Две от трите взаимоизключващи се идеи от типа „3 в 1”  за произхода на богомилството в книгата на Боян Боев, а именно „българската” (за Боян „Мага”) и „тракийската” (за първохристияните), намират сериозен отклик в Бялото Братство. В този вариант те са възприети и репродуцирани от следващият по величина белобратски учен Влад Пашов, който в изследването си „Богомилството – път на съвършените”[1] пише, че богомилите са наследници на първите християни, както и, че богомилството е основано от българския (езически) принц Боян. Той доразвива в детайли втората идея като приема за недостоверни историческите документи, а в стила на своя учител Боян Боев за достоверна информацията в романа на Николай Райнов „Богомилство и богомили”[2] (виж по-нататък). 

Едновременното формулиране и приемане за вярни на две или три взаимоизключващи се идеи е обичаен прийом в книгата на Боян Боев. Той е използван и при разкриването на откриващото се пред славяните велико бъдеще, основано, от една страна, на „богомилското” му минало в България, а от друга, на предсказаното му от окултизма далечно велико бъдеще (то обаче не непременно ще се реализира). Свързващото звено между двете новата поява на „учениците на богомилството” в средите на Бяло Братство през 20 в., засвидетелствана в писмото на анонимните немски гностици. За нея говори и Петър Дънов, имайки предвид обаче, както ще видим по-нататък, едно богомилство, което е съвсем различно от исторически известното. В противоречие с това твърдение по системата „2 в 1” в книгата си Боев изказва и друго – отричащо го, а именно, че Бялото Братство „не може да се вземе като продължение на богомилското движение”, защото то е само „подготовление за новото, което иде сега”, но не и „повторение на богомилското, защото нещата не се повтарят в природата.” Няколко реда по-нататък Боев отрича и тези свои думи със заявлението, което той не пише, че е на Петър Дънов, а именно, че в България чрез 20 в. работят и трите клона едновременно – египетският, палестинският и богомилският клонове (виж по-нататък). Така той се самоопровергава в рамките на една и съща своя идея два пъти. Това наслагване на противоречия е „нормално” за Боян Боев. То се открива и в, от една страна, пренебрегването на историческите анализи на богомилството, а от друга, в утвърждаването им с думите, че трябва да изпълват читателите „с уважение и благоговение.” 

Особено противоречиво е твърдението, добило голяма популярност в средите на Бялото Братство, а именно, че „всички плодотворни идеи, всички светли идеи в историята на Европа от 10. век насам се дължат на оня живот, който иде пряко или косвено от богомилството”. Това засягало първо чешката култура (явно покрай Хелчицки и Чешките братя), а после, покрай уж произлизащото от богомилството розенкройцерство, и многобройни други общества като тези на мартинистите във Франция, квакерите в Англия и хора като Лафатер, Гьоте, Антон Месмер, Роберт Флуд, Спиноза, Яков Бьоме, Франсис Бейкън, Кеплер, Уилям Гладстон, Рихард Вагнер, Клод дьо Сен Мартен, Уилям Максуел, Леонардо Да Винчи, Роберт Флуд и др. 

Мнозина от изброените са определени с лека ръка за розенкройцери, независимо, че според Рудолф Щайнер розенкройцерите са анонимни и напълно неизвестни исторически. Най-често това са лекари, които лекуват безвъзмездно. Розенкройцер обаче, според Боян Боев, е Франсис Бейкън (1561-1626) (фиг. 1), който макар и според Щайнер да е бил инспириран от Християн Розенкройц, представлява самият извор на демонически влияния в следренесансовата европейска култура. В предишната си инкарнация той е бил Харун ал Рашид – архиматериалистът-основател на зловещата багдатска ариманическа школа, дала тласък на редица вредни влияния върху европейската култура. В следващия си живот той продължава заложената тенденция в качеството си на водещ английски учен, политик и масон, доотлял основите на материалистическата наука, кулминираща днес в областта на технологиите. 

 Фиг. 1 Франсис Бейкън

 Според Боев, обаче Бейкън е в „свръзка с тая вълна на Всемирното Братство, която се занася чрез богомилите на запад”, освен това е бил и в „свръзка с окултните братства”, а със съчинението си „Novum organum“ оказал грамадно влияние върху западната мисъл, „очертавайки ясно пътя на опита и наблюдението като научен път на познанието и чрез това допринася за „освобождаването на човешката мисъл.” Боев гледа изцяло позитивно на Бейкън, без да е наясно с неговото противоречиво влияние върху човешката цивилизация. Този подход е възприет и от други автори от Бялото Братство. 

Истината по случая „Бейкън” е точно обратната – със своя предпоставен още в предната си инкарнация опит, той поставя основите на днешната материалистическа наука. Бейкън е този, който „освобождава” човечеството от пряката мисловна зависимост от Божествения свят, поставяйки го изцяло под тази на земния. Но наистина той провокира създаването на необходимата за човешката свобода на избора  материалистическа алтернатива. Това обаче не го прави розенкройцер, независимо, че е бил вдъхновяван (и) от Християн Розенкройц. 

Боев представя случая превратно, без да го познава в детайли, какъвто е подходът му и към Ян Коменски (1592-1670). Според Р. Щайнер, в предишния си живот той е бил главният съветник на Харун ал Рашид в Багдат, а в края на 16 в. се преражда в Чехия. Той е основоположникът на съвременната материалистична масова педагогика, с което подава „ръка” на Бейкън във времето (пространствено те не са се срещали).  

 Фиг. 2 Ян Коменски, портрет от Рембранд 

Много хора в Бялото Братство, сляпо вярвайки на авторитета на Боев като на най-близък ученик на Петър Дънов, възприемат неговите възгледи. Те приемат за достоверни и други негови противоречиви идеи като тази, че „всички плодотворни идеи, всички светли идеи в историята на Европа от 10. век насам се дължат на оня живот, който иде пряко или косвено от богомилството”. Тя се явява продължение на друга идея – тази на неговия учител Петър Дънов, който в сборника „Разговори при Седемте Рилски езера”[3] казва:

„Богомилите не са успели в България поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.

Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура. [...]

Чешкото братство в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите и пр. са произлезли все от богомилите. После Реформацията се разрази в богомилски дух.

Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли в Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели.”

Именно Дънов задава тона на идеята, че след появата си богомилството спомага за създаването на едва ли не всичко прогресивно в Европа. Това не съответства на сериозните окултни данни, показващи, че между богомилството и розенкройцерството няма пряка връзка, но съответсва на хрумването на Морис Магр в неговия роман, че Християн Розенкройц е албигоец от рода Гермелсхаузен и основател на розенкройцерството като продължение на албигойството (богомилството). Това съвпада с мислите на Дънов и води до генералния извод, че „всички плодотворни идеи, всички светли идеи в историята на Европа от 10. век насам се дължат на оня живот, който иде пряко или косвено от богомилството”. 

Всичко това издава несъстоятелността на мисленето на Боян Боев, но също така и на Петър Дънов! По исторически и окултни (антропософски) данни, изчезналото още през 13 в. богомилство не е възможно да е създало, дори да е провокирало, появата на всички тези движения и хора. Думите на Дънов, както ще видим по-нататък, трябва да се разбират в контекста на особения смисъл, който той влага в понятието „богомилство”, останало неизяснено до днес. 

В книгата си Боев преразказва много мисли на Петър Дънов, без да спомене името му (с едно изключение в нейния край). Само човек, запознат с тях, може да познае, че са негови. Особеност е и непозоваването на сведенията на Петър Дънов за богомилството! Такива сякаш не съществуват. Както казахме, с едно изключение, засягащо славянството, той никъде не цитира Дънов, а само го преразказва без да спомене името му. Такъв е и случаят с Боян „Мага”, който е изкаран основател на богомилството въз основа на дописана от Боян Боев информация от Петър Дънов. Освен това той използва мисли на Дънов като мото във всяка от главите на книгата си, подписвайки ги с името му, но те не засягат богомилството, а имат общ характер и служат по-скоро за декорация. 

Склонността на Боев да дописва чужди сведения се открива и в единствения случай, в който Боев споменава Рудолф Щайнер. Той не засяга богомилството, а невинния въпрос с характер на възкликване, зададен му от Щайнер по време на кратката им среща в Германия: „А вие знаете ли, че „България е важна страна?”[4] Според Боев, обаче Щайнер е казал, че България е важна страна за „бъдещото развитие на човечеството” - мисъл, която не фигурира в неговия спомен, нито в публикуваното творчество на Щайнер. Това означава, че той е дописал сам себе си в интерес на тезата си и едновременно с това е приписал на Щайнер думи, които той не е казвал! 

Специално трябва да отбележим, че Боев не използва никое от сведенията на Рудолф Щайнер за манихейството, колкото и фундаментални да са те. Вместо тях, той предпочита тези от изброените светски автори, с които явно е искал да впечатли светската публика и с които съчинението му придобива полусветски, полуезотеричен характер, реално никакъв. Това отнема от стойността му на духовно-научен труд, за какъвто се смята от дъновистите. 

През годините редица автори от Бялото Братство са повлияни от книгата на Боев, смятайки информацията в нея за достоверна, като например Влад Пашов, Вергилий Кръстев, Георги Христов, Христо Маджаров и др. За това е спомагнало мълчаливото одобрение от страна на Петър Дънов, за когото няма сведения да е повдигал възражения срещу книгата, издадена по негово време. Това показва също и неговите качества на езотерик и учен. Издава и подхода на Боян Боев да събира безкритично всякакви информации по въпроса от всевъзможни автори, вкл. романисти, вестникари и поети, които после не се подлагат на коментар.

Бележки:

[1] Изд. Авир, София, 2008

[2] Публикуван апокрифно под псевдонима Епископ Симеон

[3] Главата „Всемирното Бяло Братство през вековете” - изд. Бяло Братство, София, 2018

[4] Виж: https://bgmart.blog.bg/history/2021/02/13/sreshtata-na-boian-boev-s-rudolf-shtainer.1749091