1. Графиците на Хайер

Започналият днес процес на деиндустриализация на Германия и Европа, предсказан от Рудолф Щайнер, налага преразглеждане на въпроса за Троичния социален ред, повдигнат от него преди повече от век. Като цяло в антропософските среди днес преобладава мнението, че той непременно ще се случи, независимо от преградите или подводните камъни по неговия път. Така е смятал и ученикът на Рудолф Щайнер Карл Хайер (1888 – 1964), който в трета точка на приложението „Езотерични основи и аспекти на социалната троичност” към книгата си „Кой е немският Дух на народа и други приноси към историята”[1] задава направлението на своите разсъждения с въпроса: За кой исторически период от човешката еволюция е подходяща Троичната социална структура. Той го счита за критически важен, към него се добавя и още един: Кои духовни същества помагат или импулсират осъществяването на тази структура.

На първо място трябва да кажем, че независимо от познанството си с Щайнер и пряката му замесеност в неговото движение за Троичен социален ред, Хайер черпи отговори на тези въпроси от неговото писмено творчество. Там той открива неговите „различни отговори”, които систематизира в четири групи, оформящи нещо като четири графика на Троичния социален ред. Първият е този, който може да се нарече „през следващите 10, 20, 30 години”, обусловен от разговорите, които около края на Първата световна война Щайнер води с видни политически фигури в Германия и Австрия. Три от тях са цитирани от Хайер и това са тези от 5 февруари 1919 г., 29 ноември 1918 г. и 10 февруари 1919 г., взети  съответно от посочените от него номера на лекционни цикли: GA 328, GA 186 и GA 328. Първият от тях указва следният времеви предел за налагането на Троичния социален ред: 

„Аз казах на някои: тези указания за човешкото развитие не са в посочения смисъл програма или идеал, а резултат от наблюдение на това, което иска да се реализира през следващите 10, 20, 30 години от това, което вече е налице като зародиш в човечеството. И казах: вие само имате избора да работите за постигането на тези неща разумно или да бъдете сполетяни от революции и социални катаклизми, ужасяващи социални катаклизми. Трети вариант освен тези два няма. Може би войната ще бъде времето – това казах на някои, за да се вслушат в разума си. След това можеше да е твърде късно”.

Смисълът на второто изказване на Щайнер е подобен: 

„Представих въпроса по следния начин на различни хора, на които през последните няколко години съм говорил за необходимостта от този социален импулс. Казах, че това, което се има предвид тук и което в никакъв случай не е абстрактна програма, иска да се реализира в света чрез исторически импулси в следващите 20 до 30 години. Вие имате избор – така можеше да се говори на хората по онова време, когато все още имаха избор, (а) днес вече го нямат: имате избор или да приемете разумното и да се ангажирате с такива неща, или да преживеете как те ще бъдат реализирани хаотично чрез катаклизми и революции. Алтернатива… на тези неща в хода на световните събития… няма”. 

Третият цитат съответно гласи: 

„Културен организъм, държавен организъм, икономически организъм – това е, към което може да се каже, че силите за развитие на човечеството се стремят през следващите 10 до 20 години. И който се противопоставя на това развитие, той се противопоставя на възможностите за живот на съвременното човечество”.

Това може да се каже, че оформя първият график на Троичния социален ред, който на основата на посочените години може да се нарече „през следващите 10, 20, 30 години”. Отнесен към 1918 – 1919 година, когато е „съставен”, той сочи приблизително към времето непосредствено след Втората Световна война, или средата на 20. век!

Предварително обявил, че няма да коментира и обяснява различните изявления на Рудолф Щайнер, тъй като „нямало голяма нужда от това”, Хайер преминава към следващата група твърдения, оформящи втория график на Троичния социален ред. Той има вече друга времева база – от началото на епохата на Архангел Михаил до нейния край. В тази връзка в една лекция на Щайнер от 21 април 1919 г.[2] Хайер цитира сведението, че Михаил изисква от хората нещо, което той като Дух на епохата иска да осъществи и което той като Дух на епохата „всъщност осъществява. А хаосът идва  от там, че човечеството мисли по друг начин и преди всичко действа по друг начин от този, по който Духът на епохата мисли и действа. Фактически Троичният социален ред се осъществява от 1870 г. насам, само дето поведението на хората е друго и по този начин те изпадат в ужасни противоречия по отношение на това, което разкриват фактите”. 

Тук Хайер само напомня, че тази епоха започва през 70-те години на 19. в. и завършва евентуално към 2 350 г. Указаното време е от около 3 – 4 века, което той нарича „първи аспект на периода на приложимост на социалната тричленност”, забравяйки да именува по подобен начин предния аспект, който е не по-малко важен и завършва в средата на 20. век. Така този се явява втори, който вече е с различна, доста по-дълга продължителност, което Хайер не коментира.

За да затвърди втория си аспект, или график, Хайер цитира и информацията от лекцията от 28 септември 1919 г.[3], в която се твърди нещо интересно: че „ще настъпи време, когато Троичният социален ред ще трябва да бъде преодолян. Но не днес; след около 3 – 4 века. Тогава хората ще трябва да мислят как да отменят Троичния социален ред. … Едно нещо важи за 1919 г., друго – за 2350-а ...”. 

От това става ясно, че всъщност Троичният социален ред важи само за Михаиловата епоха, за която реално е предназначен. Но също и че това може да стане само ако той започне да се въвежда 10, 20, 30 години след момента на неговото обявяване. Тогава той евентуално може да продължи, но от постановката на Хайер излиза, че това непременно ще стане и никакви трудности не могат да го спрат (дори да не е започнал). Реално обаче вторият график е възможен само при осъществяването на първия. Това е наш коментар, а такъв на Хайер липсва.

Хайер не сравнява тези два графика, или аспекта, а вместо това преминава към следващия, който е още по-дълъг. Той продължава чак до края на Петата Следатлантска културна епоха, което е 3 573 г. Тук Хайер привежда най-много цитати, като например този от 6 декември 1918 г.[4], в който се казва:

„Защото тези неща, които посочих, ще се случат или като хората се вземат в ръце и ги осъществят разумно, или ако не се вземат в ръце, ще станат с катаклизми, с революции. Хората ще се стремят към тази троичност в Петата следатлантска епоха – до тази троичност трябва да се стигне. Следователно целта на нашата епоха е известна социализация”.

Хайер припомня, че Петата епоха е една и съща с тази на Съзнателната душа, във връзка с която Щайнер в лекцията си 1 март 1919 г.[5] казвал, че „третото нещо, което от дълбините на човешката душа напира за реализация, е социализмът, който най-опростено може да се охарактеризира със следното: по време на епохата на Съзнателната душа за съвременното душевно стремление индивидът трябва да е в състояние да се почувства участник в социалния организъм. Хората искат да създадат социалния организъм като такъв, те искат да се почувстват като членове на този социален организъм…”.

Тези и други подобни тематични цитати оформят третия Хайеров график на Троичния социален ред, на който най-много подхожда заглавието „До края на 5-та епоха” (3 573 г.). Оставяйки и него без коментар и анализ, Хайер пристъпва към следващия, вече последен, четвърти поред, който е най-дълъг и най-важен за него. Особено предвид това, че отговаря и на втория от повдигнатите в началото въпроси – кои са тези духовни същества, които подпомагат или импулсират социалната троичност? Той се оформя от лекциите на Рудолф Щайнер, изнесени последователно на 23, 28 и 29 март 1919 г. и включени в GA 190. Хайер се ръководи от първата от тях, която този път не цитира, а накратко преразказва. Тя, както и другите, както ще видим по-нататък, оформя целия „гръбнак” на Троичния социален ред така, както си го представя Хайер. В неговия край е годината 7 893-та, което е края на Седмата културна епоха. Тя е предшествана от Шестата, а преди това от Петата, през която човечеството трябва да развие следните Имагинации, за които Хайер разказва:

„Когато те постепенно се появят в човешките души, тогава тези човешки души ще намират за непоносимо културният живот, образованието, животът на училищата и университетите да зависят от държавата или от икономиката. Хората все повече ще трябва да разчитат на един свободен духовен живот. Защото в тази 5-а следатлантска епоха ние отиваме към едно сетивно-свръхсетивно състояние на света, в което Ангелите ще се приближат по-близо отпреди. Те ще се сближат по-интимно с хората, отколкото това е било преди. Точно както идва дъждът от облаците, така ще трябва да се научат да възприемат вдъхновенията от по-висшите области, дадени им от Ангелите, които ще се движат все повече и повече сред тях. Чрез това освободеният духовен живот ще може чрез своята свобода на мисълта да получи влиянията, които идват от един свръхсетивен свят. Следователно, когато хората зоват за социален ред като този, който е Троичен, те не го правят в смисъла на политическите програми, изготвени днес; по-скоро това, което се призовава, ще дойде от откровенията на духовния свят, които ще говорят все по-ясно“. 

Значи за осъществяването на Троичния социален ред е необходима намесата на Ангелите, които ще навлязат в по-интимна общност с хората така, както и Архангелите, за които Хайер казва, че ще осигуряват импулси по много по-нежен начин – „чрез нещо подобно на нежни Инспирации, които в бъдещето ще открият вътрешната субстанция на бъдещите държавности, които ще са се отделили от културния и икономическия живот и следователно наистина ще бъдат автономни политически правови държавности. Държавите през 3-тата следатлантска епоха са били теокрации. Те постепенно изчезнаха. Теокрациите отново ще се появят на Земята; в земния живот на правата хората ще почувстват, така да се каже, управлението на Архангела. Архангелите също ще се доближат до хората”. 

И накрая Хайер говори за Архаите, които ще бъдат „носителите, администраторите на икономическия взаимообмен между хората. Ще настане живот в асоциации. Докато от средата на 15-и век тенденцията беше да се обръща внимание само на създаването на стоки, на натрупването на стоки и печалби, в автономния икономически взаимообмен напротив – ще става въпрос много повече за разпределението и потреблението на стоки. Така изглежда това, което напира към нас от бъдещето – първо, необходимостта от автономен духовен и културен живот, чрез който Ангелите да се доближат до хората. Този автономен духовен и културен живот трябва да започне възможно най-скоро, тъй като трябва да завърши – освен ако човечеството не иска да преживее голяма катастрофа в края на 5-а следатлантска епоха. До края на 6-а следатлантска епоха една нова духовна теокрация трябва да е станала напълно самостоятелна, а до края на 7-ма следатлантска епоха трябва да се е развил един наистина социален общностен живот, в който индивидът да се чувства нещастен, ако другият не е толкова щастлив – ако по някакъв начин щастието му трябва да се заплати със страданията и лишенията на другите”.

За по-голяма нагледност привеждаме целия преразказ на Хайер. С него той счита цялата тема за приключена, без никакви допълнения или коментири от неговеа страна. По този начин се оформя четвъртият аспект на приложимост на Троичния социален ред и впечатлението, че неговият успех е неизбежен! Читателите са провокирани да направят същото заключение и несъмнено повечето ще го правят. Едва в следващата, четвърта глава на своето приложение, Хайер дава да се разбере, че той наистина счита този успех за сигурен и неминуем с думите: 

„Така разбираме, че импулсът за свободен духовен живот, в описания смисъл, който трябва да се носи от отделния човек, се дава от Ангелите (за 5-а следатлантска епоха), импулсът за нов живот на правото и държавата, който се носи от по-големи групи хора, се дава от Архангелите (за 6-а следатлантска епоха), а един всеобщ икономически живот в смисъла на социална общност се дава от Архаите (за 7-ма следатлантска епоха). Така, че това ще бъде възраждането за нов живот – по изцяло нов начин – на древната връзка на човека със съществата от Третата йерархия, както е било в предхристиянските времена. […] Виждаме как тук се забелязва една цел на Ангелите, насочена към разгръщането на правилните социални импулси във връзка с живота на хората в техните тела, души и дух. Става ясно как тази цел е дълбоко свързана с импулсите на троичната социалност в по-тесен смисъл, от една страна, а от друга страна –  далеч отвъд”.

Хайер игнорира всички условности, поставени от Рудолф Щайнер в предните „графици”, и въпреки заканата си да не коментира, казва още:

„Перспективите за това как социалната троичност ще трябва да метаморфозира в хода на 5-а следатлантска епоха бяха дадени в лекцията на Рудолф Щайнер от 23 март 1919 г.”.

Това също показва, че Хайер смята хода на Троичния социален ред за неизбежно победоносен, заявено и със следното изказване, от което става ясно, че никой, даже и противниците от луциферическите, ариманическите и азурическите йерархии, при никакви обстоятелства не е в състояние да го спре:

„Някой може да каже: тук също трябва да признаем, че троичната социалност … е само едно начало на нещо,  предназначено за непосредственото настояще и което ще се разраства по-нататък през следващите векове и хилядолетия, а това означава, че то ще бъде постигнато въпреки съпротивата на противодействащите сили – описано в лекцията от 9 октомври 1918 г. като цел на Ангелите за човечеството”.

2. По-подробен анализ на графиците на Хайер

В крайна сметка се оформиха следните четири аспекта, или графика, на Хайер:

1. „През следващите 10, 20 или 30 години”

2. „До края на епохата на Михаил”

3. „До края на 5-ата епоха”

4. „До края на 7-мата епоха“.

Хайер не изключва нито един от тези сценарии, които за него съвсем естествено се преливат един в друг, за да се обединят накрая в този, който е последен и трумфален. Още в началото той казва, че умишлено се е ограничил само до това да представи подредените по теми изявления на Рудолф Щайнер, чувствайки, забележете!, че трябва да избягва обяснения и коментари, от които няма нужда.[6] Увереността, с която прави това, показва, че той не забелязва или не осъзнава в достатъчна степен противоречията между различните сценарии, като това, че те не непременно се преливат един в друг. Например вторият, „до края на епохата на Михаил”, по определен начин отрича следващите два, защото, ако Троичният социален ред важи само за него, тогава това, което трябва да го последва през останалата част от Петата, Шестата и Седмата епохи, трябва да бъде нещо различно. Ако го има!!! Но за Хайер то е сигурно, което не отговаря с точност на смисъла на казаното от Щайнер.

Второто несъмнено е подобно на първото, но не и същато. Поне две са разликите между двете – между Михаиловия троичен социален ред, който трябва или може да бъде установен днес, и този, евентуално развит по-нататък до края на Седмата епоха. Това е участието не само на човека, но и това на съществата от по-висшите йерархии с ключовата инициатива на човека. Тя наистина е зададена от един посветен като Рудолф Щайнер, но после преминава изцяло в ръцете на хората. Едва след това, ако се развие масово, тя може да се подеме и доразвие по-нататък от Ангелите, Архангелите и Архаите с техните Имагинации, Инспирации и съответно Интуиции през 5-та, 6-та и 7-та съответно епохи. Базата обаче е човешка и от нея зависи всичко по-нататък. Ако Троичният ред се избере от хората, тогава после от техните човешки ръце тя ще премине в Божествените, за да се развие по-нататък до края на 7-мата епоха. Така трябва да се разбира казаното от Щайнер, но то явно не е разбрано от Хайер. 

Всъщност всичко зависи от свободния избор на хората с двете възможности: приемане и отхвърляне, свързано с успеха или неуспеха на Троичния ред в масов план. Според Хайер обаче тя е само една – приемането и успехът, които за него са сигурни, което, ако беше така, щеше да унищожи правото на избор на хората. А то е свързано със свободата им. Хайер посяга именно на тях, за което говорим отново по-нататък. 

Също така степента на участие на съществата от по-висшите йерархия в Троичния ред е пряко свързана с човешките способности за ясновиждане, ясночуване и висша интуиция. Именно те позволяват виждането, чуването и усещането на Имагинациите, Инспирациите и Интуициите на Ангелите, Архангелите и Архаите през 5-а, 6-а и съответно 7-а епоха. Не други, а те стоят в основата на успеха на това, което може да стане през това време, докато случващото се преди това през 20. век зависи от обикновените човешки сетива. Това е още една качествена разлика между двата троични строя: Михаиловият и този след него. Вторият е напълно зависим от висшите сетива, докато първият не толкова.

Хайер слага под общ знаменател графиците „през следващите 10, 20 или 30 години” и „до края на 7-мата епоха”. Странно е, че не разбира, че успехът на втория зависи от този на първия, а той, от своя страна, от свободния избор на хората! Няма нищо сигурно в това, както явно си мисли ученикът на Щайнер, защото, ако „през следващите 10, 20 или 30 години” не се осъществи, тогава няма да се осъществи и „до края на 7-мата епоха. Тогава до описаните Имагинации, Инспирации и Интуиции въобще няма да се стигне, поне не и в масов план, защото, както ще видим след малко, има и друг. 

И така, първо Имагинациите на Ангелите зависят от освободеният духовно-културен социален член, който обаче хората по собствена воля трябва да са освободили в зададения срок, който е до средата на 20. век. Това засяга най-вече сферата на образованието, което в достатъчна степен трябва да се освободи от държавната опека и да премине, както ще видим по-нататък, на световни валдорфски „релси”. Затова Щайнер е настоявал Валдорфското движение да придобие международен, а не само немски харакктер, без което няма да са налице Имагинациите на Ангелите. 

С всичко това и особено с Имагинациите на Ангелите е свързана и третото, което е способността за имагиниране, или ясновиждане, провокирана от Второто, етерно пришествие на Христос от 1933 г. насам. То осигурява ясновиждането в прогресивния смисъл на думата и в това е неговият смисъл, а с неговата помощ трябва да се очаква получаването на въпросните Имагинации от Ангелите. Това е третият аспект на Михаиловия троичен социален ред в масов план, зависещ от успеха на Христовото ясновиждане. Той обаче, както знаем, също като Троичния социален ред не е сигурен.
 

3. „През тази епоха, която настъпва, така нареченият цивилизован свят ще се изправи пред следните две алтернативи: едната е болшевизмът, а другата – Троичният социален ред.”

По отношение на Троичния социален ред трябва да се вземат предвид не само тези, но и други указания на Рудолф Щайнер, като това, което гласи: 

„През настъпващата епоха така нареченият цивилизован свят ще се изправи пред следните две алтернативи: едната е болшевизмът, а другата – Троичният социален ред. Този, който не вижда, че има само тези две възможности за задаващата се епоха, просто не разбира нищо от днешния общ ход на събитията“.[7]

Тук Щайнер директно споменава възможността за провал на Троичния социален ред, посочвайки алтернативата – необолшевизма, наречен от него също „лъжесоциализъм”, за който той казва, че може да се въдвори в Западна Европа. С това са свързани мерките, предприети напоследък от Чарлз Трети, семейство Ротшилд и Ватикана, които през 2014 г. обявиха създаването на нова „капиталистическа” система, наречена Инклузивен капитализъм. Според техния съратник Кристин Лагард тя представлява не друго, а „ултимативен отговор на Карл Маркс”, което показва връзката със социализма.[8] По същество това е смес от социализъм и капитализъм, която е истинска революция в областта на икономиката. С нея икономиката придобива подчертан англо-американски характер, основата на което е една формация от над 400 мултинационални компании с общ капитал над 13 трилона долара под шапката на Съвета за Инклузивен капитализъм.[9] По този начин световната икономика е заплашена да премине изцяло на западни релси, така както световното образование трябваше да премине на валдорфски. В полза на това, сякаш по поръчка, действа днешният катаклизъм в Украйна, с помощта на който голяма част от останалата без ресурсна база европейска индустрия се преориентира към Америка, което води до допусканата от Щайнер възможност за бъдеща деиндустриализация на Европа. Става въпрос за широкомащабен процес на отделяне на световния икономически елемент на Запад, което е един вид негово „освобождаване” от останалите два: от духовния, който остава на Изток, и от административния – в континентална Европа. По същество това е нов световен ред, който е мегатроичен, противоречащ на предложения от Рудолф Щайнер!

Друго указание по въпроса за Троичния социален ред на Щайнер е това, което той дава на Еренфрид Пфайфер, друг от видните му ученици, който е активист на троичното движение и изследовател в областта на неоткритите „етерни” машини. Според него крайният срок за установяването му е средата на 50-те години на 20. век, съвпадащо с точност с графика на Хайер „през следващите 10, 20 или 30 години”. Това Пфайфер обаче счита за пропиляна възможност, свързана с войната в Корея.[10]

Третото сведение по въпроса за Троичния ред е от Клара Мишел, според която Щайнер е казал: 

„За този век Троичната общност повече не е възможна. Тя не може да се осъществи. Отново ще бъде възможна в началото на идния век, когато в духовния свят ще се отвори прозорец, позволяващ това да стане”.[11] 

Приемайки тази информация за достоверна, ние я свързваме с намеренията на Щайнер да се прероди на Земята преди края на 20- ти век заедно със своите най-близки ученици и водачите на древната школа в Шартър, които не са се прераждали на Земята от 13-ти век насам. Заедно те или трябва да зададат новия тон на вече одухотворената човешка цивилизация или тя „ще стои изправена пред своя гроб”. (Лекцията от 19 юли 1924 г., GA 240) 

4. Графикът на Йордан Димитров

По този начин представени, без сравнение и анализ, графиците на Хайер навяват на мисълта за тяхното неминуемо сбъдване. Подходът на механичното им поставяне един до друг и свързването им в общ „всепобеждаващ” график е характерен и за още един антропософски автор – това е Йордан Димитров от България, който в коледния брой на Антропософски вести от 2022 г.[12] публикува нещо като обръщение към антропософите по света със заглавие “Подводни камъни при разбирането и прилагането на тричленния социален организъм”. В него той се базира на същата трилогия лекции от 23, 28 и 29 март 1919 г., от които обаче избира третата. Също облягайки се на две допълнителни сведения, накрая той стига до същия резултат: „график на прилагане на тричленния социален ред”, простиращ се до края на 7-мата епоха. Също като Хайер след извеждането му той не го коментира, нито анализира, а гледа на него като на природна необходимост – случваща се подобно на изгрева на Слънцето и самоподразбираща се като него.

Както Хайер, Димитров е виден антропософ – един от най-старите в България, член на ръководството на Антропософското общество, главен редактор на антропософското издателство и участник в основополагащата додемократична група „Даскалов”, чийто патрон е основателят на старозагорския клон на българската антропософия и виден преводач на Щайнер Димо Даскалов. Основните членове на тази група открай време вземат присърце идеята за Троичния социален ред и през годините, ако и да не могат да я приложат, то поне периодично я освежават в съзнанието на българските начинаещи антропософи, както, разбира се, и в своето собствено.

Последният коледен брой на българския антропософски вестник е посветен в голяма степен именно на Троичния социален ред и в него Йордан Димитров не само припомня идеята, но и решително очертава нейното бъдеще по света и у нас. В статията си той обобщава своя „международен” антропософски опит, започнал в Кемпхил, Англия, и завършил в антропософската икономическа група в Лос Анжелис. Гръбнакът ѝ е оформен от споменатата информация в лекцията от 29. март, проследяваща поредицата от Ангелски Имагинации, Архангелски Инспирации и Архайски Интуиции през 5-та, 6-та и съответно 7-та Следатлантски епохи. Тя се  случва според съответните независими обществени компоненти, което оформя магаграфика, простиращ се чак до края на 7-мата епоха.

По маниера на Хайер Димитров цитира всичко, но не го коментира, недопускайки никакъв негативен развой, макар той да е допуснат от Щайнер. „Ако не го направим, ни чакат големи нещастия”, казва той, цитиран от Димитров. Последният не коментира и цитираната от него, поставена пред Архангелите с тяхната Инспирация задача да оковат Ариман във вериги, „без които ариманическото качество ще се развие над цялата Земя”. В тази връзка може да добавим и това, което Щайнер казва по въпроса във втората лекция от 28. март от споменатата трилогия лекции, а именно, че „през Шестата епоха преди всичко ще бъде необходимо хората да се заемат с “оковаването на Ариман, което означава да се свържат с реалността”. Интересно е и това, което е казано по-подробно в лекцията от 29. март, пропуснато от Димитров:

„Духовният живот, чиято основна задача е да развива Имагинацията в бъдеще, трябва да се култивира в еманципираната  духовна организация. Животът на Инспирацията, който ще даде на гения на народа принципно понятията за правата, трябва да се развива в еманципирана държавност. Така че Инспирацията, която трябва възпре Ариман, трябва да действа в живота на правата. Трябва да преминем към изработване на понятия за правата, които наистина са взети от живота на духа и които всъщност са посвещенчески понятия. Но как нещата, за които говорих днес, да станат непосредствено разбираеми за по-широки кръгове от днешното човечество? Това не става. Защото е необходимо духовно-научният елемент да проникне в цялото днешно образование и културата. Иначе той няма бъдеще”.

Този цитат е особено важен с няколко неща. Започвайки отзад напред: първо, това е признанието на Щайнер, че навремето обществото не е било отворено за неговата идея то да бъде разделено на съставните си три части. „Това не става”, казва той. Което е свързано с нещо друго важно – че цялото днешно образование и културата трябва да се проникнат с духовно-научния елемент, което означава антропософията! Тя реално е тази, която трябва да проникне цялото световно образование, а не „половината”, за да може свързаният с него духовен елемент да се освободи и стане независим от останалите два. Това първоначално е най-важното, явно трябващо да стане в някаква достатъчна, не половинчата, степен, на която ще се върнем отново по-нататък. Така трябва да бъде засегнат общият човешки план, а не отделни държави като Германия и Холандия, от което, забележете, зависи бъдещето на самата антропософия!

Именно общият педагогически и културен план трябва да се изменят, прониквайки Валдорфската педагогика и антропософията. Затова Щайнер залага на тях и особено на първото, след като не успява да наложи идеята си за Троичен социален ред на политическо ниво.

Второ, в горния текст прави впечатление особено важното споменаване на някакви посвещенчески понятия в контекста на изработването на правния елемент на Троичния ред. Какви са тези понятия? Най-вероятно става въпрос за нещо, което идва от посвещението в мистериите, откъдето идва  теоретичната база на всеки нов истински социален строй (виж по-нататък). От 20. век насам то има две форми: масова и частна, първата от които е естествената, водеща до възможността за получаване на внезапно естествено ясновиждане, каквото е налице от 1933 г. насам, а другата, според Щайнер, е езотеричното, или синтетичното посвещение в мистерии като розенкройцерско-антропософските. Щайнер се опита да основе такива в края на живота си, изискващи специализирана подготовка, аналогична на някогашния катарзис. Тя има същия резултат, който е актът на посвещение, изпълняван в манихейските мистерии от двама посветители. (Твърди се, че Рудолф Щайнер също е бил посветен от двама, единият от които той казва, че е „М”, което най-вероятно е от Meister Christian Rosenkreutz, а за другия се подозира, че е т.нар. Meister Jesus.)

Логично е споменаването на посвещението в този откъс да сигнализира за необходимостта някоя от тези две модерни форми на посвещение да действат като подусловие за Троичния социален ред! И те наистина са необходими, иначе как ще се получат въпросните Имагинации, Инспирации и Интуиции, които са от свръхсетивно естество и за които обикновените сетива и свързаните с тях понятия не помагат? А свръхсетивни сетива  предлагат тези два вида посвещения, с помощта на които Имагинациите да бъдат видени, Инспирациите – чути, а Интуициите – усетени като сливане.

От това излиза, че ако естественото имагинативно Второ пришествие на Христос се види от хората, тогава ще могат да се видят и ангелските Имагинации в условията на установен Макротроичен социален ред. Тези три неща са взаимосвързани и взаимозависими, но, както ще видим отново по-нататък, ако естествената имагинативност (ясновидство) не се получи, тогава ще се наложи въвеждането на втория вид „пришествие”, за което е необходимо вече тренирано посвещение. Спонтанното повече няма да бъде възможно. С другото ще могат да се получат ангелските Имагинации в един друг, микротроичен социален ред, който обаче вече няма да е световен. Това може да стане благодарение на едни нови Мистерии, подобни на розенкройцерските, които да откликнат на необходимостта от специализирана подготовка, водеща до посвещение от двама посветители, с чиято помощ целта на Второто пришествие да бъде изпълнена. Поне в микромащаб!
 

5. Прекрасният нов антропософски свят

Така въпросните две форми на посвещение са свързани с двата вида троичен социален ред: макрообществен и микрообществен, или мистериен. Само единият от тях може да се реализира, но днес по нищо не личи това да е първият, който в рамките на Европейския съюз, в който все повече се налага старият болшевишки полит-икономически принцип, изглежда повече невъзможен. Хайер и Димитров обаче смятат неговия успех за неизбежен и дори не мислят за другата възможност, независимо че, както следва от сведенията на Щайнер, тя е също толкова вероятна, колкото и първата. Това е необолшевизмът, чието завръщане на Запад Щайнер очертава като възможност! По този начин и двамата вярват в успеха на абсолютното и непобедимо Добро, каквото наистина щеше да се получи, ако естественият Троичен всеобщ социален ред в условията на естественото Второ пришествие беше неминуем и безалтернативен! За съжаление срещу него действа и трябва да действа силата на злото „без естествено ясновиждане” със съвсем конкретни, индивидуални измерения. Това предоставя другата възможност – необолшевишкият нетроичен неясновидски социален ред, възможността за който се предоставя в името на човешкия избор и свобода!

Въпросното зло не е Абсолютното зло. Абсолютното зло би била неговата липса. Това автоматично би водело до унищожаването на правото на избор в условията на единственото „добро”, което щеше да се обърне на зло, мислещо само за себе си и недопускащо своя алтернатива. Такъв е начинът на мислене на Хайер и Димитров, недопускащи даже теоретичната възможност за провал на Троичния социален ред в обществен план.

Това би довело до Абсолютното „добро”, което е едно и също с Абсолютното зло. Само с негова помощ би се получил Прекрасният антропософски нов свят, описан в романа на Олдъс Хъксли. Излязъл през 1932 г. в самото навечерие на Второто естествено пришествие на Христос, той разказва за едно културно еднотипно и послушно общество от щастливи консуматори или роби, които обичат своето робство. Бодрото прескачане на възможността за провал на масовия Троичен социален ред сочи именно в тази посока, независимо от всички добри намерения. Неговата болшевишка алтернатива, както ще видим, все пак не води натам, или също и дотам, но и малко „встрани”. Двамата видни антропософи обаче гледат в тази посока, която, ако можеше да се осъществи, щеше да бъде Новият прекрасен антропософски троичен свят.  

6. Диктатурата на Димитров

Тези, които са чели написаното от Димитров, вероятно ще кажат, че все пак в него той споменава някаква диктатура, която настъпва. Той я нарича „предстояща”, без да даде повече обяснения. Преди това е споменат мимоходом някакъв таен план на западните окултни братства и някакъв, вероятно свързан с тях, предстоящ финансов хаос. Според Димитров той цели „спасението да дойде от Ариман и да бъде посрещнат от хората като „спасител”, а на друго място казва: „Ковидът е само подготовка за поробването на хората“. Накрая той вменява и идеята, че антропософите трябва да противодействат на всичко това, като станат „инициатори на създаването на една алтернативна безпарична икономика за взаимни услуги, а после и за стоки”. В тази връзка е и казаното: 

„При предстоящата диктатура безпаричната икономика може да включи и стоки”. 

Каква точно е тази диктатура така и не става ясно, но изглежда, че тя има общо с всичко, което казахме преди това, както и с нещо, което Димитров споделя в самото начало – а именно, забележете, неговото усещане (!), че в края на миналия век в англоговорящия антропософски свят е преобладавало мнението, че „тричленният социален ред ще започне в сравнително голям мащаб след страшната епоха на Орифиел, т.е. след 5 – 6 века, когато се случи нещо изненадващо”. Трогателно е да се види как Димитров борави със свои усещания, използвайки ги за аргументи, с които доказва тезите си. Такова е и „изненадващото”, което трябва да се случи, за да победи Троичният социален ред в края на Орифииловата епоха. Какво е то така и не става ясно, но Димитров го знае и реално е обидно, че го крие... Победата обаче изглежда неминуема, а налагането на Троичния ред – масово или в сравнително голям мащаб – неизбежно....

От сглобяването на всички тези мисли на Димитров излиза, че въпросната диктатура вече настъпва, за да се задържи през цялата останала епоха на Михаил, както и през тази на Орифиил. Това са  някакви си „5 – 6 века”. Важното е, че накрая ще завърши „изненадващо”, което ще доведе до появата на бял свят на масовия, Световен, както е най-добре да се каже, троичен социален ред. Той, от своя страна, естествено, според логиката на Димитров, ще продължи до края на 7-мата епоха, което означава, че въпреки диктатурата той е безалтернативен!

Трябва да подчертаем още веднъж, че прекараната 5 – 6 века ъндърграунд пауза, която, както ще стане ясно след малко, също трябва да е „троична”, е не друго, а усетена от Димитров според хипотетичното мнение на англо-американската антропософия. Но фактите, разкрити от Рудолф Щайнер, показват, че такова нещо – едновременното случване на Троичния социален ред и необолшевизма – е невъзможно! Може да се случи или едното, или другото, а третото би било... Прекрасният нов свят на някои антропософи!
 

7. Повече не можем да бъдем секта, оградила се със стена

Посоката, в която Димитров сочи по-нататък, е тази на ултимативното разрешение или „отговор” на „диктатурата”, който е така желаният (според него) от антропософите живот... в комуни. В тях Троичният социален ред можело да бъде прилаган извън или, както излиза, наред с „диктатурата”. За да стигне до този извод, Димитров стъпва на една друга, също повече от несигурна информация, която наистина не е усещане, а нещо уж казано от Рудолф Щайнер. Това е, че „изобретяването на етерните морални машини ще стане от дванадесет антропософи, които ще живеят заедно в общност с тричленен социален ред”. Източникът на тази повече от съмнителна информация не е посочен, но Димитров стъпва на нея, за да формулира в крайна сметка своята визия за бъдещето:

„Възможно е още сега той да бъде прилаган в малки общности!”. 

След това Димитров отива към финализиране на своите мисли с използването на още едно, трето поред, свое усещане – за все по-засилващото се „правилно желание на отделни антропософи да живеят заедно в комуни”. Приемайки последното за вече случваща се реалност, той пожелава на последните всичко хубаво или на добър час, с което завършва статията си:

„Живеенето в комуна ускорява езотеричното ни развитие. Успех в това смело начинание!”. 

Така в края на поредицата от димитрови усещания антропософите се оказват изпратени в комуни! Сякаш под строй, в микромащаб те трябва да развиват Троичния социален ред до края на Михаиловата епоха и цялата Орифиилова, превръщайки го накрая (изненадващо) в нещо, което засяга целия свят.

Димитров дава и начални напътствия за това, основани на три негови „международни” примера, почерпани от англо-американския му опит. Първо, това е комуната „Лобие“ в Швейцария, основана от познайника му Кристофър Бад в сътрудничество с Марк Десаилес. Двамата изобретили някаква „нова трета колона към годишния финансов отчет”, служеща „за коригиране на разпределението на печалбата в зависимост от [не, не е шега!] кармата на членовете”. Димитров не казва как се преценява тази карма (и ние не смеем и да питаме), но водещото е обединението от пет стопански единици: биодинамична ферма, хотел, магазин, валдорфско училище „и може би аптека”. Това е единият пример.

Вторият е основаната в средата на 20. век от приближения на Ита Вегман Карл Кьониг система от терапевтични общности „Кемпхил”, все още разпространени в Англия. Димитров обитава една от тях за няколко години в края на 90-те, което му дава право да я даде за пример, без да даде подробности. И трето – това е неговата антропософска икономическа група в Лос Анжелис, която била създала алтернативна безпарична икономика за „взаимни услуги, а после и за стоки”. Навремето (той не знае как е сега) това били около 400 човека, в това число и „хора от други духовни течения”, които залагали определен коефициент за различни видове извършван труд – от 1 до 6. Всеки давал или вземал от всеки, оценено със съответния коефициент, и всеки можел „да проверява баланса на всички и всеки поотделно и да предлага или иска услуга в удобно за него време”. Димитров участва в инициативата три години, а освен нея “вероятно над 100 такива” в Америка, с което тя била изпреварила света. 

Това са примерите, които са подобно на носещи стълбове на все повече „засилващото се правилно желание” на антропософите не само в България да живеят в комуни. В интерес на истината и трите са доста спорни или нестабилни. От тях най-важен е този с кемпхилите, който обаче най-сериозно се клати, да не кажем, че може вече да е паднал. Те, първо, не са идея на Щайнер, а импровизация на Карл Кьониг, който някога е изключително скандален в антропософски среди. Заради това той е изключен от Антропософското общество, а неговите лекции и есета, публикувани в сп. Натура, са силно критикувани от антропософските доктори, както и от личности като Мари Щайнер и други водещи антропософи. Те са ги намирали за непоносими също като тези на Ита Вегман – нещо, което и Кьониг после признава. Това подлага на съмнение и книгите, написани от него. 

В Англия Кьониг продължава да е скандален, но създава една интересна и първоначално успешна антропософска система от терапевтични общности заради участието на редица стари антропософи и свещеници от Християнската общност. Днес като цяло тя е компрометирана, което Димитров признава с думите, че „в момента Ариман атакува [кемпхилите] със задължително професионално обучение, заплати, осемчасов работен ден и т.н.”. „Ариман” означава английската държава, която се намесва във вътрешния живот на комуните, но техният проблем реално е друг. Той датира от десетилетия и е свързан със стопяването на антропософското съдържание в тях и неспособността на новите поколения да го поддържат на доброто старо ниво. То умира заедно с естествения отлив на старите антропософи-основоположници, показано от нашия собствен опит в една от тях също в края на 90-те години на 20. век (The Sheiling school). 

Другите два примера, в единия от които се борави с „кармата”, също не са сериозни. Това всъщност са антипримери, които трудно биха насърчили антропософите, които не са чак толкова глупави. Нито са пътепоказателни останалите препоръки на г-н Димитров като тази за рождените си дни антропософите да не си купуват подаръци, а да си изработват едни на други сувенири, торти и „свещи за тортата.” Предлага се и следното: 

„В антропософските групи бихме могли да се откажем от черпенето и подаръците за рождени дни, а спестените пари да бъдат предназначени за антропософския дом в София. Нищо че сумите са малки. Важното е да превръщаме втория вид лични пари в третия вид”.

Както се казва, малко, но от сърце! Друга комунална препоръка е да се прави разлика „между нужди и желания, купуването на екологични храни или картофен чипс”. Важно било постепенното „отказване от лукса, от моментните емоционални покупки, инспирирани от Луцифер, а също и алчното трупане на пари, инспирирано от Ариман чрез несъзнателния страх от бъдещето“. 

Всичко това звучи наистина наивно, но издава посоката на мислите на Димитров. А тя е тази на изолационизма, eскейпизма и сектантщината, характерна за Антропософското общество още по времето за Щайнер. Свеждайки външната му ефективност до нула, последната е представлявала голям проблем. Когато преосновава Антропософското общество в края на 1923 г. още във встъпителното си слово той засяга въпроса, заявявайки, че тя повече „няма абсолютно никакво място във фундаменталните нагласи на човешките души от нашето време”. Той казва, че съвременната душевност на хората вече чувства „отвращение към всичко сектантско”, а също това, че „не можем да отречем, че е трудно да се елиминират тези сектантски качества от Антропософското общество. Но те трябва да бъдат елиминирани. И в бъдеще от тях не бива да остане ни най-малка следа в рамките на новото Антропософско общество, което предстои да бъде основано. То трябва да бъде истинско световно общество”.

Последното до ден днешен не се е случило.

8. „На Изток в малки колонии като от семенца ще бъде образуван новият живот на бъдещето” 

Не може да се каже, че за сто години от смъртта на Щайнер Антропософското общество е успяло да се превърне в Световно, доказателство за което е новият тласък, даден му от Йордан Димитров. Той го призовава точно към това, от което Щайнер някога го е отзовавал, но все пак той налучква правилната посока, макар и да не може добре да я определи. Именно езотеричните общности са решението на социалния проблем в микромащаб, подобен на кемпхилския. Както личи по всичко днес, когато външният социален избор на обществото изглежда направен, прогресивната негова „антропософска” част може да бъде спасена и съхранена за бъдещето в нещо като нов „комунален” Ноев ковчег и това са общностите, за които Щайнер казва, че трябва да бъдат създадени със задачата през страшната епоха на Архангел Орифиил да помагат на изпадналото в хаос човечество:

„Малката група одухотворени души ще има за задача да направи възможно да протече чистата истина, любов и добро в тази зла епоха, за да се прочисти така, че светът да се придвижи напред към шестия ден от Сътворението, в чиято зора се намираме сега”.[14] 

Географското местоположение на тази група, както и това, че тя няма да е само една, а също и това, от което тя ще спасява света, Щайнер формулира на друго място:

„Всички достижения, които омотават Земята с мрежата на егоизма, ще дойдат от Англия и Америка. Оттам всичко на Земята ще бъде хванато в тази мрежа на егоистичното зло. На Изток в малки колонии като от семенца ще бъде образуван новият живот на бъдещето. Англо-американската култура ще унищожи културата на Европа“.[15]

Противоположността Изток – Запад тук изпъква и тя вече се забелязва в конфликта в Украйна днес, който цели първоначалното екзотерично подчинение на Източна Европа от, ако можем да вярваме на Димитров, господстващите западни окултни братства. Въпросът е, че тя, както и Изтокът като цяло, включващ области като Сибир, в бъдеще няма да бъдат населявани от случайни хора, а в малките колонии, за които говори Щайнер, ще има ясновидци, за които той казва:

„Когато Орифиил отново дойде на власт, духовната светлина, донесена от Християн Розенкройц и сега разпространявана от нас, трябва да предизвика появата на група хора с ясновидски способности…”.[16] 

Оттук стават ясни няколко неща. Първо: необходимостта от ясновидски способности за хората в общините на Изток, които не са случайни. Наистина, макар днешните антропософи кандидати за такъв живот да не разполагат с тях, като последователи на инспирираната от Християн Розенкройц антропософия те могат да дадат тласъка на човешкото ядро, което в бъдеще ще бъде ясновиждащо. Но по кой от двата начина, указани от Щайнер като модерни – естественият или изкуственият? Щайнер особено набляга на първия, защото засяга всички хора, макар и те да не подозират за него. Той предупреждава, че това лесно може да се провали или да бъде „проспано”, свързано и с провала на макротроичния социален ред в общ план. Ако масите проспят и двете, тогава христовото ясновиждане и свързаният с него миниатюрен Троичен социален ред ще се ограничи само до (общините с) езотерично подготвени хора. За това Рудолф Щайнер говори в лекцията си от 17 януари 1909 г.[17], в която първо набляга на разликата „между тренираното ясновидство и това, което се появява по естествен начин”, а после споменава и двете възможности, едната от които може да отпадне още „в следващите няколко десетилетия”:

„Има обаче две възможности: едната е хората да проявят склонност към това ясновидство, но през идните десетилетия материализмът да триумфира и човечеството да изпадне в блатото на материализма. Ще стане така, отделни хора да кажат, че сякаш виждат във физическия човек нещо като втори човек, обаче ако материалистичното съзнание стигне до там да обяви Духовната Наука за глупост и затрие всякакво съзнание за духовния свят, хората просто няма да разберат тези първи способности. От самото човечество зависи дали това, което тогава ще стане, ще бъде благословия или проклятие, тъй като това, което наистина трябва да се случи, може и да не се забележи”. 

Заместващата, езотерична възможност на това е описана по следния начин:

„Цялото антропософско знание трябва да се трансформира в нашето силно желание да предотвратим възможността човечеството да пропусне това събитие да мине незабелязано покрай него, а през времето, което ни остава на разположение, постепенно да помогнем на човечеството да узрее за развиването на тези нови способности и следователно да може да се свърже отново с Христос. В противен случай то ще трябва да чака още дълго възможността отново да се повтори – всъщност до следващото въплъщение на Земята. Ако човечеството игнорира това събитие на връщане на Христос, виждането на Христос в етерно тяло ще се ограничи само до тези, които чрез езотерично обучение се покажат готови да се издигнат до такава опитност. Но великото събитие, възможността тези естествено развити способности да бъдат придобити от човечеството като цяло, посредством които да се разбере от всички хора, няма да бъде възможно още дълго време. ... Ако то се пропусне, без да остави следа, човечеството ще загуби своята най-важна възможност за еволюция и ще потъне в тъмнина и постепенно в смърт. ... Ако с това наистина нищо не стане, ако необходимите способности бъдат потъпкани до смърт, ако не излязат наяве в средата на 20-и век, това съвсем няма да бъде доказателство, че човешкото същество не е надарено с тях, а че човешките същества са потъпкали младите издънки. Това, което описахме днес, съществува и може да се развие само ако човечеството го пожелае”.[18]

От това става ясно, че срокът за налагането, каквото е необходимо, на естественото ясновидство съвсем не е безкраен, а съвсем конкретен – средата на 20. век! Или, както ще видим след малко, той евентуално може да продължи до неговия край. Затова Щайнер говори за „време, което ни остава на разположение” и за „средата на 20. век”. Отново става ясна важността на антропософията, която трябва да играе ключова роля в разясняването на естественото ясновиждане през това време, иначе ще се задейства резервният, езотеричният вариант, който е този „в малки колонии” с тренирано ясновидство. В името на последния в края на живота си Щайнер се опитва да създаде втора мистерийна школа за езотерично обучение с посвещение в духовния свят. Това обаче се оказва безуспешно.

Следва Част 2

Бележки:

[1] Кarl Heyer, Wer ist der deutsche Volksgeist? und andere Beitrдge zur Geschichte”, Selbstverlag, 1961. Приложението е преиздадено през 2019 г. от списанието „Съвременната епоха” на Томас Майер, в превод на Тери Бордман: Vol. 4 / No. 12 / March 2019; https://perseus.ch/wp-content/uploads/2022/06/KARL-HEYER_SOCIAL-THREEFOLDING_01.pdf

[2] Според посочената от Хайер информация тя е взета от GA 328

[3] Според посочената от Хайер информация тя е взета от GA 192

[4] Според указанията на редакцията на The Present Age информация по въпроса се съдържа в K. Heyer, “Beitrдge zur Weltgeschichte”, Vol. III, “Die neuere Zeit”, Breslau 1940, 2nd ed. Kressbronn, 1957, pp. 51-52 in the section: “Zeitgeist und Zeitgeister der neueren Zeit”

[5] Според посочената от Хайер информация тя е взета от GA 186

[6] “I intentionally restricted myself in essence to presenting Rudolf Steiner’s indications, ordered in accordance with certain viewpoints and felt I should avoid explaining or commenting on many things, which would all too easily become superfluous.”

[7] Лекцията от 7 август 1920 г., GA 199

[8] Повече виж в поредицата “King Charles the Occultist” на адрес https://bougre.bg/

[9] https://www.inclusivecapitalism.com

[10] Ehrenfried Pfeiffer, Notes and lectures, Mercury Press, 1991

[11 Rudolf Steiner to Clara Michel in Rudolf Steiner’s Millenium Prophecies by Heinz Herbert Schцffler, Henry Goulden Books, 2007

[12] https://aobg.org/files/newspaper/bg/av77.pdf, стр. 8

[13] Лекцията от 28 март 1920 г., GA 198

[13] Езотеричният урок от 18 октомври 1907 г., GA 266, 1

[14] Лекцията от 31.10.1905 г., GA 93а

[15] Езотеричният урок от 1 ноември 1906 г., GA 266, 1

[16] GA 108

[17] Лекциите от 1 до 5 от GA 118

[18] Лекцията от 25 януари 1910 г., GA 118