудолф Щайнер и за основаване на клон на Антропософското общество в България” с претекст, че „в България работи Петър Дънов.” Това ставало известно от непубликуваните спомени на Йорген Смит (1916–1991) – „член на борда на Антропософското общество в Дорнах от края на 30-те години на 20-ти век, които бяха потвърдени от него през 1989 г.” Той не коментира тези факти. Не съобщава откъде са му известни, което повдига въпроса откъде са му известни, след като не са публикувани? Що за документ е този, на който се уповава, след като не е публикуван? За да е по-убедителен той добавя, че сведенията са потвърдени през 1989 г. – но къде е описано това, кога точно и пред кого, не става ясно. Ясно е само, че подобен подход, основан на слухове, не е сериозен и не може да се счита за научен.

Но въпросната информация за отказите на Щайнер е много интересна и по-всяка вероятност достоверна, защото, ако е такава, това ще означава само едно – а именно, че Рудолф Щайнер е отклонявал поканите да дойде в България заради препятствието „Петър Дънов”. Подобен „конкурент”, който е можело да се наложи да отрече, идвайки на българска почва, той явно не е искал да има пред себе си.

* * *

Като един вид епилог на тази част на своя дълъг увод с характер на цяло изследване, Павлов казва, че „в заключение може да се обобщи, че най-вече благодарение на Боян Боев словото и делото на Учителя Петър Дънов стават известни на Рудолф Щайнер и на Мари Щайнер, но този факт никога не е бил обект на публичност от страна на Антропософското общество.” Какъвто „уводът”, такова и заключението, както се казва. В крайна сметка заключението е напълно „логично” предвид всичко казано в увода и това, че на една своя фантазия Павлов наслагва втора, за да се стигне до трета – тази, че, както излиза, Антропософското общество крие „факта” на оповестяването на въпросното „слово и дело на Учителя Петър Дънов”. Но защо да го крие, не става ясно. И как да го крие, след като такова оповестяване...няма.

Това финално заключение само злепоставя Антропософското общество в средите на Бялото Братство, към което то е най-вече насочено. Злепоставя го и гатанката [9] в самия край – загадъчната за не толкова добре информираните читатели финална информация, че прераждането на Щайнер „по собствените му думи от 1922 г., би трябвало да се е осъществило в Америка през 2002 г.” и разсъждението, сякаш идващо от Павлов, че „най-вероятно той ще трябва да се противопостави на съвременното Антропософско общество.” Както обикновено, Павлов не посочва източника и на тази информация, която оставя впечатлението, че Щайнер трябва да се е преродил в Америка днес и, че (от там) той (вече) се противопоставя на Антропософското общество. Двете внушения също не са в интерес на Антропософското общество и тежко го злепоставят [10]. Те са така изказани, че да оставят чувственото усещане в съзнанието на читателите за нещо нередно в него. Какво точно, не става ясно. Подобен сугестивен подход няма нищо общо с научността, имитирана в този увод.

Във всичко, написано от Преслав Павлов в този дълъг и многопластов увод, който освен това има и продължение, или втора част, на съвсем друга тема, е изпъстрено със спекулации, внушения, полуистини, зле обмислени истини и миксове на негови мисли с такива на Щайнер, в които едните от другите не могат да бъдат разграничени, личи не друго, а днешният дух на дъновизма! Той е зададен в миналото от изследователи като Боян Боев, който, както показахме, не може да изясни и формулира добре своите собствени спомени. Всичко, написано от него на тема езотерика, е с подобен характер. Подобен е той и при много други негови колеги, стигащ до там един от тях – Вергилий Кръстев, да пренапише езотеричната и екзотеричната история на Бялото Братство, фалшифицирайки събраните спомени на старите дъновисти. Същият Дух, който от 30 години насам има тенденцията да обсебва всичко и всеки в името на фикс-идеята Петър Дънов да бъде представен като Световен (даже Вселенски) Учител и наложен на всяка цена на световната сцена и специално на тази на антропософията. Той личи най-силно в често фанатично настроените активисти на Бялото Братство, които се опитват да срещнат, а в някои случаи и да синтезират, антропософията с дъновизма. Екстремен пример в това отношение е Вергилий Кръстев.

Както коментира Недялко Абаджиев в споменатата статия, резултатът от всичко това е налагането на субективни гледни точки, които не отговарят на обективната истина. Желаното се привижда, а после и представя като действително. В това се състои неразумният, обсебващ дух на дъновизма, присъщ и на други дъновисти, сред които, както се вижда, е и Боян Боев. Той проличава и в скрития в този случай мотив на този Дух, който може и да не е напълно осъзнат, но точно в това се състои обсебването, да се омаловажи и подчини антропософията на псевдоезотеричното учение на Петър Дънов. Това постигат твърдения като тези, че Димо Даскалов е превеждал антропософия по „заръка“ на Петър Дънов, както и че Рудолф Щайнер е насочил Боян Боев към Петър Дънов.

Налагането на личността на Петър Дънов над тази на Рудолф Щайнер е ултимативната цел на проникнатият от фантазми, лишен от обективен разум Дух на дъновизма, което обяснява решителното му отхвърляне от антропософите по света и у нас, които масово странят от него. Това се отнася особено за тези, които полагат основите на Антропософското общество в България – Димо Даскалов в Стара Загора и  Вера Гюлгелиева в София, последната от които бе широко известна като негов отявлен противник.


  Бележки:

[1] https://petardanov.com/topic/36074-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84-%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80/

[2] Виж: https://med.anthrobg.net/bg/node/953?fbclid=IwAR03_v9I0sLnnE1tSu295MaSWrM6LtOey7E_Bs016yxdmD88FVwI2MHqxYs

[3] Повече по този въпрос-мистификация виж на адрес: https://bgmart.blog.bg/history/2021/01/22/prinosyt-na-petyr-dynov-kym-mistifikaciiata-epoha-na-vodolei.1745658

[4] За славянско-антропософски успех не може да се приеме и творчеството на талантливия руски аналитик Генадий Бондарев

[5] Виж, например: https://www.facebook.com/notes/1142835689444283/ или под друго заглавие на адрес: https://bgmart.blog.bg/history/2021/02/13/sreshtata-na-boian-boev-s-rudolf-shtainer.1749091

[6] Публикувани в книгата  „Sealed by the Sun. Life between Rudolf Steiner and Peter Deunov" - Emily Michael, Varna, 2014

[7] Виж изследването: https://bgmart.blog.bg/drugi/2020/04/21/pyrvi-bylgarski-antroposofi-i-prevodachi-na-antroposofska-li.1706855

[8] Преводът от английски език е мой. На български език книгата, в която се съдържа това писмо, както и останалите три, не е публикувана

[9] Гатанката е кратък фолклорен жанр, съставен от две части: явен или скрит въпрос (загадка), описващ иносказателно даден предмет, и неговият отговор (отгадка)

[10] И в двете цитирани изказвания иначе има по нещо вярно – виж повече на адрес: https://med.anthrobg.net/index.php/bg/node/450




Гласувай:
2
3



1. elizabethborislavova - опасен е този дух
20.02 18:49
Само помислете: Дънов. Дънов означава, че отредената му от Бога съдба е на водач на осъдените към дъното. Не мислите ли?
цитирай
2. krumbelosvet - Да, а Петър е камък
20.02 21:19
Еврика! Камък на шията към дъното. Ма самият Дънов се самонарича Беинса ДУно. А думата дуно е непреводима, поне на български.
Две дъновистки зная лично. Едната беше талантлива шивачка на майка ми. Шиеше дрехи само на честни според нея жени. Втората беше бъчва лой без мозък.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bgmart
Категория: Други
Прочетен: 19414
Постинги: 39
Коментари: 13
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031