Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02 19:17 - Духът на дъновизма (2)
Автор: bgmart Категория: История   
Прочетен: 435 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.03 19:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
„Българите”

Краят на увода към биографията на Щайнер от Преслав Павлов продължава с втори увод с отделно заглавие на съвсем различна тема, който е вмъкнат в първия. Също като първия, той не засяга пряко биографията, а изглежда по-скоро като повод за написването й. Посветен е на световната роля на българите, „развиващи съзнанието си благодарение на антропософията”.

В този подувод името на Рудолф Щайнер се споменава само веднъж в самото начало, независимо, че изцяло се състои от негови мисли, пречупени на места през тези на Павлов. С други думи, той се състои от преразказани мисли на Щайнер, миксирани със собствени такива на Павлов без те да са указани изрично.

Павлов отново представя нещата такива, каквито на него му се искат, а не такива, каквито са. (На английски това се нарича wishfull thinking, а на разговорен български – стъкмистика.) Това води до изкривявания или неточности, засягащи разглежданата тема, основана на пета лекция от Събрани съчинения номер 237 на Р. Щайнер. Това е „българската” негова лекция, защото засяга известните също и по исторически данни „българи”. Това, според Щайнер, са катарите, албигойците, валдензите и др. подобни еретици, обединени под името „българи”. С други думи, това са западните представители на късносредновековното манихейство, което възниква няколко века по-рано на Балканския полуостров под наименованието богомилство. На Запад неговите последователи се наричат с общия термин „българи”, както и „добри хора” (boni homines – лат.).

Това означава, че понятието „българи” не е етноним, а е интернационално, обозначаващо хора от различни народности от Западна Европа.

image

Изгаряне на „българи”, средновековна миниатюра

Във въпросния цикъл Рудолф Щайнер причислява „българите” към групата на „старите” души с много прераждания в миналото – това Павлов обяснява добре. (Основната част от нея обаче са т.нар. платоници - виж по-нататък.) Другите са тези с по-малко прераждания „млади” души, на които Павлов също прави добро описание. Но свързвайки тези две групи в „една обща част”, за която казва, че се е преродила на Земята в началото на 20 в. в лицето на „сериозните антропософи”, той греши. От двете групи реално се преражда само едната – тази на „младите” души, предвождана лично от Р. Щайнер, който е нейният ръководител и сам „млада” душа.

Другата, платоническа група, не успява да се прероди по щайнерово време, въпреки желанието си, и остава в духовния свят. За прераждане по това време на „българите”, които са тяхна подгрупа, Щайнер не казва нищо. Но имайки предвид, че в средновековното си прераждане като Тома Аквински (през 13 в.) той е бил техен смъртен враг и ликвидатор, това е малко вероятно. Няма индикации през 20 в. те да са се излагали на неговото водачество, нито то има смисъл, предвид различните течения, към които принадлежат и съответно различните еволюционни задачи, които имат, също и по отношение на бъдещето.

Също като групата на Щайнер и тази на платониците, за която се казва, че евентуално може да опита отново да се прероди в края на 20 в. во главе със своите водачи, „българите” би трябвало да се преродят водени от свои хора. Сред тях на първо място е Манес, който, според Щайнер, ще се прероди на Земята евентуално през 21 в., ако това е възможно. Според същия, това прераждане, както и тези на платониците, а също и неговото собствено през 21 в., също не са сигурни, а зависят от състоянието, в което ще се окаже човешката цивилизация по това време.

За така загадъчните „българи” също би трябвало да важи условието да бъдат водени или от Манес или от някой „поп Богомил”, както е било в началото на Средновековието. На тях не им е необходим Рудолф Щайнер, за да ги ръководи. Тях може да ги ръководи само собственото им, изработено за 1 000 години от основаването на манихейството през 3 в. до неговото ликвидиране през 13-ти, ръководство и посвещението им в Мистериите, с което разполагат. През 20 в. и 21 в. те могат да бъдат търсени там, където е посвещението им. Познават се по него, защото орденът им е посвещенчески по подобие розенкройцерския, но с тази разлика, че е публичен. Но такова посвещение липсва, за което говори и казаното от Р. Щайнер, че за него днес не може да се говори и дори то още дълго време трябва да бъде пазено в тайна.

Всичко това показва, че за наличие на „българи” на Земята през 20 в. не може да става на въпрос. Това е първата грешка на Павлов. Втората е слагането на знак на равенство между тези „българи” и българите в България въобще. Той стига до нея, правейки синтеза между антропософията и дъновизма, или, свързвайки сведението на Щайнер за „българите” с това на Петър Дънов, който казва, че „българите са най-древните хора на Земята”, както и че „българин е категория човек”. Това води до погрешните заключения на Павлов, че българите на Петър Дънов са едни и същи с „българите” на Рудолф Щайнер, както и че българите в България днес са едни и същи с тези през Средновековието на Запад. Ако това беше така, тогава днес всички в България щяха да бъдат посветени в манихейските мистерии „българи”  или богомили, но такива днес ясно липсват!

Реално между някогашните „българи” и днешното българско население няма нищо общо. Първите са изключително малобройна интернационална езотерическа група от висши посветени на манихейството, отхвърляща всякакъв светски и църковен живот, докато вторите са вековно многомилионно население от екзотерически ориентирани хора с ясно изразено национално съзнание (както и трябва да бъде), водещо светски живот и като цяло не знаещо нищо за мистериите на първите.

На Земята няма по-големи противоположности от тези две групи. Павлов обаче ги слага под общ знаменател, което е недопустимо. Той допуска и трета кардинална грешка, приписвайки на днешните българи едно „астрално тяло, което е малко по-отделено от физическото и етерното тяло от една страна и от Аза, от друга”, което било „особено силно изразено по време на сън, когато Азът и астралното тяло са отделени. Азовете при българите не са напълно обхванати от астралните им тела. Поради тази свръхсетивна конфигурация на фините им тела, при българите се наблюдава една особеност в тяхното възприемане на духовния свят. Те чувстват и преживяват Бог-Отец в Природата, т.е. висшите духовни йерархии, които се стремят да издигат и развиват заобикалящата ни среда. Това е Доброто в природата, в минералния, растителния и животинския свят. От друга страна чувстват Злото – нисшите йерархии, които внасят изоставането, падението и греха. Така българите са една особена категория хора, които чувстват и преживяват напрежението и борбата между Доброто и Злото в заобикалящата ги среда в живота.

Първо, от начина, по който е представена тази информация, не става ясно кой е нейният автор. Това би могъл да бъде всеки. Малцина са тези, които могат да се досетят, че става въпрос за преразказ на същата „българска” лекция, в която Р. Щайнер описва душевността на хората, които по-късно в Западна Европа са наречени „българи”. Описанието обаче засяга техния „прототип” – тези, които преди да се появят на Запад, първо населяват една друга територия – а именно тази, за която Р. Щайнер казва, че по-късно е била наречена с името „България”. Това е района на Древна Тракия, който тези хора са населявали през 5 - 6 в. сл. Хр., когато в душите им се появило въпросното напрежение между Доброто и Злото. То обаче не се усещало в „заобикалящата среда в живота”, както казва Павлов, а във вътрешната им, душевна природа, която се отличавала с известно ясночуване.

„Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането пребивават в един свят от ясно чуваща се духовност. Те чувстваха, че в него царуват доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове единствено искат да повдигнат невинността на природата, да я запазят, а злите - да й предадат вината и греха.”[1]

Именно от тези конкретни душевни усещания извира дуализмът на манихейството в Европа, който дъновизмът в лицето на хора като Боян Боев, Влат Пашов и др. отрича.

Наред с ясночуването, тези първоначални „българи” били надарени и с ясновиждане, с помощта на което възприемали околния растителния и животински свръхсетивен свят. Това, което е важно в случая, е че това не са били българи, а траки, които еднствено са населявали земите на днешна България през 5 - 6 век. Те са били единственият етнос там. Славяните и българите идват после през 6. и съответно 7 век. С други думи първоначални „българи” всъщност са били траки, които по-късно през 10 в. стават известни на територията на България като богомили. Тогава представители на техният станал интернационален манихейски мистериен орден[2] стъпва на българска територия.

Важно е и това, че областите на тези траки „след това бяха наречени с името България, това име  – да, също и името – остана, запази се по един забележителен начин и по-късно, когато тези области бяха населени със съвсем други народи”. Това означава, че етносът на тези траки или, както е по-възможно, подетносът[3] им, след приемането на манихейското посвещение през 5 - 6 в. е спрял да се нарича тракийски, а се е назовал „благарски”[4] – от благи хора, а родината си съответно Благария. По този начин името се е „запазило по един забележителен начин и по-късно, когато тези области бяха населени със съвсем други народи” – т.е. от българите, дошли от Азия.

Името „благар” се е предало на Запад като „бугр” (bougre, фр.), което в миналото, както и днес, се превежда (неправилно) като „българин”. „Благари” има общо с другото общо име на манихеите на Запад – а именно „добри хора” („boni hominess” – лат.).

image 

Откъс от лекцията на Рудолф Щайнер

Всичко това не засяга по какъвто и да било начин дошлите от Азия през 7 в. българи, които са само едни от многото народи, в които тракийското манихейство намира разпространение през и след 10 в., както не им се отразява и днес, а дали ще ги засегне през 21 в., както чертае Преслав Павлов, никой не знае.

Към това гротескно представяне на „българите” трябва да добавим и още едно, в което живее духът на дъновизма. Ако беше докрай последователен в мислите си и верен на този Дух, Павлов щеше да добави и още едно известно изказване на Петър Дънов, което той не може да не знае. А именно това за богомилите, в което се казва: „Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди две хиляди години.”[5]

От това дъновистите са извадили заключението, че те са преродените богомили, което по логиката на Павлов трябва да означава, че са и въпросните „българи”, както и „истинските антропософи”. Фактите обаче неумолимо показват, че те нямат нищо общо нито с едните, нито с другите, а само със собственият си, водещ ги в една или друга посока, дух на дъновизма.


Бележки:

[1] Щайнер Р., Събр. Съч. 237, 3. лекция 

[2] По принцип разпространените някога в света Мистерии са имали интернационален характер. Такива примери са тези в Египет, Хиберния, Древна Гърция и др., в които са били посвещавани хора от различни националности, като например тракиеца Залмоксис, посветен от Питагор в Гърция

[3] Най-вероятно става въпрос за един отделен тракийски регион – пловдивският, населен през Ранното Средновековие с беси, а в Късното - с манихеи 

[4] В това отношение има една наистина отлична, но може би взаимствана от Р. Щайнер, податка на Петър Дънов, който казва, че „българите траки [...] са се наричали „благати хора“ или „благари“.”

[5] От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924, изд. "Бяло Братство", София, 2009.




Гласувай:
2
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bgmart
Категория: Други
Прочетен: 23121
Постинги: 43
Коментари: 15
Гласове: 22
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930