Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04 23:49 - Литературните сведения в книгата на Влад Пашов за богомилството
Автор: bgmart Категория: История   
Прочетен: 130 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 16.04 23:56


Изследването на Влад Пашов „Богомилството – път на съвършените”, също като това на Боян Боев по темата, се базира предимно на литературни източници, за сметка на историческите и окултните. Дори тези от Петър Дънов – изрично упоменати едва няколко на брой – са само бегло засегнати като мото на книгата, без да бъдат подробно разгледани. Подобни сведения са ненадеждни и неприемливи от историческа и окултна гледна точка, но Пашов още в самото начало на книгата си, по повод повестта „Петър Осоговецът” (1937 г.) от писателя Петър Петков (1890-1972) дава да се разбере, че ги приема и заявява, че „не е важно как [авторите им] са развили своето схващане” (стр. 15). Освен Петър Петков той споменава и цяла поредица подобни автори по една тема – тази за Боян „Мага”:  

 „В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна. Те могат да се разделят на църковно-християнски и антибогомилски, пробогомилски и други. Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му. Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го въздига до съвършен богомилски водач. Между другото той го свързва с Индия [!], откъдето смята, че князът носи магическите си способности. Петър Карапетров е писал роман Боян Магът, в който го свързва с неговия чичо Гавраил, който го запознава с тайното учение на старите български жреци, останало записано на дървени плочи. Мъдростта, до която се докосва Боян, била по-дълбока и от Сократовата, и от Платоновата. Кирил Христов също е писал за Боян Магесника. Той го представя като личност, която се е вмесвала активно в политическите борби и го представя груб и жесток. Представя го като човек със силна воля и голямо влияние всред народа. Раковски също се е занимавал с въпроса за Бояна.” (стр. 47) 

Всички изброени източници на вдъхновение на Пашов са литературни. Към тях се добавя и друг, който е най-важен – а именно засягащият Боян „Мага” роман „Богомилство и богомили” от художника и новелиста Николай Райнов, подписан с псевдонима Епископ Симеон. Считайки фабулата му за историческа, Пашов структурира основната си доказателствена база върху него, спирайки се на действието неведнъж с цитиране и преразказване на дълги пасажи с идеята, че Боян „Мага” е основателят на богомилството (виж по-нататък).  

Към това се добавят и други литературни източници, които Пашов погрешно приема за исторически, като например, „особено важната”, както казва той (стр. 14), книга на Морис Магр „Магьосници и посветени”. Тя е вторият по значимост източник на информация в книгата му, която той, също както в случая с „Богомилство и богомили”, приема за историческа. Също като Боян Боев, той смята, че тази история с характер на роман представлява „най-нови изследвания върху богомилството, представящи го в съвсем нов вид” (стр. 14) и без да различава литературният източник от историческия, повтаря дума по дума (без да упомене) мнението на Боян Боев, че „новите книги” на Морис Магр  съдържат „нови документи, нови данни за същността и значението на богомилството и албигойството.” (стр. 14) 


image
     
    Един от романите на Морис Магр на руски

Така Влад Пашов задава „литературната” насока на своята книга, отвръщайки се, както ще видим след малко, както от историческите данни, така и от окултните (на Р. Щайнер). Малкото, които използва от последния, не засягат темата директно и също така са изопачени от него, докато други, по-съществени за манихейството, на което богомилството е производна, въобще не са използвани. Повечето от сведенията на Петър Дънов за богомилството също не са използвани. 

Затова не е учудващо, че Пашов стига до голям брой свои, фантастични заключения, както и предположения като това, че „Християн Розенкройц е превъплътеният Боян. Има подобие в живота и дейността им. А западната езотерична традиция нарича този, който е въплътен като Християн Розенкройц Князът, защото той се превъплътява обикновено в княжески и графски семейства. За Християн Розенкройц се знае само като легенда, че е съществувал, без да има конкретни данни за неговата дейност. Има само сведения, че е роден в немско графско семейство и че е израснал в средата на съвършените богомили.” 

Това предположение се базира на измисленото от Морис Магр благородническо „албигойско” родословие на Християн Розенкройц. То няма нищо общо с информацията за него в публикуваните през 17 в. три розенкройцерски меморандума, нито с тази от Рудолф Щайнер, нито с тази от исторически източници. Пашов явно не знае за тези данни, защото заявява, че за дейността на Хр. Розенкройц няма конкретни данни. Това не е вярно, предвид тези три източника, в които не става въпрос за „графско” семейство, нито за „съвършени богомили”. Пашов си служи с фабулата на романа на Морис Магр, разказваща за благородническия „албигойски” произход на Розенкройц, която обаче изопачава, преименувайки го на богомилски, което е нова, създадена от него „историческа” реалност.     


 




Гласувай:
2
0



1. kirk - Тъкмо на базата на литературните сведения
19.04 06:29
Тъкмо на базата на литературните сведения, но синхронните, на първоизточници и очевидци българско богомилство НЯМА!!! Има малоазийско павликянство и чак през късното средновековие навсякъде в книжнината думата павликsнство се заменя масово с богомилство, за да му се припише български характер, но това антиклерикално движение така и не става българско, а се разпространява в Европа и там вече се търсят някакви пак "български следи", при положение, че то изобщо не е българско!!! Опитите да му се припише, пришие български произход или характер са смешни и жалки!!! Всъщност и така е наречено павликянство по погрешка! Във всеки случай можете да проверите колко топоними съдържат думата "павликян*" и колко "богомил*". В преводните старобългарски книж. образци просто на мястото на павликяни и манихеи е вписано богомили. а те не са били нито павликяни, нито манихеи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bgmart
Категория: Други
Прочетен: 25238
Постинги: 44
Коментари: 16
Гласове: 24
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31